4 Р Е Ш Е Н И Е № 236 С., 30.12.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 851/2011 година Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма] със седалище в [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 489 от 26.05.2011 г., постановено по в. т. д. № 880/2011 г. на Варненски окръжен съд. С посоченото решение, след отмяна на решение № 503 от 15.02.2011 г. по гр. д. № 6291/2010 г. на Варненски районен съд, е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата 3 236.38 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена електроенергия за периода 27.08.2009 г. - 22.02.2010 г. за обект в [населено място], на [улица], с клиентски № [ЕГН]. Молителят поддържа, че въззивният съд е основал решението си на констативен протокол № 292092/22.02.2010 г., подписан от лицето Д. Иванова Ж., която не е била служител и упълномощен представител на [фирма] към момента на съставяне на протокола. Поради нарушение на съдопроизводствените правила това обстоятелство останало недоказано в хода на разглеждане на делото, но след влизане на решението в сила молителят се снабдил с нови писмени доказателства - уведомление по чл.62, ал.4 КТ от 30.05.2011 г. на ТД на НАП - [населено място], и заповед № 9/01.03.2011 г. на [фирма], установяващи, че Д. Ж. е работила по трудово правоотношение при друг работодател / [фирма]/. С цитираните доказателства е обосновано искането за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В молбата за отмяна са наведени и доводи за неизпълнение на задължението на решаващата съдебна инстанция да съдейства на молителя за събиране на доказателства относно авторството на констативен протокол № 59 10-ЕЛ/29.03.2010 г., довело до погрешни фактически и правни изводи по съществото на правния спор. Ответникът [фирма] - [населено място], оспорва молбата като неоснователна по съображения, изложени от процесуалните му представители в писмен отговор и в открито съдебно заседание. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. За да отмени постановеното от Варненски районен съд решение и да отхвърли предявения от [фирма] против [фирма] отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 3 236.38 лв., представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена електрическа енергия за периода 27.08.2009 г. - 22.02.2010 г. за търговски обект в [населено място], на [улица], Варненски окръжен съд е приел, че спорната сума се дължи от ищеца - настоящ молител, тъй като корекцията на сметката е извършена от ответника в съответствие с клаузата на чл.38 от Общите условия на ДПЕЕ, задължителни за ищеца в качеството му на потребител на електрическа енергия по смисъла на § 1, т.42 ЗЕ. При формиране на изводите си по съществото на спора въззивният съд се е позовал на констатациите в протокол № 292092/22.02.2010 г., послужил като основание за едностранната корекция на сметката. С протокола, съставен от служители на [фирма] при извършена на 22.02.2010 г. проверка в процесния обект, е констатирано, че монтираният на обекта електромер е със скъсани държавни пломби и не отчита преминаващата електрическа енергия. Съдът е приел, че протоколът е годен да удостовери наличието на основание за коригиране на сметката поради факта, че е изготвен при спазване на изискванията на ОУ на ДПЕЕ на [фирма] и в частност на клаузата на чл.61 от ОУ на ДПЕЕ, според която протоколът следва да е подписан от абоната или от упълномощен негов представител. Изпълнението на изискването на чл.61 от ОУ на ДПЕЕ е аргументирано с наличието на подпис в протокола на лицето Д. Ж., която по време на проверката е била на работа в експлоатирания от ищеца търговски обект и за която ищецът не е спорил, че е била негов служител и представител. Решаващите съображения, с които е мотивирано постановеното от Варненски окръжен съд съдебно решение, сочат на значимост на твърдяното в молбата за отмяна обстоятелство - отсъствие на трудово правоотношение между [фирма] и лицето Д. Иванова Ж., за правилното решаване на спора по предявения от молителя отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Въпреки това молбата за отмяна на решението е неоснователна, тъй като релевираното обстоятелство не може да бъде подведено под предвиденото в чл.303, ал.1, т.1 ГПК основание за отмяна. Основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е налице тогава, когато заинтересованата страна е узнала обстоятелства или се е снабдила с писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но поради обективни и независещи от нея причини не е могла да посочи или представи при разглеждане на делото пред инстанциите по същество, въпреки полагане на дължима грижа за добро водене на процеса. Обстоятелството, че подписалата констативен протокол № 292092/22.02.2010 г. Д. Ж. не е била служител на абоната [фирма], е от такъв характер, че е следвало да бъде известно на молителя още при предявяването на иска по чл.124, ал.1 ГПК и същият е разполагал с възможност да го заяви при разглеждане на делото. Констативният протокол, носещ подписа на Д. Ж., е представен от самия молител с исковата молба, но нито в молбата, нито в хода на делото, молителят не е оспорвал наличието на трудово правоотношение /или друг вид правоотношение по възлагане на работа/ с Ж. по време на извършване на проверката и съставяне на протокола. След като молителят е разполагал с възможност да узнае и да въведе своевременно липсата на трудово правоотношение като обстоятелство, релевантно за правилното разрешаване на спора по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, това обстоятелство не може да се квалифицира като ново по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и да обоснове отмяна на влязлото в сила решение. Представените с молбата за отмяна писмени доказателства - уведомление по чл.62, ал.4 КТ от 30.05.2011 г., издадено от ТД на НАП - [населено място], и заповед № 9/01.03.2011 г. на [фирма], също не подкрепят тезата на молителя за осъществяване на предпоставките по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Тези доказателства установяват единствено факта, че между Д. Ж. и [фирма] е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено към 01.03.2011 г. Фактът, че Ж. е работила при друг работодател, сам по себе си не изключва полагането на труд от нейна страна и в предприятието на дружеството - молител към датата на съставяне на констативен протокол № 292092/22.02.2010 г., поради което представените във връзка с него писмени доказателства са без значение както за изхода на производството по чл.124, ал.1 ГПК, така и за отменителното основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС приема, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение по в. т. д. № 880/2011 г. на Варненски окръжен съд следва да се остави без уважение като неоснователна. Наведените в молбата за отмяна доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждане на спора по иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК са извън предмета на производството по чл.303 и сл. ГПК и не следва да се обсъждат. Поради неотносимостта им към производството за отмяна не подлежат на обсъждане и доводите, развити от процесуалните представители на ответника по молбата в откритото съдебно заседание по настоящото дело, за наличие на право в полза на енергоразпределителните дружества да коригират едностранно сметките на потребителите за ползвана електрическа енергия и за несъответствие със закона на създадената по този въпрос практика на Върховния касационен съд. Разноски за производството по отмяна не следва да се присъждат, тъй като не са претендирани от ответника [фирма]. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] - [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 489 от 26.05.2011 г., постановено по в. т. д. № 880/2011 г. на Варненски окръжен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :