Р Е Ш Е Н И Е № 24 гр. София, 03 февруари 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мадлена Велинова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2955 по описа за 2011 г Производството е образувано по искане от осъдения Г. А. Н., депозирано на 16.09.2011 г, и по искане от осъдения К. С. Г., подадено на 3.01.2012 г, за възобновяване на ВНОХД № 480/11 по описа на Бургаски окръжен съд, по което е постановено решение № 178 от 4.07.2011 г, с което е изменена присъда на Районен съд, Бургас, № 626 от 24.03.11, по НОХД № 5045/10, като подсъдимите са оправдани по обвинението по чл. 159 а НК, с пострадал С. Ж. Д., за периода от месец април 2009 г до есента на 2009 г, намален е размерът на наложените им наказания, за престъплението по чл. 159 а НК, с пострадал Д. В. Д., и за престъплението по чл. 159 а НК, с пострадал С. Ж. Д., на пет години „лишаване от свобода” и глоба от 12 000 лв, намалено е определеното им, при условията на чл. 23, ал. 1 НК, най-тежко общо наказание на пет години „лишаване от свобода” и глоба от 12 000 лв, постановено е / по отношение на подсъдимия Г. / приведеното, при условията на чл. 68 НК, наказание: една година и шест месеца „лишаване от свобода”, да бъде изтърпяно в затворническо общежитие от закрит тип, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда е постановено следното: Подсъдимият Г. А. Н. е признат за виновен, както следва: 1/ за това, че през периода от месец януари 2010 г до 3.10.2010 г, в [населено място], в съучастие като съизвършител с К. С. Г., е набирал, транспортирал и приемал отделно лице - Д. В. Д., с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години, чрез използване на принуда, чрез използване на зависимост и чрез обещаване, даване и получаване на облаги, с оглед на което и на основание чл. 159 а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода” и глоба от 17 000 лв, 2/ за това, че през периода от месец април 2009 г до 4.08.2010 г, в [населено място], в съучастие като съизвършител с К. С. Г., е набирал, транспортирал и приемал отделно лице - С. Ж. Д., с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години, чрез използване на принуда, чрез използване на зависимост и чрез обещаване, даване и получаване на облаги, с оглед на което и на основание чл. 159 а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода” и глоба от 17 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: осем години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затвор от открит тип, и глоба от 17 000 лв, със зачитане на времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”. Подсъдимият К. С. Г. е признат за виновен, както следва: 1/ за това, че през периода от месец януари 2010 г до 3.10.2010 г, в [населено място], в съучастие като съизвършител с Г. А. Н., е набирал, транспортирал и приемал отделно лице - Д. В. Д., с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години, чрез използване на принуда, чрез използване на зависимост и чрез обещаване, даване и получаване на облаги, с оглед на което и на основание чл. 159 а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода” и глоба от 17 000 лв, 2/ за това, че през периода от месец април 2009 г до 4.08.2010 г, в [населено място], в съучастие като съизвършител с Г. А. Н., е набирал, транспортирал и приемал отделно лице - С. Ж. Д., с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години, чрез използване на принуда, чрез използване на зависимост и чрез обещаване, даване и получаване на облаги, с оглед на което и на основание чл. 159 а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на осем години „лишаване от свобода” и глоба от 17 000 лв, 3/ за това, че в периода от месец юли 2010 г до месец септември 2010 г, в [населено място], е набирал отделно лице - Д. М. Т., с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години, чрез използване на принуда, чрез използване на състояние на зависимост и чрез обещаване на облаги, с оглед на което и на основание чл. 159 а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода” и глоба от 10 000 лв, 4/ за това, че в периода от месец май 2010 г до месец юли 2010 г, в [населено място], е набирал и транспортирал отделно лице - Д. К. С., с цел да бъде използвано за развратни действия, независимо от съгласието му, като деянието е извършено спрямо лице, ненавършило 18 години, чрез използване на принуда, чрез използване на състояние на зависимост и чрез обещаване, даване и получаване на облаги, с оглед на което и на основание чл. 159 а, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години „лишаване от свобода” и глоба от 10 000 лв, 5/ за това, че на 15.10.2010 г, в [населено място], без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество: марихуана, с общо тегло 5, 147 гр, на обща стойност 30, 88 лв, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 3, т. 1, пр. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода” и глоба от 2 000 лв, 6/ за това, че на 15.10.2010 г, в [населено място], е държал огнестрелно оръжие, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл.339, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, 7/ за това, че на 15.10.2010 г в [населено място], е държал боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение, с оглед на което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”. На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: осем години „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, закрит тип, и глоба от 17 000 лв, със зачитане на времето, през което спрямо него е изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража”. На основание чл. 68 НК, е приведена в изпълнение присъда, постановена от Бургаски районен съд, по НОХД № 492/08, с наложено наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „строг” режим, в затвор, закрит тип. Със същата присъда, съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. Искането на осъдения Н. е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наказанието е прекомерно завишено и се явява несъобразено с превеса на смекчаващите обстоятелства, че редуцираните от въззивния съд наказания са прекалено строги и не биха довели до изпълнение на целите по чл. 36 НК, че не са взети предвид чистото съдебно минало на молителя, трудовата му ангажираност като земеделски производител, липсата на предходни противоправни прояви, съдействието за разкриване на обективната истина, каузалния му принос при осъществяване на престъплението, обстоятелството, че принудата спрямо пострадалите е упражнена от другия осъден, че е депозирал самопризнания, разкаяние и съжаление за стореното, че продължителен престой в затвора би попречил на пълноценна ресоциализация след изтърпяване на наказанието. Иска се да бъде изменено въззивното решение, като бъдат намалени размерите на определените наказания „лишаване от свобода” и глоба. Искането на осъдения Г. е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Сочи се, че са допуснати множество съществени процесуални нарушения, а именно: въззивният съд е изменил присъдата вместо да я отмени и да върне делото за ново разглеждане, останали са неясни съображенията на районния съд, обусловили различни по тежест наказания за извършени едни и същи по вид престъпления, молителят е бил лишен от възможността да постигне споразумение с прокуратурата и да получи наказание, при хипотезата на чл. 55 НК, материалите от досъдебното производство не са му предявени, не са обсъдени обстоятелствата, изключващи отговорността му, както и смекчаващите такива, при определяне на наказанието са отчетени обстоятелства, взети предвид от законодателя при очертаване състава на престъплението по чл. 159 а, ал. 2, т. 1 НК, не са изложени съображения защо са кредитирани свидетелски показания от досъдебното производство, част от които не са надлежно приобщени, и защо се приемат с доверие такива, дадени пред съда. Твърди се, че е допуснато нарушение на материалния закон, касаещо съставомерността на деянията по чл. 159 а НК, като не е съобразено и ТР № 2/2009 ОСНК ВКС. Изтъква се, че наложените наказания са завишени и оттам, явно несправедливи, че наказанието следва да бъде определено към съответния минимум, че не е отчетено състоянието на зависимост между подсъдимите Н. и Г., първият от които негов работодател и лице, известно в Бургаския регион с престъпната си дейност, че и понастоящем, изтърпявайки наказанието си „лишаване от свобода”, молителят изпитва огромно чувство на вина и съжаление за извършеното. Прави се искане за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни актове и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдения Н. пледира за уважаване на искането. Осъденият Н. се присъединява към становището на своя защитник. Защитата на осъдения Г. пледира за уважаване на искането. Осъденият Г. пледира моли искането му да бъде уважено. Представителят на ВКП намира, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство, а депозираните искания на осъдените са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Исканията са процесуално допустими, тъй като са подадени от лица, имащи право на това, при спазване на законоустановения шестмесечен срок, и касаят съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледани по същество, са неоснователни. ВКС намира, че не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. По делото не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените такива, обуславящи необходимост от възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане. Относно оплакването на осъдения Г., че не са му предявени материалите от досъдебното производство, следва да се има предвид, че дори хипотетично такова нарушение да е допуснато, то е загубило правното си значение при наличието на приключило съдебно производство, в хода на което подсъдимият е могъл да се запознае с всички материали от двете фази на процеса. Извън изложеното, оплакването е неоснователно, тъй като по делото е приложен протокол за предявяване на материалите от досъдебното производство / т. VІІ, л. 154 от досъдебното производство /, от който е видно, че посоченото нарушение не е допуснато. Въззивният акт не страда от процесуални пороци. Той е изготвен в съответствие с изискванията на чл. 339 НПК и е дал изчерпателен отговор на наведените във въззивното производство възражения срещу правилността на осъдителната присъда. Обстойно са обсъдени приложените доказателствени източници, като подробно и вярно е аргументирано становището на кои от тях е дадена вяра и защо. Ползвани са само гласни доказателства, изводими от надлежно събрани доказателствени източници. Въззивният съд не е могъл да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане, тъй като липсват процесуални нарушения от категорията на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Мотивите към присъдата са изготвени в съответствие с изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Изложени са съображения относно определянето на минималното възможно наказание, за престъпленията по чл. 159 а НК, с пострадали Д. Т. и Д. С., а именно: посочено е, че наказанията са съобразени с особеностите на конкретните случаи. Въззивният съд е изразил несъгласие с определените от първата инстанция минимални наказания, за изброените престъпления, но правилно е отбелязал, че е обвързан от характера на въззивното производство като такова, образувано само по жалби на подсъдимите. Поначало е възможно да се определят различни по строгост наказания за престъпления от един и същи вид, тъй като индивидуализацията на наказателната отговорност се прави за всяко престъпление поотделно при съобразяване на особеностите на конкретния случай. Неоснователно е оплакването на осъдения Г., че е лишен от възможността да постигне споразумение, откъдето и да му бъде определено наказание, при хипотезата на чл. 55 НК. Процедурата по Гл. 29 НПК е възможна, но не и задължителна, тоест, ако такава не бъде проведена, не може да се счита, че са накърнени правата на обвиняемия / подсъдимия. По делото липсват данни молителят или неговите защитници да са предприемали действия за решаване на делото със споразумение / отделен е въпросът дали при наличие на проект за споразумение, то би било одобрено от съда /. По делото липсват обстоятелства, изключващи наказателната отговорност на подсъдимия Г., поради което не е имало процесуална възможност такива да бъдат обсъдени. Не е допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Приетите по делото фактически констатации са намерили адекватна правна оценка, тоест, материалният закон е приложен правилно. Липсва несъобразяване с ТР № 2/2002 г ОСНК ВКС, тъй като от мотивите на постановените съдебни актове е видно, че съдилищата са се ръководили от задължителните указания на цитираното решение. Не е налице и явна несправедливост на наложеното наказание, тоест, липсва основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд е смекчил наказателноправното положение на подсъдимите, като е акцентирал на смекчаващите обстоятелства и целите по чл. 36 НК. Изложените в исканията за възобновяване обстоятелства, които, според молителите, биха обусловили налагане на по-леко наказание, са взети предвид от въззивния съд, който е смекчил значително наказанията, определяйки ги под средния размер. Отчетени са положителните характеристични данни за всеки от подсъдимите, чистото съдебно минало на Н., задълженията му като земеделски производител, това, че от деянията по чл. 159 а НК не е настъпил тежък вредоносен резултат / пострадалите са се занимавали с проституция още преди да станат жертви на „трафик” /, трудовата ангажираност на Г. в земеделското стопанство на Н., депозираните самопризнания и изразеното съжаление за стореното. Отчетен е конкретният принос на всеки от съучастниците в общата престъпна дейност, включително активното участие на подсъдимият Г. в упражнената принуда спрямо пострадалите. Въззивният съд вярно е констатирал, че висящо наказателно производство не може да бъде ценено като отегчаващо обстоятелство поради съществуването на презумпцията за невиновност по конкретното дело. Невярно е обаче становището, че качеството на жертвите като деца, лишени от родителски грижи, настанени за отглеждане в социално заведение, се поглъща от квалификацията по чл. 159 а, ал. 2, т. 1 НК. Жертва на „трафика” по посочения текст е лице, което не е навършило 18 години, каквото качество пострадалите притежават, но в същото време представляват и деца, лишени от родителски грижи, настанени за отглеждане в социално заведение, което ги превръща в особено уязвими жертви. В този случай, особеното качество на жертвите сочи на по-висока степен на обществена опасност на деянието, което обстоятелство е релевантно при индивидуализацията на наказателната отговорност. Погрешното разбиране на въззивния съд по този въпрос обаче е в полза на осъдените, поради което може само да се констатира от настоящата инстанция, респективно, да се цени единствено в аспекта налице ли е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Въззивният съд убедително е аргументирал становището си, че отговорността на подсъдимите следва да има еднакъв интензитет. Отбелязал е, че, от една страна, подсъдимият Н. е имал водеща роля при осъществяване на съвместната престъпна дейност, а, от друга страна, че подсъдимият Г. е с обремененото съдебно минало и е извършил множество престъпления, сред които и такива по чл. 339 и чл. 354 а НК. Що се отнася до това, че осъденият Г. продължава да изпитва чувство за вина и да съжалява за стореното, докато изтърпява наказанието си „лишаване от свобода”, то при условията на приключило наказателно производство това се явява ирелевантно. Поради изложеното, ВКС намери, че не е налице основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, поради което не може да бъде уважено искането на осъдените за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното им положение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. А. Н. и искането на осъдения К. С. Г. за възобновяване на ВНОХД № 480/11 по описа на Бургаски окръжен съд, приключило с решение № 178 от 4.07.2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: