О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 576 София, 30.12.2020 година Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 3052 от 2020 година, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. Образувано е по касационни жалби на адв. К. Р. като особен представител на Д. Х. П. и на адв. П. М. като пълномощник на Л. В. П. срещу въззивно решение № 743, постановено на 18.06.2020 г. по в. гр. д. № 1679/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от Д. Х. П. срещу Л. В. П. иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял в размер на 9/10 ид. ч. от общото на страните имущество, придобито по време на брака, сключен на 04.06.1977 г. и прекратен с развод на 03.11.2016 г., поради значително по-голям принос и за отхвърляне на предявения от Л. В. П. срещу Д. Х. П. насрещен иск за определяне на по-голям дял в размер на 7/10 ид. ч. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. В изложението към подадената касационна жалба на Д. Х. П. се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. „ако и двамата съпрузи имат равен принос, който се изразява в полагане на личен труд в домакинството, грижи за дома и създаване на спокойна обстановка за другия съпруг, за да може той пълноценно да работи, многократно по-високият доход на единия съпруг, основание ли е за определяне на по-голям принос от придобитото в режим на СИО имущество“; сочи се противоречие с решение № 136/11.07.2016 г. по гр. д. № 607/2016 г. на първо г. о. и решение № 237/27.06.2011 г. по гр. д. № 931/2010 г. на първо г. о.; 2. „във връзка с доказване получаваните доходи от трудови възнаграждения, изключена ли е възможността да се използват други доказателствени средства /свидетелски показания/, когато страната е в обективна възможност да представи писмени доказателства“; сочи се противоречие с решение № 45 по т. д. № 516/2009 г. на второ т. о., решение № 65/27.04.2016 г. по гр. д. № 3693/2015 г. и решение № 431/20.12.2011 г. по гр. д. № 455/2011 г. на трето г. о. В изложението към касационната жалба на Л. В. П. основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: „следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор и да изложи мотиви за това“. Сочи се противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, решение № 212/01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на второ т. о. и решение № 36/07.08.2015 г. по т. д. № 465/2014 г. на второ т. о. В писмени отговори в срока по чл.287, ал.1 ГПК страните изразяват становища, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения по касационната жалба на другата страна. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното: Ищецът е предявил срещу ответницата иск за определяне на по-голям дял от имуществото, включващо се в прекратената съпружеска имуществена общност. Бракът между страните е бил сключен на 04.06.1977 г. и прекратен с развод на 03.11.2016 г. Посочил е, че приносът му значително надхвърля приноса на ответницата. Придобитото имущество е закупено изключително с негови средства, получени като трудови възнаграждения от работата му в „Български морски флот“ в периода 1990 г. – 2002 г. Ответницата е предявила насрещни искове за определяне на по-голям дял от общото имущество. Посочила е, че изключителният й принос се изразява в полагане на грижи за семейството и отглеждане на детето, тъй като съпругът й е живял извън България, както и в реализирането на собствени доходи. За своя сметка е водила съдебни дела за връщане на част от имотите, с които се е разпоредил ищеца, в общото имущество, както и дела /гр. д. № 17176/2011 г. и гр. д. № 15073/2015 г. на РС – Варна/ за отмяна на решения на Органа по настойничество и попечителство. Според служебна бележка изх. № 213/29.03.2018 г. от ТП „Зодиак Меритайм“ Д. П. е работил на кораби, оперирани от дружеството, на длъжност „електромеханик“ от 16.09.1990 г. до 01.05.1999 г., като е получавал минимално месечно възнаграждение в размер на 950 щ. д. Посочено е, че реалната му месечна заплата е била по-висока, но не се пазят сключените с него договори. От удостоверение за плавателен стаж на Дирекция „Морска администрация – Варна“, е видно, че ищецът има плавателен стаж от 20.03.1980 г. до 05.06.2001 г. /13 години 6 месеца и 28 дни/. Според счетоводната експертиза, изготвена въз основа на месечна ведомост за заплати за месец февруари 1998 г., в която възнаграждението на ищеца е 1 700 щ. д., полученото от него възнаграждение за периода 1982 г.-2001 г., е в размер на 73 889,97 лв., а от ответницата-18 295,03 лв. За тези изчисления е приложена справка, като част от експертизата. Съотношението в проценти е съответно 80,15 % за ищеца и 19,85 % за ответницата. От решение по гр. д. № 1271/2015 г. на ВКС, трето г. о., е видно, че е отменено пълното запрещение на ищеца, постановено с решение по гр. д. № 448/2006 г. на Варненския окръжен съд и същото е заменено с ограничено запрещение. Първоначално негов настойник е била съпругата му, а впоследствие за попечител е определен синът му. Във въззивното производство е извършена служебна справка, според която с решение по гр. д. № 2221/2018 г. на ОС – Варна е отменено поставянето на ищеца под ограничено запрещение /няма данни за влизането му в сила/. Установява се, че по време на брака си страните са придобили следното имущество: имот пл. сн. № * по плана на [населено място],[жк], с цена 110 500 лв., апартамент № 90 – 764 454 лв.; 5/6 ид. ч. от ап. № 74 на стойност 43 920 лв., 5/6 ид. ч. от гараж № 16, на стойност 6 000 лв., 5/6 ид. ч. от лозе и овощна градина, заедно с построената в него жилищна сграда, с данъчна оценка-12 042,40 лв., офис /данъчната му оценка е 85 455,50 лв./, апартамент – 139 986,40 лв. и паркомясто-3 531,30 лв. и лек автомобил със застрахователна стойност 2 500 лв. Общата стойност на описаното имущество възлиза на 480 540,60 лв. Същото е придобито в периода 1994 г. – 2001 г. /видно от приложените нотариални актове/. В периода 2002 г.