Р Е Ш Е Н И Е
№ 152
[населено място],13.01. 2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
при секретаря Петя Кръстева като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2795 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя С. М. В., чрез адв. Р. Т., срещу решение № 76/14.01.2015г. по в.гр.д. № 1069/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, II състав, с което е обезсилено решение от 07.12.2011г. по гр.д. № 5128/2009г. на Софийски градски съд, 1 ГО, 4-ти състав, в уважената част на исковете и в частта на разноските и е прекратено производството по гр.д. № 1069/2012г. на САС,ГК, 2-ри състав.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Излагат се съображения за приложимост на нормата на чл.45 ЗЗД, а не на чл.145 ТЗ, тъй като вредата за дружеството е претърпяна от действия на ответника не в качеството му на управител и в резултат на нарушение на задълженията му произтичащи от закона, дружествения договор и мандатното правоотношение, а на водач на лек автомобил, собственост на дружеството, спрямо която вещ той не е осъществил грижа на добър стопанин за опазването й. Неправилно според касатора въззивният съд е тълкувал нормата на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ като е приел, че решението на ОС на съдружниците /едноличния собственик на капитала/ е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иск спрямо бившия управител. Формулировката на разпоредбата ограничава изискването само до случаите, когато искът се насочва срещу настоящия управител на дружеството, което поражда необходимост от определяне на лице, което да представлява дружеството в бъдещия процес. Съществуващата според касатора съдебна практика не е категорична по повдигнатия въпрос, тъй като в Решение № 41/29.04.2009г. по т.д. № 669/2008г. на ВКС, I т.о. е разгледан случай на управител, който е възстановил правата си в хода на процеса, т.е. е настоящ, а не бивш управител. Процесуалните нарушения на въззивния съд са по отношение на служебното разглеждане на въпроса за наличие на решение на ОС на съдружниците и предприетото поради това обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по делото, без за съда да е налице такова задължение, а възражение в този смисъл е било направено от ответника след подаване на въззивната жалба. САС е следвало да вземе становище и да напъти страните към събиране на доказателства в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното решение на САС и постановяване на друго за уважаване на иска. Претендират се разноски за всички инстанции.
Ответникът по касацията С. О. Н. с писмения си отговор на касационната жалба оспорва основателността на същата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Р. К. излага съображения, че по същия правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, след постановяване на определението по чл.288 ГПК друг състав на ВКС с решение по реда на чл.290 ГПК /в процес между същите страни/ е дал категоричен отговор, че решението на ОС на съдружниците за ангажиране отговорността на бивш управител на дружеството е абсолютна процесуална предпоставка за завеждане на иска по чл.145 ТЗ, за която съдът следи служебно. Възразява се срещу доводите на касатора, че отговорността на ответника следва да се реализира чрез иск по чл.45 ЗЗД при изрични твърдения по исковата молба, че искът за обезщетение за вреди се предявява срещу ответника в качеството му на бивш управител на дружеството - ищец. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил съображения, че наведените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, че ответникът в качеството си на управител е причинил имуществена вреда на дружеството- кражба на собствен на последното лек автомобил от неизвестно лице, извършена по вина на ответника, който е оставил автомобила без надзор, с контактен ключ на таблото и работещ двигател, следва да се подведат към фактическия състав на чл.145 ТЗ. САС е приел, че СГС е намерил за доказани горните релевантни факти и е ангажирал отговорността на управителя до размера на претендираната сума от 27 518,53 лв. Според апелативната инстанция наличието на решение на едноличния собственик на капитала по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ за предявяване на иск по чл.145 ТЗ, когато такъв е заведен срещу лице, което към момента на предявяване на иска е било освободено като управител на дружеството-ищец, е абсолютна процесуална предпоставка за търсене на имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди, за която съдът е длъжен да следи служебно. Въззивната инстанция е заключила, че първоинстанционният съд не е съобразил липсата на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ в конкретния казус, поради което е направила извод, че атакуваното първоинстанционно решение в обжалваната му уважителна част е недопустимо.
С определение № 293/07.04.2016г. по т.д. № 2795/15г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на осн.чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по следните въпроси: Представлява ли решението на общото събрание на О. / решението на едноличния собственик на капитала/ по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска с правно осн. чл.145 ТЗ от О. /ЕООД/ срещу бивш управител, който към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския регистър? Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ при предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу бивш управител при липса на надлежно възражение от ответника в тази връзка?
Въззивното решение на САС е допуснато до касационен контрол по поставените въпроси за проверка на съответствието му с постановените по реда на чл.290 ГПК: Решение № 41/29.04.2009г. по т.д. № 669/2008г.на ВКС, II т.о. и Решение №115/27.11.2012г. по т.д.№ 61/2011г. на ВКС , II т.о. С първото от тях е даден отговор, че предпоставка за реализиране по исков път / чл.145 ТЗ/ на имуществената отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди е наличието на взето решение на общото събрание на съдружниците в дружеството за предявяване на този иск. Решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ се наслагва върху фактическия състав на деянието, от което произтича отговорността на управителя, поради което то представлява предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ. В Решение №115/27.11.2012г. по т.д.№ 61/2011г. на ВКС, II т.о. се приема, че решението на общото събрание на съдружниците за предявяване на иск по чл.145 ТЗ срещу управител на търговско дружество, правно структурно обособено в О., след като същият е освободен, към момента на подаване на исковата молба, се явява абсолютна процесуална предпоставка за търсене имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството с ограничена отговорност вреди. Изхожда се от специалния характер на имуществената отговорност на управителя като вид гражданска отговорност, но произтичаща от съществуващите между последния и дружеството с ограничена отговорност два вида правоотношения – договорно и органно, което позволява да се приеме, че фактическият състав обхваща виновното противоправно и вредоносно неизпълнение / действие или бездействие/ на задълженията на управителя, но предпоставка за реализиране на тази отговорност е наличието на взето решение на общото събрание на съдружниците в О., като върховен орган на юридическото лице – търговец, комуто законодателят е възложил правото и задължението на едновластна преценка, дали да търси или не имуществените последици от договорно и органно неизпълнение на задълженията на неговия бивш управител.
След постановяване на определение № 293/07.04.2016г. по т.д. № 2795/15г. на ВКС, I т.о. по реда на чл.290 ГПК ВКС се е произнесъл с две съдебни решения : Решение № 129/02.09.2016г. по т.д. № 1002/2015г. на ВКС, I т.о. / по отношение на същите страни за обезщетяване на други вреди на осн. чл.145 ТЗ/ и Решение № 188/20.12.2016г. по т.д. № 1525/2015г. на ВКС, II т.о, в които по правния въпрос, във връзка с който е било допуснато касационно обжалване, е прието, че решението по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ на ОС на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от ТР, представлява абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.145 ТЗ.
Настоящият състав на ВКС споделя така даденото разрешение на поставения процесуалноправен въпрос. Намира, че след като решението на общото събрание на съдружниците е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск по чл.145 ГПК, то тя е от категорията на онези процесуални предпоставки, за наличието на които сезираният със спора съд е длъжен да следи служебно и без да е необходимо надлежно направено от ответника по иска възражение за отсъствие на взето решение на общото събрание на съдружниците за реализиране на отговорността на бившия управител на дружеството с ограничена отговорност.
По основателността на касационната жалба:
В разглеждания случай правилно въззивният съд е дал квалификация на иска по чл.145 ТЗ. В исковата молба са наведени твърдения, че ответникът е бивш управител на дружеството и по време на осъществяване на тази му функция поради неупражнен в достатъчна степен контрол /оставено без надзор, с включен двигател и ключ на таблото / по отношение на повереното му имущество – лек автомобил, собственост на дружеството, същият е бил противозаконно отнет от трето лице, в резултат на което са настъпили имуществени вреди за касатора. Формулиран е петитум за заплащане на обезщетение за претърпените от дружеството вреди поради горепосоченото поведение на ответника. От значение за квалификацията на деянието като управленски деликт, а не като общ гражданскоправен деликт по чл.45 ЗЗД, е твърдението на ищеца, че открадната в резултат на поведението на ответника движима вещ му е била поверена в качеството на управител, т.е. с цел обезпечаване на ефективното изпълнение на правомощията му по организиране и ръководене дейността на дружеството по см. на чл.141, ал.1 ТЗ. Следователно претенцията е, че обсъдените по-горе действия, респ. бездействия на ответника се явяват в нарушение на задълженията му като управител, произтичащи от закона, дружествения договор и договора за възлагане на управление – да ръководи и организира дружествените работи с грижата на добър търговец, така че да запази имуществото на дружеството.
В този смисъл като е променил дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск от чл.45 ЗЗД на чл.145 ТЗ, без да е било въведено надлежно възражение от ответника в срока за отговор на исковата молба, САС не е допуснал процесуално нарушение с оглед разясненията по т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС относно правомощията на въззивната инстанция служебно да следи за правилната квалификация на иска.
В съответствие с правомощията на въззивния съд по проверка допустимостта на първоинстанционното решение съгласно т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и предвид дадения отговор на правния въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, правилно въззивният съд служебно се е произнесъл по въпроса за наличието на абсолютната процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.145 ТЗ – взето към момента на завеждане на иска решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ от ОС на съдружниците, а в случая при ЕООД / в което едноличният собственик на капитала е различен от управителя, представляващ дружеството в процеса/ - решение на едноличния собственик за завеждане на иска. В рамките на проверката по чл.130 ГПК обаче, ако се констатира, че искът е недопустим, задължението на съда да върне исковата молба, респ. на въззивния съд – да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото, е безусловно само при безспорност на съответните недостатъци. По приложението на чл.130 ГПК е създадена задължителна по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК съдебна практика по реда на чл.274, ал.3 ГПК напр.: Определение № 447/21.09.2010г. по ч.гр.д. № 416/2010г. на ВКС, III г.о. и Определение № 625/18.12.2013г. по ч.гр.д. № 7304/2013г. на ВКС, I г.о., според която, когато преценката за допустимостта на иска зависи от събирането и проверката на ангажираните по делото доказателства, съдът не може да прекрати производството по делото на осн. чл.130 ГПК преди това.
С оглед на гореизложеното основателно се явява оплакването в касационната жалба, че при промяна в правната квалификация на иска с въззивното решение при липса на указания от въззивния съд, че с оглед на новата квалификация страната не сочи доказателства за релевантен относно допустимостта на претенцията факт, ищецът е бил поставен в условие на процесуална изненада, отразила се и на крайния съдебен акт – обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на производството по иска. В рамките на проверката по чл.130 ГПК при недостатъчна яснота в позицията на ищеца по въпроса за наличието или липсата към датата на предявяване на иска на решение на едноличния собственик на капитала за реализиране по съдебен ред на отговорността на бившия управител за вреди, САС е следвало да укаже на дружеството, че е необходимо да представи доказателства в тази връзка като неизпълнението има за последица обезсилване на първоинстанционния съдебен акт и прекратяване на производството по делото. Следва да се посочи, че в казуалната част на мотивите на Решение № 129/02.09.2016г. по т.д. № 1002/2015г. на ВКС, I т.о. изрично е обсъден фактът, че по това дело въззивният съд е указал на ищеца необходимостта от представяне на решение по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, което указание не е било последвано от изпълнение.
Предвид изложеното апелативният съд е процедирал в отклонение от посочената задължителна практика, което налага постановеното от него решение да бъде отменено на осн. чл.293, ал.2 ГПК, а делото, на осн. чл.293, ал.3 ГПК – върнато на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да даде указания за представяне на доказателства, свързани с допустимостта на иска по чл.145 ТЗ, като в зависимост от процесуалното поведение на ищеца ще следва да прецени дължи ли произнасяне по съществото на спора.
При новото разглеждане на делото и съобразно изхода му, съдът ще следва да се произнесе и по дължимите за настоящата инстанция разноски, на осн.чл.294, ал.2 ГПК.
Водим от горното и на осн. чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 76/14.01.2015г. по в.гр.д. № 1069/2012г. на Софийски апелативен съд, ГК, II състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
|