Р Е Ш Е Н И Е № 60215 София, 09.12.2021г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември, две хиляди двадесет и първа година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Даниела Никова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4178 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца Н. К. Н. срещу решение № 281 от 27. 07. 2020г. по в. гр. дело № 361/2020г. на Окръжен съд – Русе, с което е отменено решение № 479 от 18. 03. 2020г. по гр. дело № 6073/2019г. на Районен съд – Русе и вместо него е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу „Електроразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на сумата 7 345. 26 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена през периода: 21. 08. 2015г. – 10. 07. 2019г., но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, клиентски № 1700008197, абонатен № 0102406169, която е остойностена във фактура № 0105982158/30. 09. 2019г.. Касаторът - ищец поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано. Твърди, че в Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 35 от 30. 04. 2019г., не им е придадено обратно действие, и доколкото ответникът нито е твърдял, нито е доказал чрез пълно и главно доказване, че установеното на 10. 07. 2019г. показание в регистър 1.8.3. от 43 551 кв. ч. е натрупано след монтажа на електромера, а и констативният протокол е съставен в нарушение на чл. 49 ПИКЕЕ от 2019г., ответникът не е имал право да начисли процесната сума като корекция на цената на потребената електрическа енергия, за периода: 21. 08. 2015г. – 10. 07. 2019г.. Поддържа също, че при извеждане на решаващите си изводи за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд не е обсъдил всички наведени от страните доводи и възражения, вкл. направеното в исковата молба правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност, като не е извършил и съвкупна преценка на всички приети по делото относими доказателства, след която се налага единственият възможен извод за неустановяване на факта на реално потребяване от ищеца на електроенергията по процесната корекция. Моли да му бъдат присъдени сторените съдебно - деловодни разноски пред всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - „Електроразпределение Север“ АД подава отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира съдебно-деловодните разноски пред касационната инстанция. С определение № 242 от 29. 03. 2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с твърденията и възраженията на страните и да обоснове решението си?. По него е формирана безпротиворечива практика на ВКС (ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС, решение № 190/07.02.2020г. по гр.д. № 24/2019г. на ВКС, I г.о.; решение № 5/11.05.2020г. по гр.д. № 1241/2019г. на ВКС, І г.о.; решение № 74/02.07.2020г. по гр.д. № 2701/2010г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 133/23.10.2019г. по гр.д. № 3565/2018г. на ВКС, І г.о. и др.), която следва да бъде съобразена и по настоящото дело. Според нея въззивната инстанция дължи излагане на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции и доводи на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. По съществото на касационната жалба: Предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за признаване за установено, че ищецът Н. К. Н. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД сумата 7 345. 26 лв., представляваща начислена като корекция цена на електрическа енергия в размер на 43 551 кв.ч. за имот в [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, отчетена при извършена с констативен протокол № 1857 от 19. 09. 2019г. на Български институт по метрология (БИМ) метрологична проверка на процесния електромер в тарифа 1.8.3, която не е видима за отчитане на дисплея на средството за търговско измерване (СТИ). Въззивният съд е възприел приетото и неоспорено заключение на съдебно-електротехническата експертиза, според което за процесния електромер, съобразно горепосочения констативен протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е извършен софтуерен прочит за наличие на преминала енергия през тарифа 1.8.3 – 43 551 кв.ч., която е невизуализирана на дисплея на СТИ. Наличието на показания в регистър 1.8.3 на процесното СТИ се дължи според съдебния експерт на неправомерно софтуерно вмешателство, умишлено действие, целящо пренасочване на реално потребена елекрическа енергия, преминала през измервателната система на електромера от видимите регистри в невидимата тарифа 1.8.3, поради което регистрираното количество енергия в 1.8.3, отнесено за периода от монтажа на СТИ (20. 08. 2015г.) до демонтажа му при извършената проверка от ответното дружество (10. 07. 2019г.), не е отчетено при редовните месечни отчети и е останало незаплатено. Вещото лице е посочило, че паричното остойностяване на неотчетената елекрическа енергия в скрития регистър е по подпериоди, съобразно цена на електрическата енергия за битови абонати, определена от КЕВР. Заключил е, че процесният електромер отговаря на изискванията за точно измерване на консумираната електроенергия, но има несъответствие в техническите му характеристики поради умишлена промяна в софтуера на СТИ. Окръжен съд – Русе е кредитирал показанията на разпитания пред първата съдебна инстанция свидетел Д. И. Ю., един от съставителите на констативния протокол от 10. 07. 2019г. за извършената от ответното дружество проверка, според които последната е извършена чрез софтуерен продукт, който е само за четене на данните, предоставен от работодателя – ответник, като на присъстващите свидетели при съставянето на протокола са показани данните от компютъра – показанията на преминала електроенергия в скрит регистър, които са отразени в констативния протокол, след разяснение, че се касае за „софтуерна повреда“. Според показанията на свидетелката Е. К. (главен асистент в БИМ) по принцип, за да се извърши промяна в настройките на електромера, за да започне да отчита потребена електрическа енергия в скрит регистър, е нужно ниво на достъп и парола, с каквито нито служителите на ЕРП, нито експертите от БИМ разполагат, а само и единствено фирмата – производител на СТИ, респективно нейният представител за РБ. Въззивният съд е намерил, че приложими към процесното правоотношение са ПИКЕЕ, обн. в ДВ, бр. 35 от 30. 04. 2019г,. тъй като съставеният протокол за извършената от ответното дружество проверка, при която е установена процесната неотчетена електрическа енергия в скрития регистър на СТИ, е от 10. 07. 2019г., като приложима е нормата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ от 2019г.. Според последната при неизмерено количество електрическа енергия, поради пренасочването му в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ. Счел е, че съставеният констативен протокол съответства на чл. 49 ПИКЕЕ относно начина на извършване на проверката и последващото изпращане на СТИ в БИМ, регионален отдел – [населено място]. Заключил е, че се касае за допълнително начисление на реално потребена, но неотчетена поради софтуерна намеса, електроенергия. По конкретния спор, периодът по чл. 55 ПИКЕЕ, за който следва да се начисли потребената, но неотчетена енергия, е 21. 08. 2015г. – 10. 07. 2019г., който съвпада с исковия период. При тези решаващи правни изводи, Окръжен съд – Русе е приел, че ищецът дължи процесната сума и поради това предявеният отрицателен установителен иск е изцяло неоснователен. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, настоящият състав, намира, че горепосочените изводи на въззивния съд за приложимост към процесното правоотношение на нормите на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30. 04. 2019г., вкл. чл. 55, както и за реалното потребяване на процесната електроенергия, натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3. на СТИ поради неправомерно софтуерно въздействие, останала неотчетена и неплатена, са правилни. Съгласно пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г. процедурите по преизчисляване на количеството електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаи на съставени след 01. 07. 2018г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР. С цитираната правна норма изрично е посочено, че случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период, констатирани с изискуемия двустранен констативен протокол между електроразпределителното дружество и потребителя отпреди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019г., по които все още не са приключили финасовите отношения с потребителите, като заварени случаи се уреждат от действалите правила към момента на съставяне на констативния протокол. Следователно законодателят в ПИКЕЕ от 2019г. е посочил като правнозначим момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време, при определяне на приложимата правна уредба. Ето защо по аргумент от пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г., когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, както е по настоящия казус, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена, електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ. Дори да не съществуваше пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019г., това принципно положение произтича от действието на гражданскоправните норми във времето, които по правило действат за в бъдеще /ex nunc/ - уреждат юридически факти, които са се проявили след влизането им в сила, както и заварените граждански правоотношения, а само по изключение и то при изрично посочване от законодателя могат да имат обратно действие /ex tunc/ като преуреждат настъпил в минал момент факт с новите правни последици. Ето защо по процесното правоотношение, доколкото основанието за преизчисляване на потребената енергия е установено с констативен протокол от 10. 