Р Е Ш Е Н И Е № 223 С., 12.07.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 30.11.2010 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при участието на секретаря Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА т.дело № 124 /2010 година Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на И. Т. Лескова против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1882 от 19. 11.2009 год., по в.гр.д.№ 2505/2009 год., с което след отмяна на решение № 1589 от 12.06.2009 год., по гр.д.№ 3150/2008 год. на Пловдивския районен съд е отхвърлен като неоснователен предявения от касаторката, като ищец, срещу [фирма], [населено място] отрицателен установителен иск за признаване на установено по отношение на ответника, че същата не му дължи сумата общо от 2 616.12 лв., по издаден в полза на последния изпълнителен лист по гр.д.№ 6861/2000 год. на ПРС, предмет на преобразуваното изп.д. № 20088240400281 на ЧСИ К.П. с район на действие ПРС, включваща неплатена топлинна енергия и лихви за периода 01.11.1998 -23. 10. 2008 год., съгласно акт за проверка по разчет към 23.10.2008 год.. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост допуснато нарушение на съществените процесуални правила на чл.154 ГПК и чл.180 ГПК и на материалния закон- чл.111,б.”в” ЗЗД и чл.116, б.”в”ЗЗД, във вр. с чл. 330,ал.1, б.”д” ГПК/ отм./ - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. В подробните си доводи, изложени в касационната жалба, касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд във вр. с направеното от негова страна в хода на делото правопогасяващо възражение за давност, че с оглед характера на вземането на кредитора за неплатена топлинна енергия приложима е не кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД, а общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, както и че при отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./, изпълнителното производство не следва да се счита за прекратено, поради което и в този случай се прилага законовото правило на чл.116, б.”в” ЗЗД и през периода м. ІV.2004 год.- м.VІ.2006 год., давност не е могла да тече. Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността на въведените касационни основания. Касационната обжалване е допуснато на осн. чл.280, ал.1 , т.1 и т.2 ГПК по отношение на обусловилите крайния правен резултат по делото въпроси: а./ на процесуалното право - „При отсъствие на изрично постановление на СИ в хипотезата на чл.330, ал.1,б.”д” ГПК/ отм./, следва ли изпълнителното производство да се счита за прекратено ex lege и дали в тази хипотеза намира приложение законовото правило на чл.116, б.”в” ЗЗД?” и б./ на материалното право - „Вземането на цената на консумираната топлинна енергия има ли периодичен характер и приложима ли е спрямо него кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД?”. Прието е, че по първия формулиран правен въпрос, съществува противоречие в практиката на съдилищата, израз на която са дадените различни, спрямо обжалвания съдебен акт, разрешения на същия в ТР на ОСГК на ВС № 47/65 год., по гр.д.№ 23/65 год.; № 589/72 год. и по гр.д.№ 141/72 год. на І-во т.о. на ВС, а по отношение на втория е налице несъответствие със задължителната съдебна практика на ВКС – решение № 168/22.12.2009 год., по т.д.№ 408/2009 год., постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалвания съдебен акт по предявения кумулативно отрицателен установителен иск, основани на чл.124, ал.1 ГПК ПОС е приел за доказано съществуването на кредиторовото вземане, позовавайки се на пълното съвпадение в данните на начисленото от ответното ТД, като консумирана от наследодателя на ищцата количество топлинна енергия за отопляемия обем на ползваното от последния жилище с тези по заключението на изслушаната в хода на делото специализирана съдебно-техническа експертиза и за дължимото обезщетение за забава, неоспорено от страните и преценено наред с всички останали доказателства. При определяне стойностния израз на така възприето за потребено от наследодателя на Лескова количество доставена от ответника топлинна енергия и следващите се лихви за безспорната длъжникова забава въззивният съд е взел предвид и приетото без възражения от страните заключение на изслушана в хода на производството пред ПРС съдебно - счетоводна експертиза, като отричайки основателността на своевременно въведеното от ищцата правопогасяващо възражение за давност, основано но чл.111, б.”