4 гр. д. № 1729/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 29 София, 17.04.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1729/2017 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 556 от 29.11.2017 г., постановено по делото на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивно решение № 434 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 673/2016 г. на Пернишки окръжен съд, в частта с която е потвърдено първоинстанционното, в частта за оставяне без уважение претенцията му по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на допуснатият до делба недвижим имот и той е изнесен на публична продан. В касационната жалба касаторът Х. П. Х. поддържа, че решението е необосновано и незаконосъобразно. Ответниците по касация, намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. Касационната проверка е допусната по въпроса следва ли съделител, заявил претенция за възлагане, за когото съсобствеността е възникнала вследствие откриване на повече от едно наследство, да доказва, че е живял в процесното жилище поотделно към датата на смъртта на всеки от наследодателите си или е достатъчно да докаже, че е живял в процесното жилище непрекъснато през целия период, през който са се откривали наследствата. По този въпросът, настоящият съдебен състав намира, че съделителят, направил искане за възлагане на придобития по наследство имот, следва да установи, че е живял в имота при откриване на наследството, от което е възникнала съсобственост между страните по делото. По същество на касационната жалба: От фактическа страна е установено, че с решение № 57 от 06.06.2014 г. по гр. д. № 285/2013 г. на Брезнишки РС е допуснато да се извърши делба на съсобствен недвижим имот – апартамент № 7 в [населено място], [улица], [жилищен адрес] между ищецът Н. Х. Г. и племениците му от починал брат П. Г. – ответниците по иска Х. П. Х. и М. П. Г. при права 1/2 ид. ч. за ищеца по 1/4 ид. ч. за ответниците. Заявената във втората фаза на делбата претенция за възлагане на имота от Х. Х. съдът е намерил за неоснователна, с аргумент, че молителят не е доказал предпоставките за прилагането на този способ за прекратяване на съсобствеността. Не е установил, че при откриване на наследството е живял в жилището като трайно фактическо състояние с цел използването му по предназначение, както и че не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата. Решението е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и е необосновано. От показанията на свидетеля О. Т. се установява, че Х. е живял в имота от ученическите си години. Учил е в техникума в [населено място] и е живял при своите баба и дядо, които са били собственици на имота, предмет на делба. След завършване на средното си образование е продължил да живее в имота, тъй като не е имал друго жилище. Това е продължило и след смъртта на баба му и дядо му. За известен период е бил на работа в София, но е продължил да живее при роднините си в [населено място], а след преустановяване на работата в София се е върнал и продължил да живее в имота. През 2004 г. са починали баба му и дядо му и по наследяване имотът е преминал в партимониума на ищеца по делото и неговия брат П.. Бащата на касатора е починал през 2009 г. и е наследен от своите деца, ответниците по делото. Разпитаните по делото свидетели Т. и Б. установяват, че Х. живее в имота и през 2011 г. е направил и основен ремонт на жилището. Т. заявява, че му е известно, че Х. Х. не притежава друг жилище имот. От представената диплома за средно образование се установява, че касаторът е бил ученик в строителния техникум в [населено място] в периода 1993 -1996 г. По делото е прието като доказателство и удостоверение за промяна на постоянен адрес, от което се установява, че касаторът е бил регистриран с постоянен адрес в [населено място] в периода от 1979 до 2001 г., а от 29.12.2001 г. е регистрирал постоянен адрес в [населено място] на администратинвия адрес на имота, предмет на делба. Въззивният съд не е обсъдил тези събрани по делото доказателства, установяващи относими за направеното искане за възлагане факти. Не е изпълнил задължението си да констатира, че те не са обсъдени и от първоинстанционния съд. Тъй като не е установил допуснатото процесуално нарушение не е изпълнил и задължението си сам да отстрани тази нередовност, съдът е постановил необосновано решение. Допуснатото процесуално нарушение е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което след отмяна на въззивното решение в обжалваната част, ще бъде постановено друго по съществото на спора. Касаторът черпи права върху допуснатия до делба имот от неговия наследодател П. Х., починал през 2009 г. Към откриване на наследството той е живял в имота, което се установява както от представеното писмено доказателство за регистриран постоянен адрес, така и от показанията на свидетеля Т., които доказателства не са оспорени и установеното с тях не е опровергано с други доказателства. Не е опровергано и установеното от свидетеля обстоятелство, че касаторът не притежава друго жилище и живее в делбения имот, за да задоволява жилищната си нужда. С техническа експертиза, изпълнена от в. л. инж. А., е установено, че имотът е неподеляем, той е с площ от 60 кв. м., тъй като не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ. При така установените факти настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 349, ал. 2 ГПК, поради което направеното искане за възлагане на имота от касатора е основателно и следва да бъде уважено. С приетата експертиза е установено, че пазарната цена на имота възлиза на 24656.00 лв. За уравнение на дяловете на основание чл. 349, ал. 5 ГПК касаторът следва да заплати в шестмесечен срок от влизане на решението в сила на Н. Х. Г. сумата 12328.00 лв., а на М. П. Г. сумата 6164.00 лв. както и законната лихва върху тези суми считана от датата на влизане на решението в сила до окончателното им изплащане. Дължимата от страните държавна такса е присъдена с първоинстанционното решение. Определеният друг способ за прекратяване на съсобствеността не променя следващата се държавна такса. Направените разноски за водене на делото са присъдени от първоинстанционния съд и коригирани от въззивния, поради което в тази част въззивното решение ще бъде потвърдено. Касаторът не е заявил претенция за разноски за касационното производство. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 434 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 673/2016 г. на Пернишки окръжен съд, в частта с която е потвърдено първоинстанционното, в частта за оставяне без уважение претенцията му по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на допуснатият до делба недвижим имот и той е изнесен на публична продан и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 349, ал. 2 на Х. П. Х. от [населено място], [улица], [жилищен адрес] , ет. 3, ап. 7, допуснатия до делба имот, представляващ апартамент № 7, в сградата с административен адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] , ет. 3, с площ от 55.68 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизно помещение, при граници : от север – ап. 6; от изток – двор; от юг – пр. стена; от запад – двор, и мазе № 7 с площ от 6.78 кв. м., при граници: от север – мазе 3; от изток – коридор; от юг – мазе № 6 и от запад – двор, ведно с 4,2932 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за нея. ОСЪЖДА Х. П. Х. да заплати за уравнение на дяловете на Н. Х. Г. от [населено място], [улица] сумата 12328.00 (дванадесет хиляди триста двадесет и осем) лв., а на М. П. Г., от [населено място], кв. Изгрев, [улица], [жилищен адрес] сумата 6164.00 (шест хиляди сто шестдесет и четири) лв. както и законната лихва върху тези суми в ШЕСТМЕСЕЧЕН СРОК от влизане на решението в сила. ПОТВЪРЖДАВА решение № 434 от 19.12.2016 г. по гр. д. № 673/2016 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която е коригирано първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски и е потвърдено същото решение в частта, с която са присъдени дължащите се от съделителите държавни такси. УКАЗВА на Н. Х. Г. и М. П. Г., че за вземанията си за уравнение на дяловете могат да впишат законна ипотека. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: