Ключови фрази
Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * неоснователно обогатяване * право на ползване * обогатяване

Р Е Ш Е Н И Е

№ 51

София 28.03.2013 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести февруари, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ

при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 365/2012 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. П. Д. и Т. Х. П., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат П. В., срещу въззивно решение № 154 от 07.12.2011 г. по гр. дело № 1765/2011 г. на Бургаския окръжен съд в частите, с които е потвърдено решение №686 от 18.07.2011 г. по гр. дело №4652/2009 год. на Бургаския районен съд за осъждането им да платят на д. чрез м. на ф., представляван от о. у. на област Б., сумата 28 644 лв., представляваща обезщетение на основание чл.59 ЗЗД за лишаване от право на ползване на недвижим имот - хотел "К." в к.к."С. б. - з." за периода от 18.05.2004 г. до 31.12.2008 год. и за отхвърлянето на насрещните им искове за заплащане на възнаграждение и направени разноски за опазването и поддръжката на хотела за разликата над 2 587,04 лв. до предявения размер от общо 11 000 лв (като частична претенция от иск в общ размер 74 000 лв). Въззивният съд е приел, че при извършеното предаване на хотела от АДВ на Областна управа Б. с протокол от 05.07.2001 год., ответниците-ищци по насрещния иск са го подписали като материалноотговорни лица. Независимо от липсата на конкретно изявление в протокола за това, че те ще продължават да извършват възложената им до момента дейност по опазване на имота трябва да се приеме, че страните са се съгласили функцията по отговорно пазене на имота да продължи да се изпълнява от тях. Този извод се подкрепя и от това, че в следващите години държавата не е предприела каквито и да било действия за освобождаване на имота от ответниците, а е извършвала периодични проверки за състоянието на имота. За процесния период хотелът е бил ползван от ответниците чрез отдаване на легловата база под наем. Отговорното пазене на имота не дава право на ползване, чрез което да се реализират доходи. Ето защо ответниците дължат на ищеца като собственик обезщетение за неоснователното си обогатяване от ползването на имота без правно основание, до размера на обогатяване от предоставяне на стаи от хотела под наем, и в който размер е обедняването на ищеца. По делото е безспорно установено, че не е уговаряно възнаграждение на ответниците като пазачи на хотела. Възложената на ответниците дейност по отговорно пазене на имота, е най-близо по характера си до договора за влог, който договор по правило е безвъзмезден, освен ако страните изрично не са уговорили друго. Налице е облигационна връзка между страните по възлагане извършването на определена дейност (отговорно пазене на имущество), и съдът не може да замести липсата на воля у страните по облигационното правоотношение за уговаряне на елементи от него (възмездност на възложената дейност). По тази причина предявеният насрещен иск за заплащане на възнаграждение за извършваната от ответниците функция по отговорно пазене на имота е неоснователен. Ответникът по насрещния иск е длъжен да заплати стойността на извършените ремонти, тъй като същите представляват разноски, извършени от пазачите на имота във връзка с опазването му.
Касаторите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че има неоснователно обогатяване при положение, че е безспорно установено съществуването на валидно облигационно отношение, по силата на което те са осъществявали възложената им от ищеца дейност по отговорно пазене на имота. За нея им се дължи възнаграждение и без да е било уговорено изрично такова. Тази дейност по същността си е близо до гесцията по чл.60 и сл. ЗЗД и за извършването и се дължи обезщетение и връщане на необходимите и полезни разноски.
Ответникът по касационната жалба д. чрез м. на ф., представляван от о. у. на област Б., оспорва жалбата.
С определение №1291 от 30.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 154 от 07.12.2011 г. по гр. дело № 1765/2011 г. на Бургаския окръжен съд в обжалваните части на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по правни въпроси за това ако между страните има облигационно правоотношение въз основа на ненаименован договор за отговорно пазене на недвижим имот, може ли да се приеме, че има ползване на имота без основание по смисъла на чл.59 ЗЗД и за това как се прилагат правилата за договора за влог на движими вещи по отношение на ненаименования договор за отговорно пазене на недвижим имот.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Съобразно ППВС №1 от 28.05.1979 г., т. 1 когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Тази разпоредба намира приложение когато собственикът на имот е лишен от ползването му, защото друго лице го ползва без основание. Във всички случаи обаче когато между собственика и другото лице има валиден договор, то ползването на имота не е без основание по смисъла на чл.59 ЗЗД. При наличието на ненаименован договор за отговорно пазене на недвижим имот собственикът на имота не е обеднял, тъй като въобще не е лишен от ползването му, а сам е предоставил за пазене имота на пазача и винаги когато е пожелал е можел да започне да го ползва. Правилата за договора за влог на движими вещи по отношение на ненаименования договор за отговорно пазене на недвижим имот се прилагат съответно. Това означава, че след като правният режим на движимите и недвижимите вещи, а и самото естество на задълженията за пазене на движима вещ и на недвижим имот, се различават съществено, то общото правило, че не се дължи възнаграждение за влогоприемателя по чл.250 ЗЗД е неприложимо.
Ето защо следва да се изхожда не от посоченото общо правило, а от други сходни случаи, при които има нормативна уредба на задължението за отговорното пазене на недвижим имот. Такива са тези, при които се назначава пазач от съдебния изпълнител. При изпълнението върху движими или недвижими вещи винаги когато съдебният изпълнител назначава пазач, то той определя и възнаграждението му за дейността по отговорно пазене. Такова не се дължи само когато самият длъжник е пазач. Ето защо следва да се приеме, че за изпълнение на задължение за отговорно пазене на недвижим имот винаги се дължи възнаграждение, но то може да бъде компенсирано с предоставеното ползване на имота.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че за исковия период от 18.05.2004 г. до 31.12.2008 г ответниците са изпълнявали възложената им от ишеца дейност по отговорно пазене на процесния имот. Ето защо съобразно изложеното въззивният съд неправилно е приел, че ответниците дължат на ищеца като собственик обезщетение за неоснователното си обогатяване от ползването на имота без правно основание. При наличието на ненаименован договор за отговорно пазене на недвижим имот собственикът на имота не е обеднял, тъй като въобще не е лишен от ползването му, а сам е предоставил за пазене имота на пазачите и последните не са го възпрепятствали да го ползва. За същия процесен период пазачите са обитавали процесния имот, поради което и не им се дължи възнаграждение за отговорното пазене. След анализ на събраните по делото доказателства въззивинят съд правилно е определил размера на направените от ищците по насрещните искове разноски за поддръжката на процесния имот в размер на 2 587,04 лв.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частите, с които е потвърдено решение №686 от 18.07.2011 г. по гр. дело №4652/2009 год. на Бургаския районен съд за осъждането на касаторите да платят на д. чрез м. на ф., представляван от о. у. на област Б., сумата 28 644 лв, представляваща обезщетение на основание чл.59 ЗЗД за лишаване от право на ползване на процесния недвижим имот за периода от 18.05.2004 г. до 31.12.2008 г. и 1207 лв. деловодни разноски за първоинстанционното производство. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила.
Съобразно изхода на спора на страните не следва да се присъждат деловодни разноски за касационното производство.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение № 154 от 07.12.2011 год. по гр. дело № 1765/2011 г. на Бургаския окръжен съд в частите, с които е потвърдено решение №686 от 18.07.2011 г. по гр. дело №4652/2009 год. на Бургаския районен съд за осъждането на Б. П. Д. и Т. Х. П., двамата от [населено място], да платят на д. чрез м. на ф., представляван от о. у. на област Б., сумата 28 644 лв., представляваща обезщетение на основание чл.59 ЗЗД за лишаване от право на ползване на недвижим имот - хотел "К." в к.к."С. б. - з." за периода от 18.05.2004 г. до 31.12.2008 г. и 1207 лв. деловодни разноски за първоинстанционното производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от д. чрез м. на ф., представляван от о. у. на област Б., срещу Б. П. Д. и Т. Х. П., двамата от [населено място], иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 28 644 лв. - обезщетение за ползване на недвижим имот - хотел "К." в к.к."С. б. - з." за периода от 18.05.2004 г. до 31.12.2008 г., като неоснователен.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 154 от 07.12.2011 год. по гр. дело № 1765/2011 г. на Бургаския окръжен съд в останалата обжалвана част.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ:1.




2.