3 Р Е Ш Е Н И Е № 69 [населено място], 23.03.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 885 по описа за 2011 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение № 800 от 31.05.2011г. постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д.№ 787/2011г., с което е обезсилено решение от 10.01.2011г. по гр.д. № 2362/2010г. на Пловдивски районен съд; прекратено е производството пред този съд и делото е изпратено по подсъдност на Асеновградски районен съд. Касационната жалба е подадена от ищеца по иска В. Х. В. от [населено място]. Той поддържа, че въззивната инстанция не разполага с компетентност служебно да повдига възражение за неподсъдност, включително и за тази по местонахождението на недвижимия имот. Поради това счита, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен. Ответникът [община], чрез пълномощника си адв. У., намира жалбата за недопустима /като насочена против съдебен акт, имащ характер на определение/ и за неоснователна. С определение № 1066 от 24.11.2011г. по настоящето дело е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали въззивната инстанция има право да повдига възражение на местна неподсъдност на спора по чл. 109 ГПК след като това право е преклудирано с приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата, установи следното: Производството е по иск по чл. 108 ЗС, съединен с евентуален иск за заплащане на обезщетение за отчужден недвижим имот в размер на 894,09лв. Спорният недвижим имот се намира в [населено място], [община] и искът е предявен пред Пловдивски районен съд срещу [община] с твърдения, че през 1975г. е започнала процедура по отчуждаване на имота по реда на З.; обезщетение не е изплатено, но въпреки това имотът е завзет и актуван понастоящем като частна общинска собственост. Ответникът [община] не е подал отговор на исковата молба; по същество пълномощникът му претендира за отхвърляне на иска. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете по съображения, че ищецът е могъл да се снабди с изпълнителен лист за размера на сумата, която му се дължи като обезщетение - чл. 108 З./отм./. Евентуалният иск за заплащане на обезщетение съдът е отхвърлил поради незначителния размер на сумата 0,45 деноминирани лв. В. съд, при липса на съответен довод в жалбата, е приел в обжалваното решение, че е нарушено правилото на чл. 109 ГПК за местна подсъдност на иска. Имотът се намира в [община] и е в съдебния район на Асеновградски районен съд, а спорът е разгледан от Пловдивски районен съд, който не е бил компетентен. Поради това втората инстанция е обезсилила първоинстанционното решение и е изпратила делото за разглеждане на Асеновградски районен съд. По основанието за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл. 109 ГПК исковете за вещни права върху недвижим имот се предявяват пред съда, където се намира имотът. А според чл.119, ал.2 ГПК възражение за местна неподсъдност на делото по местонахождението на недвижимия имот може да се прави от страната и да се повдига служебно от съда до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. Видно от правната уредба, че подсъдността по местонахождението на недвижимия имот е специална местна подсъдност, подчинена на режим, различен от този за останалите видове местна подсъдност Особеностите са в две насоки: първо, за тази подсъдност съдът може да следи и служебно, което за останалите видове местна подсъдност е недопустимо - чл. 119, ал. 3 ГПК; второ, по-дълъг е срокът, в който може да се прави възражение за неподсъдност на делото по местонахождението на недвижимия имот, а именно до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, докато за останалите видове местна подсъдност срокът е с отговора на исковата молба. С тези особености подсъдността по чл. 109 ГПК има характер на абсолютна процесуална предпоставка и се доближава до родовата подсъдност, но същевременно се отличава и от нея. Различията са в същите две насоки: относно субекта, който може да прави възражението и относно срока, в който може да се упражни това право. Така, за родова неподсъдност може да се прави възражение и пред втората инстанция като то може да се повдига и служебно от съда - чл. 119, ал.1 ГПК. Поради изложеното и в съответствие с чл. 119, ал.2 ГПК следва да се приеме, че при искове за вещни права върху недвижим имот проверката на местната подсъдност е само в рамките на първоинстанционното производство. Въпросът дали делото е заведено пред местно компетентния съд не може да бъде преразглеждан служебно от втората инстанция с оглед правомощията й по чл. 269 ГПК. Само ако пред първата инстанция е направено възражение за неподсъдност и в жалбата е извършено позоваване на допуснато от първоинстанционния съд нарушение на правилото на чл. 109 ГПК, то въззивният съд ще разполага с правомощие да обезсили решението и да препрати делото на местно компетентния съд. По касационната жалба. В съответствие с изложеното обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд се явява неправилно като постановено в нарушение на процесуалния закон. В. съд не е разполагал с правомощие служебно да контролира местната подсъдност на иска, обусловена от местонахождението на недвижимия имот. Тази подсъдност, макар и неправилно определена от ищеца и останала непроменена от Пловдивски районен съд, е стабилизирана с приключване на първоинстанционното производство - чл. 119, ал.2 ГПК. Затова нарушаването й не е основание за обезсилване на постановеното решение и препращане на делото на местно компетентния съд. Ето защо обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и делото върнато на Пловдивски окръжен съд за произнасяне по въззивната жалба на ищеца В. В.. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 800 от 31.05.2011г. постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д.№ 787/2011г. ВРЪЩА делото на Пловдивски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на подадената от В. Х. В. въззивна жалба. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: