О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 143
гр. София, 08 април 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 4421 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1952/19.08.2021 г., подадена от Ю. А. Ю., чрез адвокат Г. Г., срещу решение № 72 от 4.08.2021 г. по гр. д. № 20213600500262/2021 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е потвърдено решение № 260031 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 777/2019 г. на Районен съд – Велики Преслав.
С потвърденото първоинстанционно решение е прието за установено по отношение на Ю. А. Ю., че Ф. А. К. и И. Х. К. са собственици на недвижим имот - незастроено дворно място от 1020 кв. м, урегулирано от 1530 кв. м, представляващо парцел*** от кв. 54 по плана на [населено място] река, общ. В., обл. Ш., при граници: улица и блок на аграрно промишлен комплекс, а съгласно скица - УПИ от 1502 кв. м, представляващо парцел *** от кв. 54 по плана на [населено място] река, общ. В., при граници: [улица].
Въззивният съд е съобразил, че в исковата си молба Ф. А. К. и И. Х. К. твърдят, че се легитимират като собственици на спорния имот по давностно владение и наследство с нотариален акт № 197, том І, дело 435/1987 г. Сочат, че наследодателят на ищцата упражнявал фактическа власт върху имота десетилетия преди снабдяването й с нотариален акт през 1987 г.; самите те владеят явно, необезпокоявано и непрекъснато процесния наследствен имот повече от четиридесет години. Имотът бил незастроен и до преди две-три години се ползвал за производство на селскостопанска продукция, а към настоящия момент ищците пускали собствените си животни на паша там, тъй като вече не били в състояние да полагат тежък физически труд. Заявяват, че имотът никога не е бил отчуждаван и общината не е предявявала претенции към него, както и че през годините бил деклариран от тях пред данъчните органи, те плащали данъци за него, вкл. през 2018 г. ползвали облекчение при плащане на такса смет. В разписната книга, изготвена към плана на [населено място] река през 1987 г., като собственик на процесния имот е вписан ищецът Ю. К.. През м. юни 2019 г. от съседи разбрали, че имотът е продаден от [община] на ответника. След извършена справка констатирали, че имотът е продаден на ответника с договор за продажба на недвижим имот общинска собственост, вписан под Акт № 195, том 3, дело № 366, peг. № 979/27.05.2019 г. по описа на Служба по вписванията - [населено място], както и че през м. март 2018 г. по партидата на имота последователно са вписани два акта за общинска собственост. От своя страна ответникът е оспорил иска, позовавайки се на обстоятелството, че имотът е бил държавна, а впоследствие – общинска собственост, като по отношение на нея законът не позволява придобиването й по давност.
Съдът е приел за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 197, том І, дело 435/1987 г. Ф. А. К. (идентична с Ф. А. К.) е призната за собственик по давностно владение, наследство и откази от наследство върху следния движим имот - дворно място от 1020 кв. м, урегулирано от 1530 кв. м, представляващо парцел **** от кв. 54 по плана на [населено място] река, общ. В., незастроено, при граници: улица и АПК. Ищците са съпрузи, сключили граждански брак на 27.02.1964 г. С договор за продажба на недвижим имот общинска собственост, вписан под Акт № 195, том 3, дело № 366, peг. № 979/27.05.2019 г. по описа на Служба по вписванията - [населено място], [община] продала на Ю. А. Ю. празно дворно място, представляващо УПИ *** по плана на [населено място] река, с площ от 1502 кв. м. С АЧОС № 2402/19.03.2018 г., с основание чл. 59 ЗОС, е било актувано дворно място от 1502 кв. м, представляващо УПИ **** от кв. 54 с граници: изток - извън регулация, запад - улица, север - УПИ *** и юг - извън регулация. В АЧОС № 223/12.06.2001 г. е отбелязано, че на основание § 42 ЗИД на ЗОС дворно място от 1500 кв. м, парцел *** от кв. 54, с посочен бивш собственик държавата и съставен по-рано АДС № 544/3.08.1961 г., става общинска собственост. С АДС № 544/3.08.1961 г., с посочено основание - неспазване изискванията на Указ № 547/1951 г. и Указ № 141/1954 г., е актуван като държавна собственост имот - дворно място и постройка на името на А. Х. Т., с местонахождение в парцел* в кв. 79 по плана на [населено място] река, с вписано в същия, че имотът, с бивш собственик държавата, е 660 кв. м, като се ползва от А. Х. Т., както и че „следва да плаща наем за мястото“. В предоставения от [община] препис на същия АДС № 544/3.08.1961 г. е вписано към раздел 31 от акта, с дата 22.11.1987 г., че парцел * в кв. 79 по стария план е идентичен с парцел *** в кв. 54, част от парцел*-общ. в кв. 79 по стария регулационен план остава извън регулацията, а придаваемото дворно място към същия парцел от пл. № *** не е изплатено на собственика и се владее от същия. По новия регулационен план се образува парцел *** в кв. 54, който е с пл. № *** и е отреден за частно индивидуално жилищно строителство. В акта, в графа 27 е посочено и че се ползва от „СА“. С указ № 290/1.07.1928 г. и заповед № 1678/10.07.1928 г. е бил одобрен генерален план на [населено място] река, П., като УПИ *** от кв. 54 по действащия към настоящия момент план на [населено място] река е попадал в границите на кв. 79, парцели *, * и *. Със заповед № 2124/11.05.1957 г. части от кв. 79 и 80 са били изключени от регулация, а останалата в регулационните граници част е проектирана наново, като парцелите са номерирани като част от кв. 79. Със заповед № РД-25-50/22.01.1987 г. е одобрен кадастрален и регулационен план на [населено място] река, действащ и към настоящия момент. По него за процесния имот е отреден парцел *** от кв. 54. Със заповед № 366/31.05.2001 г. дворно място с площ 660 кв. м, парцел * в кв. 79 по плана на [населено място] река, е отписано от актовите книги за недвижими имоти ЧДС и е предадено на [община]. Със заповед № 165/11.01.2018 г. на кмета на [община] са заличени старите граници на имот № *** и същите са поставени в съответствие с очертанията на УПИ** от кв. 54 по плана на [населено място] река.
Окръжен съд – Шумен е визирал, че съгласно съдебно-техническата експертиза по делото имотът, описан в АДС № 544/3.08.1961 г., представлява парцел *-общ. от кв. 79 по плана от 1928 г., изменен 1957 г. Имотът, описан в нотариален акт № 197/1987 г., представлява включеното собствено място от имот № 585, попадащо в границите на парцел ***, кв. 54 по сега действащия план от 1987 г., изменен 1987 г., като според изготвената комбинирана скица при съпоставяне на двата плана се получава сечение (обща част) между двата имота с площ от 414 кв. м. Разликата в площите на имота, описани по АДС № 544/1961 г. - 660 кв. м, и по АОС № 2402/19.03.2018 г. - 1502 кв. м, произтича от непълното съответствие между границите на имота. По плана от 1928 г. процесният имот попада частично в имот № ***, със собственик по разписния лист Х. М. А. Ч. и при съседи: улица, имот ** - И. К. И., имот *** - училищна нива и имот *** - Х. О. Х., а по плана от 1987 г. имотът е част от имот ***, със собственик по разписният лист Ю. Х. К. и при съседи: улица, имот *** - кметство и земеделски земи. Единствената отбелязана постройка е в парцел ****, отреден за имот № ***. Имотът, описан в нотариален акт № 197/1987 г., представлява част от имота, описан в договора за продажба на недвижим имот общинска собственост от 27.05.2019 г. За процесния имот - УПИ *** от кв. 54 по плана на [населено място] река, действал кадастралният и регулационен план на [населено място] река, одобрен със заповед № РД-25-50/22.01.1987 г., изменен със заповед № 165/11.01.2018 г. Със заповед № 165/11.01.2018 г. на кмета на [община] са заличени старите граници на имот № *** и същите са поставени в съответствие с очертанията на УПИ *** от кв. 54 по плана на [населено място] река. Имот *** в кв. 54 е новообразуван със заповед № 165/11.01.2018 г. на кмета на [община]. Съгласно свидетелските показания в спорния имот живеела ищцата със семейството си до смъртта на родителите й, а впоследствие останала да живее единствено тя със съпруга си, след като заплатила за него на останалите си родственици. Според свидетелите имотът, в който живеела ищцата, бил над 1.2 – 1.3 дка, ограден, с постройки в миналото и двуетажна къща, която рухнала в годините след смъртта на родителите й.