3 Р Е Ш Е Н И Е №316 С., 21.11.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми ноември през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при участието на секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.дело № 723 по описа за 2011 година, за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на П. Т. П. и Т. П. Т., чрез пълномощника им адвокат С. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 519/10 от 24.09.2010 г., постановено по гр.д. № 5211 по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, с което отменено решение № 994/8.09.2008 г. по гр.д. № 2335/2006 г. на Окръжен съд-Варна и е постановено друго за осъждане на П. Т. П. и Т. П. Т. да възстановят собствеността и предадат владението на Н. Ф. З., В. И. В. /З./ и К. И. З. на имот пл. №* с площ от * кв.м. по плана на [населено място],[жк], м. „Н. Ч.” и за отмяна на н.а. № *, т.*, № */* г. в тази част. В молбата са изложени твърдения, че след влизане в сила на решението молителите са открили ново писмено доказателство, установяващ, че към момента на предоставяне правото на ползване не е било започнало строителството на пътя, разделящ имота им на две части, т.е. обосновано е основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ответниците по молбата Н. Ф. З., В. И. В. и К. И. З. оспорват същата, като претендират възстановяване на направените разноски. С решението, чиято отмяна се иска, е уважен ревандикационен иск, предявен от Н. Ф. З., В. И. В. и К. И. З., основаващи правата си на реституция по ЗСПЗЗ против П. Т. П. и Т. П. Т., противопоставящи права по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Мотивите за уважаване на иска са, че по кадастралния план за новообразуваните имоти от терена, който е предоставен за ползване на П. П. са ситуирани два имота – спорния * и *, които са разделени от прокарания път. Пътят, делящ мястото на две части, е показан в плана от 1969 г., а следователно още към момента на влизане в сила на З. са съществували два имота. По реда на § 4а, ал.1 от ПЗР на З. е допустимо придобиването на правото на собственост само върху един имот в максимален размер до * кв.м. и то ако върху него е била изградена сграда, която не е отговаря на изключенията по § 1в, ал.3 от П.. Следователно не е възможно по този ред П. П. да стане собственик и на втория имот, макар той да е с площ от * кв.м. При конкуренцията на права следва да се даде предимство на лицата, които са били собственици на имотите преди внасянето им в ТКЗС. Към молбата за отмяна е приложено писмо от 12.11.2010 г. на [община]-Дирекция „И. и. и б.”, според което въпросният път е започнат за изграждане през 1981 г., което според молителите установява, че на П. П. не са предоставени за ползване два имота, а един имот, който впоследствие е разделен от прокарания път. При условията на чл.303, ал.1, т.1 ГПК може да се отмени влязло в сила решение само когато непълнотата на фактическия или доказателствен материал, касае решаващите изводи на съда, обусловили крайния изход на спора. В случая посоченото обстоятелство – че пътят е прокаран след предоставяне правото на ползване – в подкрепа на което е представено новооткритото доказателство, е изцяло неотносимо към мотивите на съда за уважаване на ревандикационния иск по отношение на спорните * кв.м., попадащи в имот *, доколкото същите са свързани не с нарушения при предоставяне на правото на ползване, а с факта, че пътят е съществувал и е разделял имота на две към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ през 1991 г., който закон дава възможност да придобиване по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ само на един имот в размер до * кв.м. Факта дали пътят е бил изграден към 1969 г. или през 1981 г. е изцяло неотносим, поради което и молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Ответниците по молбата за отмяна на влязлото в сила решение Н. Ф. З., В. И. В. и К. И. З. не са представили доказателства за направени в настоящото производство разноски, поради което такива не следва да им се присъждат. Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. Т. П. и Т. П. Т., чрез пълномощника им адвокат С. М., за отмяна на влязлото в сила решение № 519/10 от 24.09.2010 г., постановено по гр.д. № 5211 по описа за 2008 г. на Върховния касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: