Р Е Ш Е Н И Е № 76 гр. София, 14.05.2021 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ КОЛЕВА при секретаря Галина Иванова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 127/21 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е по реда на чл. 346, т. 2 от НПК. Образувано е по касационна жалба на служебния защитник на подс. К. А. С. – адв. С. К., срещу присъда № 80 от 05.06.2020 г. на Бургаски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 321/2020 г. В жалбата на защитника са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Оспорва се доказателствената дейност на въззивния съд и формираните в резултат на това изводи по фактите за авторството на деянието. Твърди се, че втората инстанция не е обсъдила задълбочено изложените от защитата доводи и не им е дала убедителен отговор. Затова се счита, че са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закони и се претендира за отмяна на постановената осъдителна присъда по отношение на подс. С. и потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда. В съдебно заседание защитникът на подс. С. намира атакуваната присъда за неправилна и незаконосъобразна и пледира тя да бъде отменена. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Процесуалният представител на гражданския ищец претендира за оставяне в сила на атакуваната присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 200/13.12.2019 г. по НОХД № 5006/2018 г. на Бургаски районен съд подс. К. А. С. е признат за невиновен и е оправдан по възведеното му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК като е отхвърлен предявеният срещу него граждански иск от М. Г. И. за сумата от 568 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата на деянието до окончателното ѝ изплащане. С присъда № 80/05.06.2020 г. на Бургаски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 321/2020 г., подс. К. А. С. е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. чл. 28, ал. 1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 /една/ година, отложено на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 /три/ години. Извършено е групиране на наказанията, наложени на подс. С.. Прекратено е производството по делото по отношение предявения от М. Г. И. срещу подс. К. А. С. граждански иск за сумата от 568 лв. – обезщетение за имуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното ѝ изплащане. На подс. С. са възложени направените по делото разноски. Присъдата на Бургаския окръжен съд относно прекратяването на гражданския иск не е била атакувана в тази част от процесуалния представител на граждански ищец, поради което не е предмет на касационен контрол. Касационната жалба е основателна. Необходимо е да се посочи, че поначало оплакванията, релевирани в обсъжданата жалба, депозирана от служебния защитник, представляват такива за необоснованост, която не е касационно основание, поради което и няма как настоящият състав да ги обсъди. На база изложеното в жалбата би могло да се заключи, че се касае за възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от окръжния съд, довели до нарушение на материалния закон. Приоритетно следва да бъде даден отговор именно на първите, защото те предпоставят съществуването и на вторите. Твърденията на служебния защитник в тази насока са основателни. При проверката на делото се установи, че изводът на въззивния състав за доказаност на обвинението за кражба на куфарче с инструменти, СД устройство марка „Нео“ и флашка „К.,“ е направен в нарушение на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК. Това е така, защото съдът изцяло е кредитирал с доверие показанията на свид. М. И., Р. М. и Г. А., което е негово суверенно право, и което касационната инстанция няма възможност да проверява. В конкретния случай обаче не са обсъдени от проверявания съд противоречията в показанията на свид. М., депозирани в хода на първоинстанционното производство и тези в хода на досъдебната фаза на процеса, инкорпорирани в доказателствения материал по съответния процесуален ред. В съдебното заседание пред първостепенния съд в разпита си свид. М. е заявил, че е възприел подсъдимият да слага първо „нещо друго“ в пластмасовия казан, а после и дърва, а в разпита си от досъдебното производство е посочил, че не е държал нищо в ръце, а само се е подготвил да вади нацепени дърва. Това противоречие в заявеното от свидетеля изобщо не е коментирано от второстепенния съд. Освен това не е съпоставено заявеното от свид. М. и свид. И. със соченото от свид. А. относно времето на отнемане на инкриминираните вещи и установения факт по предлагане от подс. С. на „червено сандъче с инструменти“. От разпитите в хода на досъдебното и съдебното производство не е изведен моментът на предлагане на червеното куфарче и продажбата му от подс. С., свидетел на което е станал Г. А.. В тази връзка въззивният съд не е сторил нищо, за да изясни въпроса, а декларативно е посочил в мотивите, че събраните доказателствени материали образуват единна верига и са от такова естество, че взаимно интерпретирани, съставляват хармонично цяло, даващо основание да направи извод, че автор на деянието е тъкмо подс. С., при това точно за куфарче с инструменти, СД устройство марка „Нео“ и флашка „К.“. При внимателния прочит на материалите по делото е видно, че извършената от контролирания съд проверка на атакуваната присъда е в отклонение от задълженията му по чл. 314 НПК. За да признае подс. С. за виновен по повдигнатото му обвинение, второинстанционният съд недопустимо е ползвал предположения, което е в нарушение на чл. 303 НПК. Прегледът на въззивната присъда установява освен отсъствие на дължимия анализ на заявеното от свид. М. относно факта слагал ли е подсъдимият и какви вещи от автомобила в казана, но и аргументи, поради които проверяваният съд не е приел за основателни поддържаните от защитата доводи за недоказаност на обвинението. Вместо това декларативно е посочил в мотивите, че е установено авторството на деянието. Въззивният съд всякога е длъжен да даде отговор на възраженията на страните, независимо дали ги намира за основателни или не. Осъществената от окръжния съд процесуална дейност не е съответна на предвидените в НПК изисквания за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и като последица от това е допуснато касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Допуснатите съществени процесуални нарушения, довели до пороци при формиране на вътрешното убеждение на проверявания съд, препятства проверката за приложението на материалния закон. Поради изложеното се налага атакувания акт да бъде отменен и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане на делото е нужно провеждане на допълнителен разпит на свид. А. и М.. Първият следва да бъде разпитан относно времето на предлагане на червеното куфарче от подсъдимия на лицето И. от Г., вторият - относно причините за противоречията в показанията му пред районния съд и в досъдебната фаза на процеса и относно факта губил ли е от поглед подс. С., след като го е подгонил. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 80 от 05.06.2020 г. на Бургаски окръжен съд, постановена по ВНОХД № 321/2020 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.