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил следните изводи: Съгласно ТР № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота (какъвто е настоящият случай), всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено придобивно основание. Съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот. Затова в производството по иск за собственост, съответно чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.) или чл. 54, ал. 2 ЗКИР, подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия между отразеното в одобрената кадастралната карта (план) и действително притежаваното от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото ще са всички последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС, ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи до промяна на границите. При изготвянето и одобряването на първите за [населено място] река кадастрален и регулационен план от 1928 г. е действал Закона за благоустройство на населените места в Княжество България (обн. ДВ бр. 67/1905 г., с изменено заглавие ДВ бр. 60/1911 г. - Закон за благоустройство на населените места в Царство България, отм. бр. 117/31.05.1941 г.), съобразно който регулацията е имала автоматично вещно действие, и с дворищната регулация на имота са били придобити и придадените към имота части от съседния имот. Това действие на регулацията се извлича, както от разпоредбата на чл. 13 ЗБНМКБ, така и от предвидената в чл. 34 от същия закон възможност, съседът, от чийто имот е имало придаване на части към съседен, да се снабди с изпълнителен лист за стойността на мястото, и задължение за отчуждаване на придаваемото място в тригодишен срок, както и от вмененото в чл. 35, ал. 3 задължение на нотариусите да издават крепостни актове на уголемени или намалени по регулационен ред имоти. Непосредственото отчуждителното действие на дворищната регулация е проведено и в последващите териториалноустройствени закони - Закона за благоустройство на населените места от 1941 г., Закона за плановото изграждане на населените места (ДВ, бр. 227/1.10.1949 г.), Закон за териториално и селищно устройство от 1973 г., по силата на които недвижимите имоти, придадени към парцели на други физически или юридически лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е под условие - приложението на плана, което освен с изплащане на обезщетение на собствениците на придадените по регулация части, може да бъде осъществено и със заемането на придадената част, и владението й в продължение на повече от 10 години. Окръжен съд - Шумен е посочил, че основният спорен въпрос между страните е дали е била налице забрана за придобиване на правото на собственост върху имота по давност, с оглед въведеното възражение за статута му - първоначално държавна, а в последствие общинска собственост. Приел е, че поради недостатъчно редовното, пълно и точно водене на документите, скиците и плановете в съответните общински отдели е налице значително разминаване и противоречие в издаваните актове за държавна и общинска собственост по отношение точното местоположение и граници на парцел * в кв. 79 по плана от 1928 г. (изменен 1957 г.). Съгласно съдебно-техническата експертиза по делото горният парцел, за който е бил издаден и АДС № 544/3.08.1961 г., обхваща една малка част от имот № ** (за който е бил отреден парцел ***), а отразеното в раздел 31 на акта, след изменението на плана през 1987 г., че придаваемата част от дворното место от пл. № *** към парцел* общ. в кв. 79 по стария регулационен план не е изплатена на собственика и се владее от същия, сочи на неприлагане на дворищнорегулационните планове по отношение на имот № **, върху по-голямата част от който се разполага и процесният УПИ *** кв. 54. И вещото лице не е установило наличие на доказателства за уреждане на сметките между собствениците по разписните листи към първия план от 1928 г., изменението му от 1957 г. и новия от 1987 г. с последващите му изменения, във връзка с предвижданите регулационни промени, поради което и не може да се приеме приложение на плановете, съответно наличие на идентичност между процесния имот и актувания през 1961 г. - парцел*-общ. в кв. 79. Съдът е приел, че няма пречка праводателят на ищцовата страна да е завладял съседния на предоставения му за ползване имот и да го е държал с намерение за своене, продължило и от наследниците му. За този имот, с № *** при първоначалното кадастрално заснемане през 1928 г., няма данни да е бил собственост на държавата, съответно общината, нито на лице, изселило се от държавата, и установеното от свидетелите непрекъснато и необезпокоявано владение върху него в продължение на минимум десетгодишен период е годно придобивно основание за правото собственост. Според въззивното решение индиция за липсата на пречка за придобиването по давност са и издадените скици и удостоверения от общината при съставяне на констативния нотариален акт на ищцата, и отразяването й като собственик на имота. Посочено е и че с изтичането на сроковете, визирани в § 8, ал. 1 ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично. Във връзка с твърдението за идентичност на парцел*-общ. от кв. 79 с процесния имот и за правилното отразяване на пространствения обхват на правото на собственост на ищците, съдът е намерил за нужно да отбележи, че площта не е съществен белег на правото. Предвид изложеното и предвид липсата на доказателства за прилагане на дворищнорегулационните планове за процесния имот и отпадането на отчуждителното действие на плановете по отношение на имот № ***, идентичен с процесния имот, Окръжен съд – Шумен е направил извод за основателност на предявения иск. Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Ю. Ю. твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно правомощията на въззивния съд за обсъждане на събраните доказателства, като разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: ТР № 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 55/3.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г., І т. о., решение № 63/17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г., ІІ т. о., решение № 263/24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г., І т. о., решение № 111/3.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г., ІІ т. о. и др. Жалбоподателят излага, че въззивният съд не се е произнесъл по съществени негови възражения и доводи и такива на третото лице помагач [община], както и по събрани доказателства: необсъждане на посоченото в АДС № 544/3.08.1961 г. основание за възникване на държавната собственост, както и на обстоятелството, че наследодателят на ищците е бил държател, а не владелец на имота; възраженията, че процесният имот не е било възможно да бъде придобит по давност и др. Оспорва извода на съда, че имот пл. № *** е идентичен с процесния имот. От насрещните страни е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая визираната в изложението съдебна практика на ВКС, вкл. задължителна такава, е свързана с правомощията на въззивния съд като съд по съществото на правния спор. Съгласно тази практика въззивната инстанция е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка на доказателствата и при съблюдаване очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като обсъди доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се.
В случая въззивният съд е действал съобразно вменените му с ГПК правомощия и при съобразяване на съдебната практика в това отношение. Същият е обсъдил събраните доказателства по делото и надлежно е мотивирал направените от него изводи, като решаващите му мотиви за уважаване на иска са свързани с липсата на идентичност между спорния имот и актувания през 1961 г. като държавен парцел*-общ. в кв. 79, както и че праводателят на ищците е завладял съседния (№ ***) на предоставения му за ползване на имот, като това води до неоснователност на всички доводи на Ю. Ю., произтичащи от държавния характер на правото на собственост преди установяване на фактическа власт от страна на К.. Жалбоподателят на практика изразява несъгласие с така приетото от Окръжен съд – Шумен, което обаче представлява оплакване за неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, което подлежи на проверка едва при решаване на спора по същество от ВКС, но не и в производството по чл. 288 ГПК.
Същевременно въззивното решение е валидно и допустимо. Същото не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба са направили искане за присъждане на разноски за настоящото производство, но поради липса на доказателства за направени такива, съдът не им присъжда.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 72 от 4.08.2021 г. по гр. д. № 20213600500262/2021 г. на Окръжен съд – Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|