3 Р Е Ш Е Н И Е №123 София,20 май 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети май две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 428 по описа за 2016 година. С присъда по нохд № 85/15 г. Военният съд-гр.Сливен осъдил подсъдимия Р. Ж. П. на основание чл.131, ал.1, т.1, във връзка с чл.129, ал.2 и чл.54 от НК на шест месеца лишаване от свобода условно за срок от три години и му възложил направените по делото разноски. С решение № 4 от 29.02.2016 г. по внохд № 35/15 г., образувано по жалба на подсъдимия, Военно-апелативният съд потвърдил присъдата. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от името на подс.П., подадена от неговия защитник - адв.У.. Възразява се наличието на основанията по чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК и се иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС жалбоподателят, редовно призован, не се явява, жалбата се поддържа от защитата. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура преценява жалбата като неоснователна. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните: 1. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В подкрепа на това основание са наведени данни в две посоки: въззивният съд е нарушил изискванията на чл.339, ал.2 от НПК, като не е дал отговор на множество възражения, поставени на вниманието му с въззивната жалба и не е имал основание да откаже назначаването на съдебно психиатрична експертиза за подсъдимия, с оглед наличието или не на физиологичен афект. Нарушение на чл.339, ал.2 от НПК не се обективира. В мотивите на въззивното решение са посочени основанията, поради които възраженията на въззивния жалбоподател са отхвърлени като неоснователни. С отказа си да назначи посочената по-горе експертиза, съдът не е ограничил процесуалните права на подсъдимия. Състоянието на силно раздразнение, по смисъла на чл.132 от НК подлежи на изясняване когато от данните по делото несъмнено следва, че то е предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида, клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Събраната по делото доказателствена съвкупност не позволява положителен извод за наличието на такова поведение у пострадалия И., поради което и не е било необходимо съдът да изяснява в какво състояние е действал подсъдимия по време на инцидента помежду им на инкриминираните място и време. От друга страна, следва да се посочи, че при разглеждане на делото обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото са изяснени изцяло посредством възможните и достатъчни доказателства. Инкриминираният инцидент се е случил в отсъствието на свидетели очевидци, различни от подсъдимия и пострадалия, а заявеното от тях относно причините и начина, по който е протекъл е противоречиво, в съществената му част – поведението на всеки един от тях, свързано с обективираните у св.И. увреждания. Това е предопределило и необходимост от проверка на обсъжданите доказателствени източници, което е сторено чрез разпита на други свидетели, приобщаването на редица писмени доказателства, изслушването на експерти по съдебно медицински експертизи, предявяването на веществено доказателство. Анализът на доказателственият материал, на всеки негов елемент поотделно и във взаимната им връзка, извършен от ВАС, не е формален, нито пък основан на превратност и изопаченост, а още по-малко в нарушение на правилата на формалната логика. ВКС споделя изцяло съображенията на проверявания съд относно оценката на доказателствата. Правилно е дадена вяра на показанията на свидетелите И., И., И. и Д., както и частично на обясненията на подсъдимия и са приети заключенията по съдебно медицинските експертизи (№ 455-2014 и № 136-2015). За последните не се установяват причини за съмнение в тяхната правилност. 2. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд, законът правилно е приложен. Наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав е предопределило ангажиране на наказателната отговорност на подс.П.. Извършеното от него осъществява състава на чл.131, ал.1, т.1, във връзка с чл.129, ал.2 от НК. Възражението относно длъжностното качество на пострадалия е поддържано пред СВС и ВАС, поддържа се и сега пред касационната инстанция, при това при идентични доводи. Съображенията на СВС и ВАС, поради които то е отхвърлено като неоснователно, се игнорират от защитата на подсъдимия, тъй като срещу тях, при наличната детайлност в мотивите към присъдата и решението, фактически не се възразява. ВКС обаче, не намира причини за несъгласие с инстанциите по фактите, както и такива за допълнение на изложените от тях съображения в коментираната посока. 3. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Както правилно е установил ВАС, поначало първостепенният съд е допуснал нарушение при индивидуализацията на наказанието на подсъдимия. От мотивите на присъдата е видно, че тя е извършена по реда на чл.54 от НК, т.е. в рамките на предвиденото от закона – от две до десет години лишаване от свобода, но определеното на подсъдимия наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода е възможно само, ако то се индивидиуализира по реда на смекчената наказателна отговорност. Налице е противоречие във волята на съда, което е нарушение на процесуалните правила, но то не може да се отстрани не само от въззивния съд, но и от настоящата инстанция, доколкото инициативата за образуване на контролните производства е само на подс.П., а по негова жалба няма как да се утежни положението му. Наложеното наказание, на плоскостта на току що изложеното, е справедливо. Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 29.02.2016 г., постановено по внохд № 35/15 г. на Военно-апелативния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: