О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 05.06.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 665 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 4862 от 11.11.2019г. постановено по гр.д. № 375/2019г. на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 1028 от 26.03.2019г. по гр.д. № 158/2018г. на Гоцеделчевски районен съд и вместо това е признато за установено по отношение на С. Г. У. и Д. К. У., че ищецът Г. К. П. е собственик на основание давностно владение на недвижим имот - ливада с площ от 6,022 дка, шеста категория, находяща се в м.“К.“ в землището на [населено място], [община], съставляваща имот №* по картата на землището на селото, както и на построената в имота стопанска сграда, със застроена площ от 80кв.м. и са осъдени ответниците С. Г. У. и Д. К. У. да предадат на ищеца Г. К. П. държането върху 3781кв.м., представляващи част от горепосочената ливада, очертана с черен контур на комбинираната скица на л.170 от първоинстанционното дело, която е неразделна част от решението; отхвърлено е искането за предаване на държането върху останалата част на имота, с площ от 2241кв.м., очертана с жълт контур на същата скица.
Касационната жалба е подадена от ответниците С. Г. У. и Д. К. У.. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на въззивното решение. Касаторите считат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.181, ал.1 ГПК, чл.172 ГПК, чл.79 ЗС, както и по въпроса за преценката на доказателствата, пълното им и всестранно обсъждане. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1/ при иск с правно основание чл. 108 ЗС противопоставимо ли е правото на собственост на ищеца срещу ответници -държатели на правно основание, ако е прекъсната придобивната давност на лицето, легитимиращо се като собственик с констативен нотариален акт; 2/ от кой момент има достоверна дата за трети лица частен документ - договор за наем на земеделска земя, представен пред ОбСЗ; 3/ допустимо ли е игнориране показанията на свидетел, поради това, че е близък роднина и пълномощник на трети за делото лица, и като такъв е заинтересован от изхода на спора.
С писмен отговор ответникът по касационната жалба Г. К. П., чрез пълномощника си адв. И. К., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Ищецът Г. К. П. се е снабдил през май 2016г. с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение върху спорния недвижим имот, заедно с построената в него стопанска сграда, със застроена площ от 80 кв.м. В исковата молба той твърди, че около 1972г. имотът е даден за ползване на родителите му от АПК; оттогава те, а след смъртта им той владее и ползва имота; построил стопанска сграда; засадил овощни дръвчета; като започнала реституцията се появил Л. Х., който изрязал част от дръвчетата, но ищецът му казал, че няма да освободи имота; после брат му С. гледал крави в стопанската постройка; разрешили и на ответницата С. да гледа свои крави; през 2015г. С. починал и ищецът поканил С. да освободи имота, което тя и нейния съпруг Д. отказали да сторят.
Ответниците осповат иска с твърдения, че осъществяват фактическа власт - държане като наематели на спорната ливада по договор, сключен с наследниците на Н. Х., на които е възстановена собствеността върху имота по реда на ЗСПЗЗ. Поддържат, че ищецът не е могъл да придобие правото на собственост по давност, тъй като не е осъществявал владение. След смъртта на брат му С. през октомври 2015г. до снабдяването с констативния нотариален акт през май 2016г. владението е прекъснато за повече от шест месеца.
Видно, че с решение от 16.03.2001г. на Поземлена комисия - Гоце Делчев е възстановено на наследниците на Н. Д. Х. правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху земеделски имоти в землището на [населено място], сред които и ливада с площ от 6,022 дка в м.“К.“; въз основа на решението е издадена скица на имота. Според приложеното удостоверение за наследници на Н. Д. Х. един от тях е синът му Б. Н. Х., който след смъртта си през 1996г. е наследен от О. Х., А. Х. и М. Х.. Последните трима са упълномощили Л. Х. с пълномощно, нотариално заверено на 06.11.2006г., да ги представлява във връзка с процесния имот и да сключва всякакви видове сделки. За периода от 2011 г. до 2017 г. пълномощникът Л. Х. е сключвал договори за наем с ответницата С. У.. Въззивният съд е приел, че договорите за наем нямат достоверна дата спрямо ищеца, тъй като не са представяни в ОбСЗ, нито са декларирани доходи от наем от наемодателите. Същото е приел и за представените разходни касови ордери на името на Л. Х. за получен наем от ответницата за периода от 2009 до 2017 година.
Приетата техническа експертиза е установила и обозначила на скица конкретната част от имот № *, която се ползва от ответниците по делото, като в нея не влиза стопанската постройка.
При преценка на събраните свидетелски показания Благоевградски окръжен съд е отказал да цени изнесеното от свидетеля Л. Х. поради това, че е близък роднина и пълномощник на третите за делото лица, в чиято полза е реституиран имота; на това основание съдът го е приел за заинтересован от изхода на делото.
Съдът е възприел показанията на свидетелите на ищеца, според които имотът е даден за ползване на родителите на Г. около 1974 г. от АПК; те го обработвали; ищецът облагородил и подобрил земята, поставил е помпа и тръби за напояване, отглеждал земеделска реколта, имало и овощна градина. В началото на реституцията на земеделските земи Л. Х. предявил пред ищеца претенции за освобождаване на имота като бивш техен имот, но по-късно не е предприемал други действия. През 2010г. ищецът дал на брат си С. да отглежда крави в имота, което продължило до 2015г.; С. позволил на ответниците да отглеждат животни в имота - всъщност заедно са ги отглеждали; след смъртта на С. ищецът канил ответниците да освободят имота, но те отказали. В момента ищцът ползва постройката и малка площ от имота, а ответниците са заградили по-голямата част.
Според свидетеля Л., посочен от ответниците, преди ТКЗС имотът е бил собственост на Н. Х.. Понастоящем Л. Х. има пълномощно от наследниците и ответникът Д. му плаща наем. Свидетелят потвърждава, че сградата в имота е построена от ищеца и братята му преди демокрацията; в сградата покойния С. гледал животни, а след като У. купили съседния имот, С. направил другарлък с тях.
При тези доказателства съдът е намерил претенцията за основателна. Първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, а именно ищецът да е собственик на имота, съдът е намерил за установена от констативния нотариален акт на ищеца и от факта, че ответниците не противопоставят свое право на собственост, а само отричат правото на ищеца. Изтъкнал е, че за тях констативният нотариален акт има обвързваща доказателствена сила. Счел е, че те не могат да доказват права на неучастващи в производството лица, а именно на своите наемодатели. Конкуренцията между придобивния способ на ищеца - давностно владение и възстановеното право на собственост по ЗСПЗЗ на третите неучастващи в делото лица, според съда не може да се разрешава в настоящото производство. Освен това, от реституцията на Х. през 2001г. до удостовереното право на собственост на ищеца по давност през 2016г. е изминал период от време по-дълъг от уредения в чл.79, ал.1 от ЗС. Поради това съдът е посочил, че ответниците У. не са успели да установяват несъществуване на правото на ищеца, тъй като реституционното решение на Х. от 2001г. не доказва, че към 2016г. не е изткела 10-годишна давност в полза на ищеца.
По втората предпоставка на иска по чл.108, ал.1 от ЗС, а именно упражняване на фактическа власт от ответниците, съдът е приел, че тя се признава от тях. Те не оспорват, че са държатели на част от имота. Същевременно, ответниците не са установили да се намират в имота на правно основание, противопоставимо на ищеца. Договорното правоотношение за наем с трети неучастващи в производството лица, не може да се противопостави на ищеца, тъй като той не е страна по договора.
При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 и 2 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Първият правен въпрос може да бъде конкретизиран така: настъпили ли са материлноправните последици на придобивната давност в полза на лице, снабдило се с констативен нотариален акт по чл.587, ал.2 ГПК, ако към момента на издаването на акта, респ. към момента на позоваването на давността, лицето е изгубило владението върху имота за повече от шест месеца. Въпросът има решаващо значение за изхода на спора, но касаторите не са посочили конкретна съдебна практика, на която обжалваният акт противоречи, нито са обосновали по някакъв начин допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК /тази законова норма просто е посочена в изложението/. Въпреки това, настоящият състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Необходимо е да се провери дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че констативният нотариален акт на ищеца, издаден по чл.587, ал.2 ГПК, го легитимира като собственик на имота по давност, независимо че е издаден след като владението е изгубено за повече от шест месеца и придобивната давност е прекъсната - чл. 81 ЗС.
Вторият правен въпрос е свързан с достоверната дата на частните документи спрямо трети лица и дали може да се счита, че документът - договор за наем на земеделска земя има такава от момента на представянето му в Общинската служба по земеделие. Въпросът не е разрешен от въззивния съд, а и няма решаващо значение за изхода на спора. Съдът е приел, че договорите за наем на ответниците, които не са били представени в Общинската служба по земеделие, нито са декларирани в данъчната служба, нямат достоверна дата спрямо ищеца като трето лице съгласно чл.181 ГПК. Касаторите са се съгласили с този извод /виж абзац трети от стр.3 на касационната жалба/, въпреки неговата несъобразеност с разбирането за “трети лица“ по смисъла на чл. 181, ал.1 ГПК в практиката по Решение № 235 от 04.06.2010г. по гр.д. № 176/2020г. на II г.о. Независимо от това, съдът е приел за установено по делото наемното правоотношение между ответниците и реституираните собственици, така че този неправилен извод не се е отразил на решаващата му воля. Същевременно, оплакванията в жалбата и поставеният правен въпрос касаят друг договор за наем - договор от 2016г., който е бил представен в Общинската служба по земеделие и е изискан от нея. Този договор обаче не е приет като доказателство в процеса - той се намира закачен за корицата на делото, не е докладван в съдебно заседание и решаващите инстанции не са го обсъждали. Поради това въпросът, основан на договор, който не е бил приет по делото, не може да е основание за допускане на касационно обжалване.
Налице е основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК спрямо третия правен въпрос: допустимо ли е игнориране показанията на свидетел само поради това, че е близък роднина и пълномощник на трети за делото лица и като такъв е заинтересован от изхода на спора. Възприетите от съда изводи, че не следва да цени изнесеното от свидетеля Х. са в разрез с посочената от касаторите практика на ВКС по приложение на чл. 172 ГПК - Решение № 159 от 22.02.2016г. по т.д. №1871/2014г. на II т.о., според която съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото.
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 4862 от 11.11.2019г. по гр.д. № 375/2019г. на Благоевградски окръжен съд по касационната жалба на С. Г. У. и Д. К. У..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 25лв. за разглеждане на касационната жалба.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
При внасяне на таксата делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |