Р Е Ш Е Н И Е
№ 186
гр.София, 26.05.2014г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май, две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря Ю.Г.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5886 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК;
Обжалвано е решение от 15.07.2013г. по гр.д.№ 3833 / 2012г., с което ОС Пловдив е уважил иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата над 100лв. до 20 683,94лв, произтичаща от неоснователно обогатяване.
С определение от 30.01.2014г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса какво е правното основание на иск срещу ЧСИ - чл.59 ЗЗД или чл.74 ЗЧСИ, при отказ от негова страна да даде сумите на трето лице – купувач преди проданта на продадения на публичната продан имот, които суми представляват разликата в цената на имота и дълга, когато стойността на първата е по-голяма, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Жалбоподателят –А. С. А., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено.
Ответникът В. Д. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да бъда оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С обжалваното решениее въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е осъдил частния съдебен изпълнител А. С. да заплати на В. Д. и сумата над 100лв. до 20 683,94лв, произтичаща от неоснователно обогатяване.
Прието е по делото, че длъжник в изпълнително производство е бил [фирма], който за обезпечение на кредит към [фирма] е учредил законова ипотека в полза на банката. С нотариален акт №76/2005г. ипотекарният длъжник е продал собствените си недвижими имоти на трето лице В. Г.. Установено е също така, че след продажбата ипотекарният длъжник е спрял плащането по дълга и кредитора [фирма] се е снабдила с изпълнителен титул за дължимата по кредита сума, образувано е изпълнително делото, което е приключило с постановление за възлагане на недвижим имот на 07.12.2007г., като за купувач е бил обявен [фирма]. Прието е за установено, че купувачът, закупил имота преди публичната продан - В. Г., е подала молба по изпълнителното дело за заплащане на остатъка от сумата по изпълнителното дело, след извършеното разпределение на сумите по него, но ЧСИ е отказал изплащането на сумите, като е счел, че молителят не е страна по изпълнителното производство. Впоследствие на 25.07.2011г. В. Г. е цедирала вземането си по изпълнителното дело на ищцата в настоящия процес В. В., като за целта са били уведомени първоначалния длъжник, първоначалния кредитор и ЧСИ.
Съдът е приел, че от назначената ССЕ в първоинстанционното производство е видно, че от събраната сума в изпълнителното производство и след извършеното разпределение, има остатък от 20 683,94лв. Прието е, че ищцата-ответник по касационната жалба, няма друга правна възможност да се защити спрямо неоснователно обогатилия се частен съдебен изпълнител, освен с иск по чл.59 ЗЗД, тъй като съгласно цесията, тя е встъпила в правата на цедента, като в случая е без значение заплатената от нея сума за придобиването на правата от 100лв., а е важен интереса, който е в размер на посочената от вещото лице сума от 20 683,94лв. Изложени са съображения, че на ищцата се дължи сумата, останала по изпълнителното производство в горния размер, до който се е обогатил ответникът- жалбоподател за сметка на ищцата и следва да бъде осъден да го върне.
Съдът е счел, че исковата молба не е недопустима, тъй като независимо, че длъжник в процеса е [фирма], то същият е продал имотите си ,които са били ипотекирани в полза на взискателя [фирма], а ипотеката следва имота, при което назависимо от факта, че има смяна на собственика след извършена публична продан на тези недвижими имоти, то новият собственик встъпва в правата си по смисъла на чл.176 ЗЗД и ищцата В. Г., на която са цедирани права в процеса на правно основание претендира за заплащане на суми,останали по изпълнителното производство.
Допуснато е касационно обжалване по въпроса какво е правното основание на иск срещу ЧСИ - чл.59 ЗЗД или чл.74 ЗЧСИ, при отказ от негова страна да даде сумите на трето лице – купувач преди проданта на продадения на публичната продан имот, които суми представляват разликата в цената на имота и дълга, когато стойността на първата е по-голяма, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав в отговор на поставения въпрос намира, че не може да се търси отговорност от ЧСИ на основание чл.59 ЗЗД при отказ от негова страна да даде сумите на трето лице – купувач преди проданта на продадения на публичната продан имот, които суми представляват разликата в цената на имота и дълга, когато стойността на първата е по-голяма. След като в специален закон – чл.74 от Закона за частните съдебни изпълнители - е предвидено основание за деликтна отговорност на ЧСИ, ако няма основание за непозволено увреждане, ще бъде отхвърлен иска, а дали има неоснователно обогатяване от друго лице е друго правоотношение. В случаите, когато сумите по изпълнително дело са внесени изцяло /постъпили по сметката на съдебния изпълнител в съответната банка/ те принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми, вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност за извършване на разпоредителни действия с тях. Съгласно изричната разпоредба на чл.455, ал.2 ГПК с тези суми на длъжника се разпорежда съдебният изпълнител чрез платежни нареждания. Принудителното съдебно изпълнение, при публична продан включително, е регламентирано като подчинена на процесуални правила дейност, а обема й изразява материалноправната законосъобразност на самата дейност, що се отнася до основанията или последиците от предприети или не действия на частния съдебен изпълнител в израз на публична власт. От процесуалното естество на правната уредба следва съдържанието на изискваната в случая законосъобразност - съдебният изпълнител констатира и се основава на факт (като волеизявление или друго обстоятелство, удостоверено по определен ред ), с който нормата скрепва негово задължение за действие, определя съдържанието на самото действие, или предписва въздържане от действие, поради което при тази дейност не може да настъпи неоснователно разместване на блага. Само по иск с правно основание основание чл. 74, ал.1 ЗЧСИ съдът може да преценява настъпила ли е вреда, противоправността на действията или бездействията на частния съдебен изпълнител и другите елементи на фактическия състав, като съобрази и връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем действия на частния съдебен изпълнител.
С оглед на така дадения отговор на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд намира, че обжалваното решение е неправилно, тъй въззивният съд е постановил своето решение по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум. Съобразно даденото тълкуване в т.5 на ТР№1/2013г. ОСГ ТК на ВКС, когато нередовността на исковата молба, поради противоречие между обстоятелствената част и петитума, е довела до разглеждане на делото и постановяване на решение от първата инстанци, въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, тъй като продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. Въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК, като при неизпълнение на указанията да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК.
При така установените факти по делото настоящия състав намира, че с оглед разпоредбите на чл.293, ал.2 и 3 ГПК въззивното решение следва да се отмени като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и делото следва да се върне за извършване на нови съдопроизводствени действия. Въззивният съд ще следва да остави без движение исковата молба, която е нередовна`, тъй като в обстоятелствената част се твърди, че е причинена вреда от действия на частен съдебен изпълнител, а в петутима се иска обзщетяването да се извърши по реда на неоснователното обогатяване. Само след като даде на ищеца възможност да отстрани нередовностите й и ако това процесуално задължение бъде изпълнено съдът ще следва да постанови съдебен акт по съществото на спора.
С оглед изхода по спора съдът ще следва да се произнесе и по направените искания за присъждане на разноски.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 15.07.2013г. по гр.д.№ 3833 / 2012г.на Окръжен съд Пловдив
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |