Р Е Ш Е Н И Е № 18 гр. София, 16 февруари 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ФИДАНКА ПЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 2899/ 2011 година Касационното производство е образувано по протест на АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА- гр. В. Т., срещу въззивна присъда № 237 от 19. 09. 2011г., на Апелативен съд- гр.Велико Търново, наказателно отделение, постановена по ВНОХД № 250/ 2011г., по описа на съда, с която е отменена присъда № 36 от 27. 05. 2011г., на Плевенския окръжен съд, наказателно отделение, по НОХД № 395/ 2010г., и вместо нея е постановена нова. В касационния протест се релевират доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Заявява се искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста, по съображенията в него, и тези, подробно развити в представеното и прието, по реда на чл. 351, ал. 3 НПК писмено допълнение. Подсъдимият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и неговият защитник. Постъпили са писмени защити лично от подсъдимия Д. И. М., и от адв. И.. П.- упълномощен защитник, с изложени подробни съображения за неоснователност на касационния протест и искане за оставяне в сила на постановената нова оправдателна присъда. Гражданските ищци и частни обвинители Й. Л. В. и К. Д. В., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание, не изпращат процесуален представител, и не вземат становище по касационния протест. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в протеста, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационният протест на Апелативна прокуратура- гр.Велико Търново е основателен. С първоинстанционната присъда Плевенският окръжен съд, наказателен състав, е признал подсъдимия Д. И. М., от [населено място], Плевенска област, за виновен в това, че на 7. 11. 2005г., заплашил с насилие Й. Л. В., както и с друго противозаконно действие с тежки последици за К. Г.- съпруг на дъщеря му Н. Й. Г., с цел да го принуди да се разпореди със своя вещ- л.а. „Фиат Темпра” с ДК [рег.номер на МПС] , на стойност 2405 лв., като с деянието са причинени значителни имуществени щети, в размер на 2405 лв. на Й. В., поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на шест години лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим, в затвор, и глоба от 6000 лв. Признал е посочения подсъдим за невинен и го е оправдал по обвинението в останалата му част. На основание чл. 45 ЗЗД е осъдил подсъдимия Д. М. заплати на Й. Л. В. сумата 2405 лв.- обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането- 7. 11. 2005г. до окончателното й изплащане. Отхвърлил е предявения граждански иск в останалата му част, като неоснователен. Присъдил е разноски по делото и държавна такса върху уважения граждански иск, възложени в тежест на подсъдимия. С протестираната въззивна присъда, Апелативният съд- гр.Велико Търново, наказателно отделение, на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК, е отменил цитираната първоинстанционна присъда, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия Д. И. М. за невинен в извършване на гореописаното деяние, и на основание чл. 304 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 213а, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 НК. Отхвърлил е предявения граждански иск, в уважения му от първата инстанция размер, като неоснователен и недоказан. Постановил е направените по делото разноски да останат за сметка на държавата. Релевираните в протеста на Апелативна прокуратура- гр.Велико Търново касационни основания- за нарушение на материалния закон и за допуснати от втората инстанция съществени нарушения на процесуалните правила, са развити и аргументирани в корелация помежду си. Преценявайки тяхната основателност, ВКС в настоящия си състав намира, че при постановяване на протестираната нова присъда, АС- Велико Търново е допуснал множество нарушения на процесуалните правила, всяко от които с характера на съществено, по смисъла на закона, и обуславящи нейната касационна отмяна. В резултат, материалният закон е приложен неправилно, като без да са налице основанията на чл. 304 НПК, подсъдимият е признат за невинен и оправдан. На първо място, атакуваната присъда не съдържа мотиви, съобразно съдържанието им и реквизитите, предписани с нормата на чл. 305, ал. 3 НПК, съобразно правилото на чл. 339, ал. 3 НПК. Това съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, само по себе си достатъчно, за да предпостави безусловната касационна отмяна на протестираната въззивна присъда, съгласно чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 2, предл. 1 НПК. Мотивите на въззивния съд изобщо не съдържат изложение на фактическите обстоятелства, които той приема за установени, и съответно поставя в основата на собствените си правни изводи по въпросите за вината и отговорността на подсъдимия. Извън характеристичните данни за подсъдимия, с акцент върху професионалното му развитие и по- конкретно във връзка с упражняване на адвокатската му професия и следващите от това контакти и отношения с широк кръг лица- от една страна клиенти на правосъдието, вкл. обвиняеми и подсъдими, и от друга- с представители на самата съдебна власт в района, мотивите съдържат преимуществено преглед (при това в една съществена своя част некоректен, необективен, а на места и направо тенденциозен) на свидетелските показания, събрани в процеса. Въз основа на вложеното в тях съдържание, в резултат на напълно произволни интерпретации върху една съществена част от съобщените от свидетелите факти, разглеждани изолирано и фрагментарно, съдът прави редица умозаключения, лишени от доказателствена основа, при това без да се ангажира изрично да посочи в мотивите си какви конкретни фактически обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателствени източници. Второ, без да се навлиза във всеки конкретен детайл от релевантната за правилното решаване на делото фактология, илюстративен пример за този процесуален подход е приетото от втората инстанция, че „по делото няма нито един свидетел, който да твърди, че М. е нанасял побоища на Г.”, извън последния- Вж. мотиви, л. 110, ВНОХД № 250/ 2011г., абз. ІІ. Освен, че К. Г. е квалифициран като „заинтересован свидетел”, каквато фигура НПК не познава, обсъжданата констатация е лишена от фактологична подкрепа. Безспорно, в правомощията на съда е да не кредитира свидетел, за когото намери, че показанията му са недостоверни, лишени от обективност, изразяват пристрастност или заинтересованост от изхода на делото, но да се квалифицира даден свидетел априори като заинтересован, при това без основание, е недопустимо. Друг е въпросът, че това дори не е вярно- за издевателствата над К. Г., в установените по делото форми, освен самият него и близките му (свид. Й. и К. Венкови и Н. Г.), свидетелстват още Н. И., С. Б., М. М. и др.- част от тях са виждали следите от физическото малтретиране, а други директно са присъствали по време на обсъжданите посегателства- т.е. касае се и за очевидци. Същото е положението и с отричането от апелативния съд на обстоятелството, че подсъдимият, заедно с лица от ромски произход- негови клиенти и приближени, е посещавал дома на пострадалите, с цел упражняване на натиск върху последните, констатирано от първата инстанция. При формираната доказателствена съвкупност, буди недоумение крайният извод на въззивния съд, че частните обвинители и граждански ищци доброволно и по собствена воля са сключили сделката за прехвърляне собствеността върху лекия автомобил Фиат Темпра. Неудачно, в този смисъл е преекспонирането на показанията на нотариуса, заверил подписите на страните по договора- свид. Й. Г.. Вярно е, че този свидетел е установил, че цялата процедура в кантората му се е развила според обичайната практика и без каквито и да било отклонения, включително и такива, сочещи на упражнена принуда на продавачите да се разпоредят със собствената си движима вещ, но в случая дори държавното обвинение не твърди, че заплахите са били отправени по време на сключване на самата сделка пред нотариуса. Напротив, инкриминираните с обвинителния акт обстоятелства, подлежащи на доказване в съдебната фаза на процеса, се свеждат до предшестващи заплахи с физическо насилие и „съдебна” саморазправа- нанасяне на побой на К. Г.- зет на пострадалите Венкови, за изпращането му в ареста, в затвора, бъдещо осъждане и т.н., при това свързани и с наличието на обективни данни за вече предприети такива. Установено е по делото, че виждайки окаяното състояние на зет си, постоянно манипулиран и малтретиран от адв. М. и неговите „сътрудници”, частните обвинители възприели тези заплахи като напълно реални и осъществими, още повече предвид изтъкваните от него позиции и познанства в средите на съдебната система, възможности за оказване на влияние при вземане на съответните решения в негова полза. Въззивната инстанция не е дала отговор на въпроса дали всички тези обстоятелства, комплексно обсъдени, в светлината на конкретните възприятия на пострадалите лица, не стоят в основата на процеса за формиране на мотивацията им да извършат акта на имуществено разпореждане. В обобщение, доказателствената дейност на втората инстанция страда от сериозни пороци, представляващи нарушения на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК. Тя не е изложила никакви собствени съображения кои от доказателствата, включени във формираната по делото доказателствена съвкупност кредитира и поставя в основата на фактическите си констатации, и кои отхвърля. Съществено са нарушени и правилата на дължимия доказателствен анализ, лишен от обективност, пълнота и всестранност- доказателствата се оказват интерпретирани изопачено, едностранчиво и тенденциозно, част от тях са обсъждани напълно изолирано от останалите, като им е придадено съдържание, различно от действителното. На безапелационна критика са подложени са подложени правните изводи на Плевенския окръжен съд, но заключавайки в тази връзка, че приетите фактически обстоятелства неправилно са били подведени под нормата на чл. 213а НК, апелативният съд сам е допуснал нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон- от една страна той не е изложил никакви приети факти, на които основава оправдателната присъда, и от друга- не е съобразил, че ако приема, че фактическите обстоятелства са били установени правилно от първата инстанция, то изведените въз основа на тях изводи, по същество се оказват верни. Ако е намерил основание да се разграничи от приетата фактология (при констатирано основание за това), решаващият съдебен състав е следвало да се мотивира. Процесуалната норма на чл. 304 НПК урежда основанията за признаване на подсъдимия за невинен, а те са следните: когато не се установи, че деянието е извършено, че е извършено от подсъдимия или че е извършено от него виновно, както и когато деянието не съставлява престъпление. Преди да заключи обаче, че в конкретния случай е налице някоя от хипотезите за оправдаване на дееца, съдът следва да посочи ясно и изчерпателно фактите, на които основава правните си изводи. Липсата изобщо на приети фактически положения, наред с приетата липсата на мотиви, представлява и отстранимо съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, също предпоставящо отмяна по касационен ред, доколкото се нарушава правото на страните да упражнят правото си на защита, сезирайки с жалба или протест по- горната съдебна инстанция, и да развият основанията си, подкрепящи искането им за ревизия на съответния съдебен акт. ВКС намира за необходимо да отбележи също, че позоваването в случая на чл. 6 ЕКПЧОС, е неудачно, доколкото със собствената си процесуална дейност, финализирана с проверяваната въззивна присъда, АС- гр.Велико Търново в действителност е лишил от справедлив процес всички страни в процеса, с изключение на подсъдимия и неговия защитник, демонстрирайки очевидно пристрастие. Вместо изискуемото изложение и обсъждане на конкретни факти, изведени от свидетелските показания, съдът изразява ясно и недвусмислено негативното си отношение към свидетелите Г., Б., М., И., И., които „оттеглят доверието си” към М., „търсейки изгода в ситуацията и комфорт с правосъдието, свидетелстват, за да опровергаят с показанията си вече съществуващи частни документи...” (Мотиви, л. 106- гърба). По този начин фактите, подлежащи на установяване, се оказват заместени от съждения, илюстриращи субективната оценка на съда към личността на визираните свидетели, и то пречупена единствено през призмата на отношението им към подсъдимия М., по- конкретно изведена от решението им да свидетелстват в наказателното производство срещу него. Всички посочени до тук нарушения на процесуалните правила, в своята цялост, са довели до ограничаване процесуалните права на държавното и частното обвинение в съдебната фаза на процеса, да се ползват от конкретни доказателства, подкрепящи обвинителната теза, и въз основа на тях да претендират осъждането на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. В резултат на тях, и материалният закон се оказва приложен неправилно. Ето защо, осъществявайки контролните си правомощия, касационната инстанция намери, че протестът, с който е сезирана, е основателен. Това налага протестираната въззивна присъда да бъде отменена, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото, следва да бъдат отстранени допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, като след надлежното установяване на релевантните фактически обстоятелства, следва да бъдат решени законосъобразно всички въпроси по вината и отговорността на подсъдимия Д. М., при което указанията, дадени с настоящото отменително решение, следва да бъдат изпълнени като задължителни, съгласно чл. 355, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 237 от 19. 09. 2011г., на Апелативен съд- гр.Велико Търново, наказателно отделение, постановена по ВНОХД № 250/ 2011г., по описа на съда, като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: