4 Р Е Ш Е Н И Е № 290 София, 10.11.2014 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1523/2014 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. И., срещу въззивно решение №759 от 15.11.2013 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №815/2013 г., с което е отменено решение №1389 от 22.07.2013 г. на Русенския районен съд по гр.д. №3207/2013 г. и е уважен предявеният от К. Ц. К. срещу касатора иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. Въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно, защото работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193 КТ. Наказанието е наложено за неявяване на работа в течение на два и повече дни – за периода от 12.04.2013 г. до 09.05.2013 г., а обяснения са поискани с писмено уведомление от 16.04.2013 г., т.е. само за неявяването на работа на 15.04.2013 г. Неизпълнението на задължението за искане на обяснения за периода 16.04.2013 г. - 09.05.2013 г. води до незаконност на дисциплинарното уволнение, без да се разглежда спорът по същество. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че не е изпълнил задължението си по чл.193 КТ. Това е така, защото към момента на получаване на искането за обяснения за безпричинното отсъствие от работа вече са били изминали два последователни работни дни, а и след това ищецът не се е явявал на работа. Ответникът по касационната жалба К. Ц. К., [населено място], оспорва жалбата С определение №601 от 30.04.2014 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №759 от 15.11.2013 г. на Русенския окръжен съд по гр.д. №815/2013 г. Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за това изпълнил ли е работодателят задължението си по чл.193 КТ, ако работникът или служителят не се явява на работа два последователни работни дни, но продължава да не се явява на работа и след получаване на поканата за даване на писмени обяснения. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Разпоредбата на чл.193 КТ е императивна. Дисциплинарното наказание, наложено без изслушване, респ. без искане на писмени обяснения от работника или служителя, е незаконно. Ако работодателят не е поискал обяснения, то това е основание за отмяна на заповедта за уволнение, без въобще да се разглежда спорът по същество. При дисциплинарното нарушение неявяване на работа работодателят има право да прецени към кой момент да поиска обяснения – дали след изтичането на първия работен ден или след два и повече последователни работни дни при продължително отсъствие от работа. Това е така, защото неявяването на работа само един работен ден или дори само едно закъснение за работа също представлява дисциплинарно нарушение и може да обуслови налагане на дисциплинарно наказание при съобразяване критериите по чл.189 КТ. В разпоредбата на чл.187 КТ са изброени примерно, а не изчерпателно видовете нарушения на трудовата дисциплина. Това са само общите, типичните, най - често извършваните нарушения на трудовата дисциплина. По начало нарушенията могат да са толкова, колкото са и конкретните трудови задължения. Изброените пък в чл.190 КТ нарушения са по-тежки, но изброяването също е примерно. В случаите, при които работникът или служителят продължава да не се явява на работа и след получаване на поканата за даване на писмени обяснения законността на дисциплинарното уволнение следва да се преценява с оглед изпълнение изискванията на чл.193 КТ за дните до момента, в който работодателят е поискал обяснения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца е незаконно. По делото е безспорно установено, че за периода от 15.04.2013 г. до 09.05.2013 г. ищецът не се е явявал на работа, а искането за обяснения по реда на чл.193 КТ е получено от него на 19.04.2013 г. Неявяването на работа в продължение на четири последователни работни дни е тежко нарушение, тъй като се отнася до най - съществения елемент на трудовото правоотношение – престирането на работната сила в рамките на установените работни дни. От обективна и субективна страна ищецът е осъществил соченото дисциплинарно нарушение, което с оглед своята тежест и значимостта на неизпълнените трудови задължения е достатъчно, за да обоснове наложеното от работодателя наказание уволнение. Наложеното наказание е в съответствие с критериите на чл. 189, ал. 1 КТ като е съобразена тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено то и поведението на ищеца. Ето защо при тази безспорно установена фактическа обстановка неправилно въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение е незаконно. Посоченото основание за материална незаконосъобразност налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Предявеният иск трябва да се отхвърли като неоснователен. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 840 лв. деловодни разноски за трите съдебни инстанции. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №759 от 15.11.2013 год. на Русенския окръжен съд по гр.д. №815/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Ц. К., [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск с правно основание чл.344, ал.1 КТ за отмяна на заповед за дисциплинарно уволнение №54/09.05.2013 г. на управителя на дружеството, като неоснователен. ОСЪЖДА К. Ц. К., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 840 лв. деловодни разноски за трите съдебни инстанции. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.