07. 2019г. /по време на действие на ПИКЕЕ от 2019г./, приложими към него са чл. 49 и чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., съдържащи уредба за реда за извършване на корекцията и за периода, за който се начислява неотчетената натрупана в невизуализиран регистър на СТИ енергия. Според чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г. при установяване на измерено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. Според последния, констативният протокол се подписва от представител на електроразпределителното дружество и от потребителя или негов представител, а ако потребителят или негов представител отсъства – протоколът се подписва от свидетел, който не е служител на оператора на мрежата. Процесният констативен протокол е съставен съобразно чл. 49 ПИКЕЕ от 2019г., като е подписан в отсъствието на ищеца от свидетел - неговата съпруга с посочване на трите й имена, като в него е отбелязано демонтирането на СТИ поради софтуерното прочитане на преминала в скрития регистър неотчетена енергия и изпращането му за метрологична проверка на БИМ – [населено място]. От приетите по делото доказателства /констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ № 1857/19 .09. 2019г. на БИМ – [населено място], заключението на електротехническата експертиза на вещото лице К. и свидетелските показания на Д. Ю. и Е. К./ се установява реалното потребление на допълнителното количество енергия, отчетено в невизуализирания регистър 1.8.3. на СТИ, от ищеца, доколкото неотчитането се дължи на неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ, целящо пренасочване на реално потребена елекрическа енергия от видим към скрит регистър, с цел неотчитането й и неплащането й на ответника, извършено за облагодетелстване на потребителя, при установено монтиране в процесния имот на СТИ като ново, с нулеви показания за видимите регистри. Според правилото на чл. 55 ПИКЕЕ от 2019г., натрупаното количество електроенергия в невизуализирания регистър 1.8.3. е разпределено за периода от монтажа на СТИ - 20. 08. 2015г. до демонтажа му при извършената проверка от ответното дружество - 10. 07. 2019г., като е остойностено съобразно действащите за съответните подпериоди цени на КЕВР, при приспадане на признатите от КЕВР технологични разходи. Ето защо настоящият съд приема, че ищецът е потребил констатираното от ответника на 10. 07. 2019г. допълнително количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чията стойност правилно е изчислена като съобразена с приложимите цени на КЕВР, поради което той дължи заплащането й на ответника. Следва да бъде посочено, че горепосоченият извод за съществуването на процесното вземане на ответника, би могъл да бъде направен, дори да отсъства специална правна уредба на процедурата за преизчисляване на неправилно отчетената потребена електрическа енергия или дори да се приеме, че действащите ПИКЕЕ от 2019г. са неприложими към процесното правоотношение. Според формираната константна практика на ВКС /решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, ІІІ г.о. , решение № 124 от 18.06.2019г. по гр. д. № 2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 107 от 26.11.2020г. по гр. д. № 1096/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 170 от 06.01.2021г. по гр. д. № 169/2020г. на ВКС, ІV ГО; решение № 141 от 12.01.2021г. по гр. д. № 4486/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 6 от 22.02.2021г. по гр. д. № 1978/2020г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 120 от 26.01.2021г. по гр. д. № 3754/2019г. на ВКС, ІІІ ГО; решение № 160 от 31.12.2020г. по гр. д. № 1174/2020г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021г. по гр. д. № 1635/2020г. на ВКС, ІІІ ГО и др./, при отсъствие на специална нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ за облагодетелстване на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД. Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената и реално потребена от него енергия. Въззивното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила в контекста на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване. В исковата молба ищецът като евентуално основание за недължимост на процесното вземане, в случай, че съдът приеме, че то е възникнало в патримониума на ответника, е въвел института на погасителната давност. Въззивният съд не се е произнесъл по него, допускайки нарушение на процесуалния закон, което се е отразило на правилността на атакуваното решение. Процесното вземане е периодично такова и спрямо него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и задължителните разрешения в ТР № 3 от 18. 05. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. 3адълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. Тъй като процесното вземане е за заплащане на цената на потребената електроенергия по сключения договор между страните, а не за обезщетение за вреди от договорно неизпълнение или за друг вид обезщетение от извъндоговорен произход, горепосочените задължителни разрешения на ТР № 3 от 18. 05. 2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение спрямо него. Ето защо процесното вземане за периода от 21. 08. 2015г. до 04. 10. 2016г. е погасено с кратката тригодишна давност, при съобразяване с обстоятелството, че исковата молба, прекъсваща давността, е предявена на 04. 10. 2019г.. Стойността на начисленото допълнително количество електроенергия за периода: 21. 08. 2015г. - 04. 10. 2016г., според заключението на електротехническата екпертиза, възлиза на 1 333. 10 лв. /253. 46 лв. за периода: 21. 08 2015г. – 31. 10. 2015г. + 846. 36 лв. за периода: 01. 11. 2015г. – 30. 06. 2016г. + 233. 28 лв. за периода: 01. 07. 2016г. – 04. 10. 2016г., при изчислена дневна цена за последния подпериод в размер на 2. 43 лв./. За тази сума предявеният отрицателен установителен иск е основателен, тъй като процесното вземане за горепосочения период и размер е погасено по давност. Като е отхвърлил иска в горепосочената му част, въззивният съд е постановил неправилно решение, което съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК следва да бъде отменено. Тъй като допуснатото от съда съществено нарушение на процесуалния закон не налага извършването на съдопроизводствени действия по събирането на доказателства, в отменената част, следва да бъде постановено ново решение, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде уважен. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му досежно присъдените в полза на ответника съдебно – деловодни разноски за сумата 154. 81 лв. – съдебно – деловодни разноски за първата инстанция и за сумата 143. 98 лв. - съдебно – деловодни разноски за втората инстанция с оглед частичното уважаване на иска и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. За останалата част на стойност 6 012. 16 лв. и за периода: 04. 10. 2016г. – 10. 07. 2019г., процесното вземане съществува, изискуемо е и не е погасено от ищеца, поради което в тази част предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от въззивния съд. В тази част атакуваното въззивно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 52. 89 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата съдебна инстанция и сумата 31. 84 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция /пред въззивната инстанция ищецът не е направил съдебни разноски/, а на адв. В. В., в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА – сумата 376. 53 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 1 367. 76 лв., съставляваща хонорар за един адвокат пред касационната инстанция. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 281 от 27. 07. 2020г. по в. гр. дело № 361/2020г. на Окръжен съд – Русе в частта му, в която е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за сумата 1 333. 10 лв., представляваща потребена, но неплатена електроенергия за периода: 21. 08. 2015г. – 04. 10. 2016г., както и в частта му, с която са присъдени в полза на ответника съдебно – деловодни разноски в размер на сумата 154. 81 лв. – съдебно – деловодни разноски за първата инстанция и в размер на сумата 143. 98 лв. - съдебно – деловодни разноски за втората инстанция, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между ищеца Н. К. Н. и ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, че Н. К. Н., ЕГН: [ЕГН], не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: 104518621, сумата 1 333. 10 лв., представляваща корекция по договор за продажба на електроенергия за потребена през периода: 21. 08. 2015г. – 04. 10. 2016г., но неотчетена и неплатена електроенергия в обект, находящ се в [населено място], [улица], вх. А, ет. 4, клиентски № 1700008197, абонатен № 0102406169, която е остойностена във фактура № 0105982158/30. 09. 2019г.. ПОТВЪРЖДАВА решение № 281 от 27. 07. 2020г. по в. гр. дело № 361/2020г. на Окръжен съд – Русе в останалата му част. ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК:104518621, да заплати на Н. К. Н., ЕГН: [ЕГН], сумата 84. 73 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата и касационната инстанции. ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на адвокат В. В. от АК – Русе, личен № 1400018670, адрес на кантората: [населено място], [улица], сумата 376. 53 лв. - адвокатско възнаграждение за трите съдебни инстанции. ОСЪЖДА Н. К. Н., ЕГН: [ЕГН], да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК: 104518621, сумата 1 367. 76 лв. – съдебно – деловодни разноски пред касационната инстанция Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.