в” ЗЗД, по съображения, че процесното вземане на кредитора не е периодично по своя характер и по отношение на него приложение намира общата петгодишна давност, която към релевантния за спора момент не е изтекла е приел за неправилно застъпеното в обратен смисъл становище от ПРС. За неотносимо към възражението за изтекла погасителна давност и настъпило по силата на чл.116, б.”в” ЗЗД прекъсване на давностния срок ПОС е счел фактическият състав на чл.330, ал.1,б.”д” ГПК/ отм./, на който ищцата се е позовала. Становището си решаващият съд е аргументирал с липсата на издадено от ДСИ постановление за прекратяване на образуваното въз основа на процесния, издаден на несъдебно изпълнително основание / чл.237, б.”з” ГПК/ отм./, изпълнителен лист, изпълнително производство по изп.д.№ 4376/2000 год. срещу б.ж. на [населено място] З. Л. - наследодател на ищцата и с отсъствието на изрично поискано от последния, в качеството му на длъжник, прекратяване на изпълнителното производство, респ. обезсилване на извършените по искане на взискателя нови изпълнителни действия, предприети след изтичане на установения двегодишен преклузивен срок - през м. август на 2004 год. и в периода след 4.06.2006 год. Решението е неправилно. По отношение на материалноправния въпрос, във вр. с който касационното обжалване е допуснато, касаещ приложимата спрямо вземанията за потребена топлинна енергия погасителна давност е налице създадена трайна съдебна практика. Израз на същата, освен цитираното от касатора решение № 168/22.12.2009 год., по т.д.№ 408/2009 год. на ІІ-ро т. о. на ВКС, са и решение № 31/ 09.09.2010 год., по т.д.№ № 400/2009 год. на ІІ-ро т.о на ВКС; решение № 173 от 28.10.2009 год., по т.д.№ 1095/2009 год. на ІІ-ро т.о на ВКС и решение № 111/08.10.2010 год., по т. д. № 1068/ 2009 год. на І-во т.о на ВКС . С оглед дадените в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС разяснения тази практика има задължителен за съдилищата характер по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е създадена по реда на чл.290 и сл. от действащия ГПК. Следователно обстоятелството, че даденото с обжалвания въззивен съдебен акт разрешение на поставения и посочен по- горе правен въпрос е в несъответствие с възприето в задължителната цитирана практика на ВКС становище, според което вземанията на ТД - доставчици на топлинна енергия, произтичащи от неизпълнено задължение по договор за предоставяне на топлинна енергия, поради еднородния и падежиран характер на задължението са периодични плащания и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б.”в” ЗЗД, обосновава правен извод, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон – института на погасителната давност, считайки за неоснователно правопогасяващото възражение на ищцата по отношение оспореното от нея вземане на ответника, основано именно на чл.111, б.”в” ЗЗД. Що се касае до поставения от касатора процесуалноправен въпрос, обусловил приложното поле на касационното обжалване, то настоящият съдебен състав, счита, че съществуващото противоречие в практиката на съдилищата по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК в случая е преодоляно след постановяване на определението по чл.288 ГПК, с решението на настоящия състав на ІІ-ро т.о. на ВКС,ТК № 31/09.09.2010 год., по т.д.№ 400/2009 год.. Възприетото в него разрешение, задължително за съдилищата в страната, съгласно т.2 на ТР № 1/ 19. 02. 2010 год. на ОСГТК на ВКС, във вр. с чл.290 ГПК е в смисъл, че изпълнителният процес в хипотезата на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК/ отм./ се прекратява eх lege, когато взискателят не е предприел извършване на изпълнителни действия в продължение на две годишния преклузивен срок години, независимо от отсъствие на постановление на съдебния изпълнител, имащо декларативно, а не конститутивно действие. В съгласие с така изразеното становище са и последващите съдебни решения на ВКС, ТК също постановени по реда на чл.290 ГПК- № 94/ 27. 07.2010 год., по т.д.№ 943/2009 год. на І-во т.о. на ВКС и № 76/ 07.06.2011 год., по т.д.№ 634/2010 год., в които същото е доразвито и е в смисъл, че ако е осъществен съставът на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК/ отм./, новата погасителна давност по чл.117, ал.1 ЗЗД започва да тече, независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство. Гореизложеното налага обжалваното решение, поради основателност на въведените от касатора оплаквания, да бъде отменено. Видно от данните по делото, за част от задълженията на наследодателя на ищцата, обхващащи периода 01.11. 1998 год.- 01.07.2000 год. ответното [фирма], [населено място], правоприемник на [фирма], се е снабдило с изпълнителен лист срещу длъжника, въз основа на който е било образувано изп.д.№ 4376/2000 год. при ІV-ти район на ПРС. Последните предприети изпълнителни действия по горепосоченото изп.дело са: изпращане на призовката за доброволно изпълнение до длъжника, получена редовно от последния, чрез съпругата му, настоящ касатор на 23.01.2001 год. и удостоверение от 14.03.2001 год. от АДВ, сочещо за отсъствие на публичноправни задължения на б.ж. на [населено място]- Л.. Следователно по силата на законовото правило на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК/ отм./ с изтичане на двегодишния преклузивен срок, начиная от това последно изпълнително действие, изпълнителното производство по изп. д. № 4376/ 2001 год. следва да се счита за прекратено на 15.03.2003 год., независимо от липсата на постановление на съдебния изпълнител, имащо единствено констативен, но не и конститутивен характер. Същевременно, доколкото процесуалният закон не е въвел, като предпоставка за настъпване правните последици, произтичащи от прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл.330, ал.1, б.”д” ГПК/ отм./ изискване за длъжника да е подал изрична молба в тази насока, то липсата на такава в случая е правно ирелевантна и не обосновава правен извод за отсъствие на настъпил прекратителен ефект. Въз основа на гореизложеното, при съобразяване законовото правило на чл. 116, б.”в” ГПК и дадените в задължителното за съдилищата ППВС № 3/ 80 год. разяснения, че изпълнителният процес, като част от гражданския исков процес не изисква предприемането на нови принудителни действия, извън волеизявлението на взискателя за принудително осъществяване на вземането му, поради което нормата на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД намира съответно приложение по отношение на същия, настоящият съдебен състав счита, че осъществените от взискателя действия по изпълнението, след датата на прекратяване ех lege на изпълнителното производство, вкл. получената от Р.-П. справка за осигурителните права на длъжника, са правно ирелевантни и непротивопоставими на наследниците на последния, починал още на 25. 10.2003 год.. Или, с изтичане на тригодишния срок по чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД, считано от датата на прекратяване на изпълнителното производство до датата на образуване изпълнителното производство срещу наследниците по закон на длъжника, между които и ищцата, по изп.д. № 20088240400281 на ЧСИ К. П. с район на действие ПРС - 12.09.2008 год. започналата да тече нова погасителна давност за вземането на взискателя по издадения на осн. чл. 237, б.”з” ГПК/ отм./ изп. лист отдавна е била изтекла/ 15.03.2006 год./. С погасяване главницата на задължението, несъмнено са погасени и акцесорните задължения за лихви, обстоятелства, които въззивният съд не е съобразил. Основателността на въведеното с исковата молба правопогасяващо възражение за давност обуславя и основателност на предявения отрицателен установителен иск, който след отмяна на обжалваното въззивно решение следва да бъде уважен по правилото на чл.293, ал.1 ГПК. Мотивиран от тези съображения и на осн. чл.293, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 1882 от 19. 11.2009 год., по в.гр.д.№ 2505/ 2009 год. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА за установено па отношение на [фирма], [населено място], че И. Т. Лескова от [населено място], с ЕГН: [ЕГН], не дължи сумата общо от 2 616.12 лв./ две хиляди шестстотин и шестнадесет лева и дванадесет стотинки/, формирана от неплатена топлинна енергия и лихви за периода 01.11.1009 год.-23. 10. 2008 год., съгласно Акт за проверка по разчети към 23.10.2008 год., за част от която, в размер на: 697.47 лв.- цена на неплатена топлинна енергия за периода 01.11.98 год.-01.07.2000 год., 137.10 лв. – обезщетение за забава за периода 01.01.1998 год. - 25.10.2000 год., законна лихва върху главницата, начиная от 07.11.2000 год. до окончателното и изплащане и 16. 69 лв. деловодни разноски, в полза на [фирма], [населено място] е бил издаден изп. лист по гр.д.№ 6861/2000 год. на ПРС, предмет на преобразуваното изп. д.№ 20088240400281 на ЧСИ К.П. с район на действие ПРС. ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на И. Т. Лескова от [населено място] сумата 739.02 лв., деловодни разноски за всички инстанции. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: