Р Е Ш Е Н И Е
№ 127
С. 18.05.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ц. Г. ЧЛЕНОВЕ : М. И.
И. П.
при участието на секретаря А. Б.
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1123 по описа за 2010г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Й. С. Й. от [населено място],чрез процесуалния си представител- адвокат П. против въззивно решение № 516 от 23.04.2010г. по гр.д. № 2690/2009г.на Варненски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 3270 по гр.д.№ 5569 по описа за 2008г. на Варненски районен съд,като е отхвърлен предявения иск против Министерството на отбраната [населено място], с правно основание чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 16 066.48лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 1.12.2003г.-31.05.2008г.,ведно със законната лихва от 21.07.2008г. до окончателното й изплащане,сумата от 5 379.19лв., претендирана като сбор от обезщетенията за забава върху неизплатените трудови възнаграждения за периода от първо число на месеца,следващ този,за който се дължи възнаграждението до датата на завеждане на исковата молба и са присъдени следващите се разноски. Като се сочи отменителното основание по чл.281 т.3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен,поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове.Касаторът претендира направените по делото разноски.
С определение № 1257 от 27.12.2010г.ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставения въпрос във връзка с приложимостта на чл.203 и чл.204 от ЗОВСРБ/отм./ относно начина на заплащане на положения от кадровия военнослужещ труд,надвишаващ нормалната продължителност на законо-установеното служебно време.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
Касационното обжалване е допуснато предвид противоречивото разрешаване на поставения въпрос,което противоречие към настоящия момент вече е отстранено с постановените множество решения на ВКС по реда на чл.290 от ГПК,от които като пример могат да бъдат посочени - решения с № 389 от 31.05.2010г.по гр.д.№ 194/09г.на ІІІг.о., № 128 от 26.05.2010г.по гр.д.№ 282/09г.на ІVг.о., № 437 от 1.07.2010г.по гр.д.№ 1333/09г.на ІІІг.о., № 439 от 1.07.2010г.по гр.д.№ 1733/09г. на ІІІг.о., № 454 от 11.06.2010г.по гр.д.№ 342/09г.на ІІІг.о., № 455 от 11.06.2010г.по гр.д.№ 706/09г.на ІІІг.о.В тях беше дадено тълкуване,че за положен труд над нормалната,но в границата на увеличената продължителност на служебното време /каквато е службата при дежурство до 24 часа/ - се дължи компенсация чрез осигуряване ползването на намалено работно време в рамките на общата продължителност на служебното време за месеца.В тежест на ответното министерство е да установи положителният факт,че военнослужещият е бил компенсиран с дължимата почивка. Ако до прекратяване на трудовото правоотношение с военнослужещия - положената от него служба при увеличено работно време –не е била компенсирана, тя следва да му бъде заплатена като извънреден труд, по аналогия от чл.136а ал.5 от КТ, съгласно чл.46 ал.2 от ЗНА.Удълженото служебно време при дежурства до 24 часа не е извънреден труд по смисъла на чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./, поради което при спор - не следва да се изисква установяването му с нарочна заповед, разрешение от висшестоящ командир, вписване в отчетна книга за извънреден труд и т.н. Некомпенси-раното удължено служебно време с намалено работно време до прекратяването на правоотношението по договор за кадрова военна служба,което подлежи на заплащане като извънреден труд - може да бъде установявано с всички доказателствени средства.
В случая –въззивният съд като е приел,че претенцията касае заплащане на извънреден труд по смисъла на чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./ и че тя е недоказана поради липса на представени доказателства – месечен график, писмено искане на командира на поделението, писмена заповед на висшестоящ командир и нарочна книга и запис в нея за установяване на положен извънреден труд, а наред с това и че не е доказано,че ищецът е положил труд надвишаващ едновременно и месечната продължителност по чл.152 ал.6 от ПКВС/отм./ и продължителността на служебното време по чл.203 ал.2 от ЗОВСРБ/отм./ - е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Въпросът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция на основание чл.293 от ГПК.
В случая ищецът,който към датата на отчисляването му от списъчния състав на поделението- 6.07.2008г.е заемал длъжността „старши помощник командир на подводница” в поделение 38090 В. претендира парична компенсация в размер на 14 178.64лв. за период от 1.10.2003г.до 6.07.2008г.С нарочна молба –пълномощникът на ищеца двукратно е искал изменение на иска,като последното което съдът е допуснал- е това с нарочно определение в съдебно заседание от 6.10.09г.,съгласно което претенцията е уточнена като такава за периода 1.12.2003г.-1.06.2008г.за некомпенсирани 3 664 часа/458дни/- разлика между нормалната месечна продължителност на служебното време и фактически отработената продължителност на работа в поделението, включително- положени дежурства по график, помощник дежурен по дивизион,дежурен по подводница,дежурен по поделение, на стойност 16 066.48лв.и мораторна лихва–5 379.19лв./съответно производството досежно претенцията касае-щи месеците октомври и ноември 2003г.и юни и юли 2008г.е прекратено/
Следва да бъде съобразено направеното от ответната страна-в представения писмен отговор/вх.на 25.08.2008г./ възражение за изтекла давност,както и факта,че исковата молба е предявена на 21.07.2008г.Пред вид характера на вземането и нормата на чл.111 б.”а”от ЗЗД- направеното възражение е основателно. Претенцията за периода до 21.07.2005г.е погасена по давност,поради което предмет на преценка следва да е претенцията за периода 21.07.2005г.- 6.07.2008г.
За изясняване на размера,до който иска се явява основателен по делото са назначени две експертизи пред първата инстанция.Следва да бъде съобразено заключението по втората/от 28.09.2009г./тъй като то е дадено след направено оспорване на първначалното от ответната страна и тъй като за изготвянето му на вещото лице са предоставени допълнително документи.С оглед второто дадено заключение,с което вещото лице е определило броя на минимално възможните положени дежурства от ищеца/изхождайки от заплатената му сума и действащата уредба/ и факта, че по делото не е било спорно полагането на дежурства по график от ищеца -настоящият съдебен състав намира за установено,че за процесния период са останали отработени в повече и некомпенсирани - 2 032часа /254дни/,остойностени на 9 534.80лв. при обезщетение за забава - 2 137.19лв. В останалата част иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан/а частично и погасен по давност/.
С оглед направеното искане и на основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото съобразно уважената част от иска.Общият размер на направените разноски,които са само за адвокатско възнаграждение според представената разписка от 4.8.2008г. възлизат на 2 400лв.,от които следва да се присъдят -1 300лв.
Ответната страна следва да възстанови и направените от съда разходи за експертиза в размер на 130лв.
Мотивиран от горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 516 от 23.04.2010г. по гр.д. № 2690/2009г. на Варненски окръжен съд В ЧАСТТА,в която е потвърдено решение № 3270 по гр.д.№ 5569 по описа за 2008г. на Варненски районен съд досежно отхвърлянето като неоснователен на предявения от Й. С. Й. от [населено място] против Министерство на отбраната на Република България иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд на основание чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./ за периода 21.07.2005г.- 6.07.2008г.за сумата до 9 534.80лв.и В ЧАСТТА по иска за обезщетение за забавено плащане върху главницата до размер на -2 137.19лв. от И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ :
ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България да заплати на Й. С. Й. от [населено място],със съдебен адрес: [населено място] [улица] ет.3 адв.Ц.- сумата от 9 534.80лв. /девет хиляди петстотин тридесет и четири лева и осемдесет стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд на основание чл.203 ал.3 от ЗОВСРБ/отм./ за периода 21.07.2005г.- 6.07.2008г.,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.07.2008г.до окончателното й заплащане,както и сумата от 2 137.19лв. /две хиляди сто тридесет и седем лева и деветнадесет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата до завеждане на исковата молба-21.07.2008г ,както сумата от 1 300лв./хиляда и триста/лева,направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 516 от 23.04.2010г. по гр.д. № 2690/2009г. на Варненски окръжен съд В останалата ЧАСТ,с която са отхвърлени предявените искове за останалата част от претендирания период до 21.07.2005г поради погасяването им по давност и до претендирания размер като неоснователни.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната на Република България да заплати на бюджета сумата от 130лв./ сто и тридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.