-2013 г. Л. П. е получила трудово възнаграждение в размер на 114 717 лв. /удостоверение от Икономически университет-Варна/. От 11.02.2014 г. получава пенсия от 463,99 лв. месечно/ или до 03.11.2016 г. е получила общо 16 703,64 лв. От 2017 г. Д. П. получава лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 179,59 лв., а за 2018 г.-190,90 лв. /удостоверения от НОИ – Териториално поделение В./. От показанията на свидетеля Р. /управител на търговското представителство „Зодиак Меритайм“ – Л.; старши помощник и капитан в периода 1991 г. до 1998 г., а от 1995 г. - капитан/ се установява, че със служителите /длъжността „ел. механик“ е офицерска/ са били сключвани договори, които са се подписвали от страните в България и са се предоставяли на капитана. Част от получаваната заплата се е превеждала по банкова сметка /в банката не се съхраняват документи поради изтичане на срока за пазенето им/. Той е водил отчетност, изготвял е документацията и е извършвал плащанията по ведомости. Ищецът е получавал възнаграждение в размер на 1 700 щ. д. на месец. През 2000 г. е имало и увеличение на заплатите. Свидетелката Д. /съпруга на починалия брат на ищеца/ сочи, че когато се е разболял за него се е грижила майка му, а след смъртта й – синът на свидетелката /племенник на Д. П./. Семейството му не е полагало никакви грижи за него. Според свидетелските показания на Д. и А., ангажирани от ответницата, тя се е грижила за домакинството. Носила е храна на ищеца, който е живял в друго жилище, след като се е разболял. С обжалваното въззивно решение е прието, че по време на брака и двамата съпрузи са полагали грижи за благополучието на семейството – в периода 1980 г.-2002 г. съпругът е работил на кораби за далечно плаване, а съпругата като „инспектор студенти“. Съпругата е полагала непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на детето. Относно работата в домакинството и грижата за детето, както и с оглед характера на работата на съпруга, е напълно нормално и житейски логично приносът на съпругата да е по-голям, доколкото съпругът е отсъствал от страната за дълги периоди. Полаганите грижи за детето във времето, когато съпругът е бил на плаване, се характеризират с изключителност и необичайност по обем грижи за родителя, осъществяващ непосредственото отглеждане на детето. Не е кредитирано заключението на счетоводната експертиза в частта относно полученото от ищеца трудово възнаграждение, тъй като същото е основано на справка, която не е приложена като доказателство по делото. Експертното заключение съдържа изследване на доходите за периода до 2001 г. Установява се трудовия стаж на ищеца на различни плавателни средства, но липсват данни за работодателите, както и за размера на получаваното трудово възнаграждение. Не са събрани доказателства за периода след 2002 г. Реализираният от него доход по време на брака е 34 146,74 лв. /за периода 1982 г.-2001 г./, изчислен въз основа на минималното месечно възнаграждение, като не е включена сумата, посочена в приложена към заключението справка, а от ответницата – 149 715,73 лв. В заключение е направен извод, че съпрузите са полагали грижи за семейството, като и двамата са работили и не е налице съществена разлика в доходите им, което не обосновава изискването за изключителност и значителност по смисъла на чл.29, ал.3 СК. По жалбата на Л. В. П.. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението процесуалноправен въпрос. В съответствие с цитираната съдебна практика въззивният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения. Фактическите и правните му изводи са намерили отражение в мотивите към решението съгласно чл.236, ал.2 ГПК. По жалбата на Д. Х. П.. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението първи въпрос, формулиран от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: многократно по-високите доходи на единия съпруг, могат ли да бъдат основание за определяне на по-голям дял на основание чл.29, ал.3 ГПК, когато без тези по-високи доходи имуществото не би могло да бъде придобито. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на конкретното дело. Необходимостта от преценка на съответствието на обжалваното решение с установената съдебна практика, обуславя допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят Д. П. трябва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 743, постановено на 18.06.2020 г. по в. гр. д. № 1679/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, по жалбата на Д. Х. П.. УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 лв. /четиридесет лева/ и представи в същия срок доказателства за внасянето й, като в противен случай касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване след представяне на доказателства за внасяне на държавната такса. Определението е окончателно. Председател: Членове: