3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 277 гр. София, 25.07. 2022 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА НИКОЛАЙ ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 416 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от „ДУНАВ ПРЕС“ АД, чрез адв. Б. Б., с която се иска допълване на постановеното по настоящото дело определение № 149/15.04.2022 г. с произнасяне по искането на страната за разноски за адвокатско възнаграждение, направени в касационното производство. Ответникът по молбата - Т. И. Г., чрез адв. Б. С., в писмен отговор е оспорил допустимостта и основателността на искането за присъждане на разноски. Изложени са доводи, че при отсъствието на списък по чл. 80 ГПК страната не може да иска изменение на определението с произнасяне по въпроса за дължимите разноски; че представената фактура не удостоверява извършено реално плащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата 360 лв.; както и че претендираният размер е прекомерен. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: С постановеното по настоящото дело определение № 149/15.04.2022 г. съдът не се е произнесъл по искането на ответника по касационната частна жалба - „ДУНАВ ПРЕС“ АД, заявено в приложения отговор на жалбата, за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 360 лв. Предвид това, страната има право да иска допълване на съдебния акт в хипотезата на чл. 248, ал. 1, пр. 1 ГПК. Неоснователни са доводите на ответната страна, че при липса на списък по чл.80 ГПК молбата за допълване на съдебния акт с произнасяне по своевременно заявено искане за разноски е недопустима. Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски - съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Съгласно приетото по т.8 от ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, липсата на списък за разноски съставлява процесуална пречка да се иска изменение на решението в частта за разноските чрез пререшаване на въпроса за размера им, но не рефлектира върху искането за допълване на решението при пропуск на съда да се произнесе по отговорността за тях. Пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. На следващо място, според разясненията в мотивите по т. 2 от цитираното ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, списъкът по чл.80 ГПК няма пречки да бъде инкорпориран както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. В случая, списъкът е инкорпориран в отговора на касационната частна жалба, според изричното заявление на страната (л.18 от касационното дело). Видно от записаното в приложената фактура №3352/14.01.2022 г. „ДУНАВ ПРЕС“ АД е заплатило „днес в брой“ на адв. Б. Б. сумата 360 лв. за изготвяне на отговор и процесуално представителство пред ВКС. По делото е приложено адвокатско пълномощно за адв. Б.Б., като в т. 2 от същото изрично е посочено, че упълномощеният адвокат има всички права по чл. 34 ГПК, т.е разполага и с представителна власт до завършване на делото във всички инстанции (чл. 34, ал. 4 ГПК). Предвид изложеното, доказани са направените от страната за настоящата инстанция разходи за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 360 лв. Неоснователни са възраженията, че присъждане на разноски не се следва, тъй като дружеството е „станало причина за настоящото производство“, както и за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационното производство е инициирано по частна жалба на Т. Г., чрез адв. Б.С., като съобразно изхода на спора (чл. 78, ал. 3 ГПК) на ответната страна по жалбата се дължи заплащане на направените разноски. Договореното за адв. Б.Б. адвокатско възнаграждение не може да се определи като прекомерно по критериите на чл.78, ал.5 ГПК и законоустановените минимуми на възнаграждението, съобразно предвиденото в чл. 7, ал.1, т. 1, вр. с т. 7 и чл. 9 , ал. 3 от Наредба №1/2004 г. за М.. Водим от всичко изложено и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПЪЛВА определение № 149/15.04.2022 г. постановено по гр.д. № 416/2022 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., като: ОСЪЖДА Т. И. Г., с ЕГН – [ЕГН], на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на „ДУНАВ ПРЕС“ АД – [населено място], ЕИК[ЕИК], направените за касационното производство разноски в размер на сумата 360 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.