Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр.София, 01 февруари 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 2153/2012 година и за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Р. Г. Д. против решение № 149 от 8.Х.2012 год. по внохд № 170/2012 год. на Бургаския апелативен съд. С жалбата се оспорват фактите,на които е основано обвинението срещу Д., несъответствието между наказанията,наложени на жалбоподателя и на съучастниците му и справедливостта на наложеното на Д. наказание. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане или изменяване на решението и намаляване срока,за който жалбоподателят е лишен от свобода. В съдебно заседание-устно и в писмената защита от адвоката на Д.-жалбата се поддържа. Представителят на ВКПр не намира за основателни възраженията срещу правилността на първоинстанционната присъда и въззивното решение и дава заключение последното да се остави в сила. ВКС установи: С присъда от 14.VІ.2012 год. по нохд № 529/2012 год. на Бургаския окръжен съд,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Р. Г. Д. е признат за виновен в това, че за времето от 7.VІІІ.2010 год. до 28.ІХ.с.г. е участвал като съизвършител в 10 грабежа от магазини и бензиностанции на територията на градовете Бургас, Ахелой, Поморие, Карнобат и Каблешково,2 от които са извършени след предварително сговаряне с И. Г. Г. и Д. К. С., а останалите 8-след предварително сговаряне само с И. Г.Г.,като при грабежите е употребявана заплаха с оръжие и общата стойност на отнетите пари и движими вещи възлиза на 5 188.81 лв.,за което и на основание чл. 199,ал.1,т.2 във вр. с чл. 26 НК му е определено наказание от 8 години лишаване от свобода,редуцирано по чл. 58а,ал.1 НК на 5 години и четири месеца лишаване от свобода,което наказание да изтърпи в затвор при строг първоначален режим.На основание чл. 68,ал.1 НК е постановено Д. да изтърпи в затвор при строг първоначален режим още 2 години и 10 месеца лишаване от свобода,наложени му по нохд № 472/2010 год. на Бургаския окръжен съд. За извършени в същия период и в същите населени места 11 грабежа от магазини и бензиностанции,2 от които след предварително сговаряне с Р. Г.Д. и Д. К.С.,1 след предварително сговаряне само с Д.К.С. и останалите 8 след предварително сговаряне само с Р.Г.Д.,при които грабежи,с обща стойност на отнетите пари и движими вещи 6 366.91 лв., е била употребена заплаха с оръжие, И. Г. Г. е осъден за престъпление по чл. 199, ал.1, т.2 във вр. с чл. 26 НК на 4 години лишаване от свобода,редуцирано по чл. 58а,ал.1 НК от 6 години лишаване от свобода.За неуспелия-по независещи от волята на Г. обстоятелства-опит за грабеж,извършен самостоятелно в Бургас на 9.VІІІ.2010 год. от магазин на бул.”Ст.Стамболов” № 88 и на основание чл. 198,ал.1 във вр. с чл. 18,ал.1 НК,този подсъдим е наказан с 2 години лишаване от свобода след редукцията по чл. 58а,ал.1 НК от 3 години лишаване от свобода.На основание чл. 23,ал.1 НК на Г. е определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода,което да изтърпи в затвор при строг първоначален режим. Д. К. С. е признат за виновен в извършването на територията на гр.Бургас на 3 грабежа с употреба на заплаха с оръжие,при което са били отнети пари и движими вещи общо за 1 337 лв.,като 2 от грабежите са извършени след предварително сговаряне с Ив.Г. и Р.Д.,и 1-само с Ив.Г.,за които деяния,извършени от 7.VІІІ.2010 год. до 23.ІХ.с.г., и на основание чл. 199,ал.1,т.2 във вр. с чл. 26 НК е осъден на 4 години лишаване от свобода,редуцирани по чл. 58а,ал.1 НК от 6 години лишаване от свобода.Постановено е наложеното на С. наказание да се изтърпи в затвор при строг първоначален режим. С обжалваното решение горната присъда е потвърдена. Не са допуснати процесуални нарушения при вземането от първоинстанционния съд на решението за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК.Искане за провеждане на съкратено съдебно следствие с признаване на фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даване на съгласие да не се събират доказателства за тяхното установяване, са направили тримата подсъдими,защитникът на Г. и защитникът на Д. и С..В изпълнение на задължението си по чл. 372,ал.1 НПК,съдът е уведомил подсъдимите,че при постановяването на присъдата си ще ползва събраните при досъдебното разследване доказателствени материали и ще се позове на установените посредством тях факти. Подсъдимите са заявили,че разбират даденото им от съда разяснение и отново са потвърдили както направеното признание на тези факти,така и нежеланието си те да се събират по реда на Глава двадесета,раздел ІІІ НПК.Като е констатирал,че направеното от тримата подсъдими признание не е голословно,а потвърдено от събраната при досъдебното разследване и предварително проучена обемна доказателствена съвкупност от веществени доказателства,писмени,гласни и веществени доказателствени средства,както и експертизи за установяване произхода и принадлежността на иззети веществени доказателства /изброени върху повече от 3 страници от мотивите към първоинстанционната присъда включително детайлните,конкретизиращи участието на всеки от подсъдимите, обяснения на Г. като обвиняем и показанията на разпитаните като свидетели МОЛ в ограбените магазини и бензиностанции;иззетия от маска от текстилна материя биологичен материал,чието ДНК изследване го сочи като произлизащ от Г. и Д.;иззетите от лек автомобил мирисови следи и пръстови отпечатъци,произхождащи от Д./,съдът е постановил определението си по чл. 372,ал.4 НПК. Като крайно некоректни следва да се определят намеците в жалбата, че Д. е бил злепоставен от защитника си да поиска разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма НПК,а като напълно голословни както твърдението за отправена от участвалия в съдебно заседание прокурор заплаха относно наказанието, така и за даденото от същия прокурор обещание за „минимално наказание”.Впрочем първото от отнасящите се до прокурора твърдения, дори да е вярно-а такъв факт нито може да бъде приеман,нито в това производство установяван-не е „заплаха”,както жалбоподателят сочи,а заявка за размера на наказанието,което прокурорът би поискал да бъде наложено на Д. при доказване на престъпната му дейност,така както е била описана в обвинителния акт. Що се отнася до твърдението, че Д. бил „неграмотен” и поради това,едно, се „доверил” на упълномощения от него адвокат, и,друго,се изплашил от прокурора,се налага отбелязването,че Д. е със завършено основно образование,което ще рече,че „знае да чете и да пише”,каквото е официалното тълкуване на „грамотен”,дадено от БАН.Според същото тълкуване,грамотен още е този,”който е запознат...,ориентиран в нещо”. Фактът,че при установяващите цялостната му престъпна дейност факти Д. е предпочел съкратеното пред пълното съдебно следствие,гарантиращо му при всички случаи наказание далеч под дължимото,доказва неговата грамотност не само и не толкова в смисъла на първото,колкото на второто от цитираните тълкувания. Не е допусната несправедливост в твърдяната с жалбата насока при определяне наказанието на Р.Г.Д..Първоинстанционният съд по-скоро е бил неоправдано снизходителен да наложи на този подсъдим наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства,след като преди това е обявил наличието на „баланс” между тях и отегчаващите обстоятелства,а това ще рече наказание не по-малко от 10 години лишаване от свобода.Неправилно са счетени като смекчаващи обстоятелства „признаването на виновен” и „изразеното съжаление за извършеното”, които,доколкото ги е имало, са били съвсем формални и този извод следва включително от доводите,с които се оспорват правилността на първоинстанционната присъда и на обжалваното въззивно решение. Неправилно като смекчаващо обстоятелство е отчетена и „сравнително младата възраст” на Д.,която не му е попречила да се яви до момента автор на множество престъпления,включително причиняване на тежка телесна повреда, участие в групово отвличане и противозаконно лишаване от свобода на непълнолетно лице и извършване със същото лице на блудствени действия. И тъй като и признаването по чл. 371,т.2 НПК не е смекчаващо обстоятелство, следва констатацията за липсата изобщо на обстоятелства,обосноваващи налагането на Д. на наказание в размер на определеното му, а оттук и на такива,които да оправдаят намаляването му. Съобразявайки гореказаното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 149 от 8.Х.2012 год. по внохд № 170/2012 год. на Бургаския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/