Ключови фрази
договор за гледане и издръжка * разваляне на договор * отпаднало основание


5
РЕШЕНИЕ


№ 136


София, 12.04.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и тридесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА


при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №947/2012 година.


Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№3188/14.5.2012 г., подадена от ищцата П. Д. Т. от [населено място], приподписана от процесуалния й представител – адв. М. С., против въззивно решение №157/04.4.2012 г. по гр.д.№169/2012 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, 2-ри граждански състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №114/21.12.2011 г. по с.гр.д.№1004/2001 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в частта с която е отхвърлен иска на П. Д. Т. против Г. Х. К. и Х. Д. К., за връщане на отпаднало основание на даденото по развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт № **, том *, рег.№ ****, дело №65/200* г. над присъдената сума от 17561 лева до претендираната от 95800 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.12.2010 г.
Въззивната инстанция е приела, че развалянето на договора за издръжка и гледане, в сила от 05.3.2009 г., е прекратило облигационното отношение между страните по настоящия спор. Съдът е изходил от общото правила на чл.88, ал.1 ЗЗД, че развалянето има обратно действие, което означава след настъпването му всяка страна трябва да върне всичко, което е получила. Прието е, че тъй като се претендира връщане на даденото, поради развалянето на облигационното отношение, претенцията се основава на чл.55, ал.1, т.3 ЗЗД. Прието е също така, че ответниците по исковата молба основанието за придобиване на имота е отпаднало с влизане в сила на решението за развалянето му, а реституирането не се постановява служебно от съда, а само след искане, като поканата за връщане на даденото по развалената сделка е исковата молба от 23.12.2010 г. Сочи се, че когато се дължи връщане на определена вещ като в конкретния случай се прилага правилото на чл.57, ал.2, изречение второ, предложение второ ЗЗД, ако получателят е отчуждил вещта преди поканата, то той дължи само онова, от което се е възползвал, с изключение на плодовете. Изложено е, че отчуждаването на вещта е станало през 2005 г., поканата за връщане е от 2010 г., поради което се дължи само онова, от което ответниците – получатели, са се възползвали. С оглед конкретните доказателства въззивната инстанция е приела, че след като имотът е продаден през 2005 г., за него са получили цена от 17561 лева и от това са се възползвали, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че искът е основателен за тази сума и неоснователен останалата част до пълния предявен размер от 95800 лева.
В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос “Как следва да се определи “това от което се е възползвал по смисъла на чл.57, ал.2, изречение второ ЗЗД”?”.
Върховният касационен съд, състав на ІV за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното:
Отговорът на поставения въпрос е свързан с отговора на въпроса за момента на определяне стойността на имота към момента на отчуждаване на процесната вещ преди получаване на поканата за нейното връщане. По естеството си това изисква тълкуване на правната норма на чл.57, ал.2, изречение второ, предложение второ ЗЗД. Естеството на правна норма изисква пълна реституция на това, от което е лишен обеднелия се. С оглед формулировката на визираната по-горе правната норма се изисква връщане само на онова, от което получателят, който е отчуждил вещта, се е възползвал. Това е стойността на вещта по пазарната цена към момента на отчуждаването. Посочената в нотариалния акт, с който вещта е отчуждена, цена не обвързва кредитора, тъй като доказателствената сила на нотариалния акт като официален документ се изчерпва с това, че удостоверява по обвързващ начин какво страните по сделката са заявили пред нотариуса. Кредиторът не е обвързан от изявленията на страните пред нотариуса относно стойността на вещта, поради което не е необходимо изрично оспорване на нотариалния акт, за да се установява различна придобивна цена от посочената в него, като правилата за разкриване на симулация и процесуалните забрани в тази насока важат за страните по сделката, но не и за трети лица – в случая кредитора.
Поради това отговорът на въпроса е, че това от което се е възползвал отчуждителят по смисъла на чл.57, ал.2, изречение второ ЗЗД е пазарната цена на вещта към момента на отчуждаването.
По касационната жалба.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение относно определяне размера на обогатяването на отчуждителя. И в касационната жалба, както и във въззивната жалба, ищцата П. Т. претендира исканото обезщетение да бъде определено към момента на поканата, в случая подаването на исковата молба. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на иска в пълен размер. Претендират се разноски.
Ответниците по касация Г. Х. К. и Х. Д. К., и двамата от [населено място], посредством процесуалния си представител – адв. С., са депозирали писмени бележки. С отговора по чл.287 ГПК е заявена претенция за разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид писмения отговор на ответниците по касация, писмените им бележки и на основание чл.290 ГПК, намира следното:
С оглед отговора на поставения от касационната жалбоподателка въпрос съдът намира, че въззивното решение е частично неправилно. Дължимата от ответниците по касация сума по смисъла на чл.57, ал.2, изречение второ, предложение второ ЗЗД следва да бъде съобразено с пазарната цена на имота към момента на отчуждаването му на трето лице, което е станало на 29.9.2005 г. с нот. акт № ***, том *, рег.№ ****, дело 21/200* г. Съгласно заключението на вещото лице Е. П., по приетата от първоинстанционния съд техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че към релевантния/посочен по-горе момент/ пазарната стойност на процесния имот без отчитане тежестта върху него е 66300 лева, а с отчитане тежестта върху него – 51948 лева.
Доколкото по делото е безспорно установено, че следва да се отчете учреденото право на обитаване на имота от страна на касационната жалбоподателка докато е жива, то ответниците по касация й дължат сумата 51948 лева. От тази сума следва да се приспаднат присъдените и още от първата инстанция 17561 лева, или допълнително дължимата сума е в размер 34387 лева.
Изложеното налага отмяна на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното за разликата от 17561 лева до 51948 лева, и постановено присъждането на още 34387 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2010 г. до окончателното й изплащане. В останалата част въззивното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Ответниците по касация следва да заплатят държавна такса в размер на 1376 лева по сметка на Върховния касационен съд.
Касационната жалбоподателка следва да заплати на ответниците по касация деловодни разноски по компенсация в размер на 252 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.



Р Е Ш И:



ОТМЕНЯ въззивно решение №157/04.4.2012 г. по гр.д.№169/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 2-ри граждански състав, в частта, с която е потвърдено решение №114/21.12.2011 г. по с.гр.д.№1004/2001 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен иска на П. Д. Т. от [населено място] против Г.Х. К. и Х. Д. К., и двамата от [населено място] за връщане на отпаднало основание на даденото по развален договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нот.акт №**, том *, рег.№ ****, дело №65/200* г. над присъдената сума от 17561 лева до 51948 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 23.12.2010 г., ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. Х. К., ЕГН – [ЕГН], и Х. Д. К., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място],[жк], [улица], вх., ет., ап., да заплатят на П. Д. Т., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх., ап., още 34387/ тридесет и четири хиляди триста осемдесет и седем/ лева, на основание чл.57, ал.2, изречение второ, предложение второ ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.12.2010 г. до окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №157/04.4.2012 г. по гр.д.№169/2012 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, 2-ри граждански състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Г.Х. К., ЕГН – [ЕГН], и Х. Д. К., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място],[жк], [улица], вх., ет., ап., да заплатят на по сметка на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 1376/хиляда триста седемдесет и шест/ лева.
ОСЪЖДА П. Д. Т., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], [улица], вх., ап., да заплати на Г. Х. К., ЕГН – [ЕГН], и Х. Д. К., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място],[жк], [улица], вх., ет., ап., деловодни разноски по компенсация в размер на 252/двеста петдесет и два/ лева
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: