Р Е Ш Е Н И Е
№ 111
С. 05.07. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, първо отделение, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. №74 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК
Образувано е по молба на К. В. Н. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №10 от 10.09.2012г., постановено по т.дело №502/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Молителят се позовава на нови обстоятелства и нови писмени доказателства за да обоснове искането си за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, а именно влезлите в сила съдебни решения от 19.02.2010г. на Пловдивския районен съд, постановено по гр.дело № 1725/2007г., решение №92 от 17.05.2006г., постановено по гр.дело № 299/2005г. на Асеновградския районен съд и решение № 164 от 12.05.2010г. по гр.дело № 854/2008г. на Асеновградския районен съд за притежавани от ответника активи. Молителят не се е явил в открито съдебно заседание.
Ответникът по молбата за отмяна [фирма] изразява становище, че към датата на последното съдебно заседание на Пловдивския апелативен съд 9.10.2009г. нищожността на договорите за продажба е била известна на молителя и той е могъл да се позове на нея за включване на имотите като Д. в междинния баланс на дружеството към 31.07.2004г. Процесуалното бездействие на молителя не може да представлява благоприятен юридически факт, от който да черпи благоприятни за себе си правни последици. На второ място се прави довод, че молителят няма правен интерес от отмяна на решението на ВКС, тъй като висящността би се възстановила пред състава на ВКС, а в тази инстанция нови доказателства не се приемат. Изложени са доводи, че представените съдебни актове не установяват нови обстоятелства и не представляват нови писмени доказателства, доколкото с тях дружеството е реституирало притежаваните недв. имоти, чиято собственост не е губило и след извършените разпоредителни сделки през 1997г. и 1999г. Представител на ответника не се явява в открито съдебно заседание. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
ВКС, ТК с решение от 10.09.2012г. е отменил решение №330 от 18.11.2009г. по гр.дело №688/2008г. на Пловдивския апелативен съд, с което дружеството [фирма] е осъдено да заплати на молителя сумата от 29 726 лв. на основание чл.125, ал.3 ТЗ, и е отхвърлил иска като неоснователен. Съставът на ВКС, ТК е приел, че към датата на изготвяне на междинния баланс – 31.04.2004г. / към която дата е прекратено участието на ищеца в ответника/ дружеството не е притежавало чист актив, от който да бъде изчислен дружествения дял на изключения съдружник – молител. Съдът се е позовал на заключението на ССЕ от 27.05.2009г., според което след изключването на банковия кредит от актива на дружеството, пасивите надвишават актива. Нито една от страните не твърди, че имотите описани в представените съдебни решения, за включени от ССЕ в актива на търговското дружество при изготвяне на междинния баланс към 31.04.2004г.
Отмяната е самостоятелно, извънинстанционно производство за защита срещу неправилни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действително правно положение и се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК причини. Съгласно чл.303, ал.1, т.1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение когато се открият нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото. Посочената разпоредба изисква още непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото да не се дължи на небрежност, незаинтересованост или лошо водене на процеса от страните. Ако страната е могла да се снабди и представи в хода на делото съответно писмено доказателство или е могла да се позове на новото обстоятелство, но не го е направила, тя не може да иска отмяна на посоченото решение.
Представените от молителя писмени доказателства – влезли в сила съдебни решения, не обосновават релевираното от молителя основание за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС, ТК по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Решенията установяват обстоятелство, от значение за спора по иска по чл.125, ал.3 ТЗ, а именно притежаваната от търговското дружество собственост върху описаните в съдебните актове недвижими имоти, като част от Д. на това дружество, към момента на приключване на устните състезания в Пловдивския апелативен съд на 18.09.2009г. Към тази дата с влязло в сила на 16.09.2008г. решение на Асеновградския районен съд, постановено по гр.д. №299/2005г. е обявена за нищожна продажбата на цехове от [фирма] на ЕТ К. Н., а с решението от 30.11.2011г. Асеновградския районен съд по гр.дело № 854/2008г. само е извършена реституцията на цех за месопреработка, цех за колбаси, дезинфекционна, намиращи се в [населено място] от [фирма]. Следователно ищецът е имал интерес от включването на тези имоти в активите при съставянето на баланса за определяне на дела му при прекратяване на членството му в дружеството. Проявата на небрежност при събиране на доказателства вкл. чрез поставянето на задача на ССЕ, не се толерира от закона чрез отмяна на влязлото в сила решение. Същите съображения се отнасят до останалите имоти, намиращи се в [населено място] и [населено място], за които молителят е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на търговското дружество на основание нищожност на придобивното основание – договори за продажба с нот. актове от 30.09.1997г. и 27.9.1999г. Без значение е обстоятелството, че решението на Пловдивския районен съд по гр.дело №1725/2007г. е влязло в сила след приключване на устните състезания в П.. С влязло в сила на 2.11.2007г. споразумение по нохд. № 652/2007г. на ПОС Н. е бил признат за виновен, че е извършил престъпление затова, че в качеството си на управител на [фирма] за времето от 1997г. - 1999г. е направил опит да присвои чужди вещи – недв. имоти като е използвал неистински писмени документи, т.е. към датата на постигане на споразумението молителят е знаел, че е своил вещи на търговското дружество. Изложеното дава основание на съда да приеме, че макар решението да е влезло в сила след постановяване на решението на П. – инстанцията пред която ищецът е можел да прави искания за събиране доказателства, обстоятелствата, установени с тях не са били нови за ищеца. Пропускът на страната да иска включването им в Д. на дружеството не може да бъде поправен чрез производството по отмяна, след като се дължи на небрежно воден процес.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. В. Н. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №10/10.09.2012г., постановено по т.дело № 502/2010г. на Върховния касационен съд, ТК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |