О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 782 гр.София, 29.11.2013 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 7165/ 2013 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частни жалби на А. И. А., Х. С. В., К. Ж. И., Д. Ж. Р., Н. Г. Н., Р. Н. Р., И. С. И., К. М. Т., П. С. А. и П. Д. П. срещу определение на Старозагорски окръжен съд от 16.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 1261/ 2013 г. С него е потвърдено определение на Гълъбовски районен съд по гр.д.№ 570/ 2012 г. и по този начин е спряно производството по предявените срещу касаторите искове с ищец Н. Т. К. за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от недобросъвестно упражняване на правото на иск. Спирането е постановено по съображения, че по сигнал на Н. К. прокуратурата извършва проверка за изготвяне на неистински частни документи (искови молби, с които частните жалбоподатели са упражнили недобросъвестно правото си на иск) и че установяването на деянието с присъда би било от съществено значение при решаване на гражданския спор. Жалбоподателите релевират като основание за допускане на обжалването процесуалноправните въпроси приравнява ли се образуването на прокурорска преписка на „разкриване на престъпно обстоятелство” по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 ГПК; за приложението на тази разпоредба необходимо ли е престъпното обстоятелство да е идентично с деянието, което е предмет на доказване по спряното гражданско дело; прилага ли се чл.229 ал.1 т.5 ГПК, ако престъпните обстоятелства могат да се установят в хода на гражданското дело; и основание ли е за спиране на производството сигнал на ищеца за извършено престъпление, което изключва отговорността на ответника. Считат, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а за последния въпрос претендират и че има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По същество поддържат, че образуваната по сигнал на самия ищец проверка има ли извършено престъпление не покрива хипотезата на чл.229 ал.1 т.5 ГПК, както и че на това основание гражданското производство не може да се спре, ако няма данни какви точно деяния се проверяват и идентични ли са с тези, които се твърдят като елемент от гражданския деликт. Ответната по частната жалба страна – Н. Т. К. - не взема становище. Съдът намира частната жалба за допустима. Налице са и предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като първият поставен от жалбоподателите процесуалноправен въпрос обуславя въззивното определение и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС (определение № 604/ 22.10.2012 г. по ч.т.д.№ 592/ 2012 г., І т.о., определение № 683/ 19.11.2012 г. по ч.т.д.№ 692/ 2012 г., І т.о.). Осъществяването на проверка от прокуратурата или органите на МВР дали е извършено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Според установената практика, дори фактът на образувано досъдебно производство сам по себе си не е основание да се постанови такова спиране. За приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК е нужно съдът, който разглежда гражданскоправния спор, да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор и че не е възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство. Фактът, че една от страните по делото твърди наличието на такива обстоятелства и по нейн сигнал се извършва проверка дали евентуално има извършено престъпление, не дава основание за спиране на исково производство. При тези мотиви частните жалби се явяват основателни. Н. К. е сезирал съда, предявявайки искове срещу ответниците с идентични фактически твърдения: че злоупотребявайки с процесуалното право на иск, всеки от тях го е увредил, причинявайки му неимуществени вреди. Претендира се обезщетяване на тези вреди със заплащане на сума, предявена като частичен иск от вземане в общ размер 10 000 лв. В депозираните от частните жалбоподатели отговори срещу исковата молба не са оспорени фактическите твърдения на ищеца, а се поддържа, че ответниците упражнили добросъвестно гражданските си права, предявявайки искове срещу ищеца. В хода на производството ищецът Н. К. е сезирал прокуратурата с твърдения за извършени множество престъпления - изготвяне на неистински искови молби, по които са образувани граждански дела срещу него. По този сигнал е наредено извършване на проверка от прокуратурата, без данни дали същата е приключила. При това положение неправилно въззивният съд е приел наличие на основание за спиране на производството по делото. Подаването на сигнал на една от страните по делото с твърдения за извършено престъпление и проверката по този сигнал не означават „разкриване на престъпни обстоятелства” по смисъла на чл.229 ал.1 т.5 ГПК – такива обстоятелства може да разкрие само решаващият спора орган, т.е. съдът. Освен това в конкретния случай не е ясно доколко обстоятелствата, които се проверяват от прокуратурата, биха били от значение за правилното решаване на спора. По делото няма данни какви са конкретните престъпни деяния, които се твърдят от ищеца, следователно не може да бъде извършена преценка доколко обуславят гражданското производство. От значение е също, че проверката на прокуратурата по въпроса кой е подписал исковите молби, чието подаване (по твърденията на ищеца) е станало в злоупотреба с правото на иск и му е причинило вреди, то това обстоятелство е ирелевантно за гражданското производство. Частните жалбоподатели не са оспорили твърдението на ищеца, че са подали искове срещу него, а щом е така, то е без значение кой е подписал исковата молба, с която това процесуално действие е извършено. Дори подписите да не са техни, не е оспорен фактът, че по исковите молби е образувано гражданско производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, които обвързва ищецът и ответниците. Именно този факт е част от правопораждащите фактически твърдения в настоящето производство, а не фактът кой е подписал исковите молби, с които частните жалбоподатели са предявили претенции срещу ищеца. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Старозагорски окръжен съд от 16.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 1261/ 2013 г. ОТМЕНЯ определение на Старозагорски окръжен съд от 16.07.2013 г. по ч.гр.д.№ 1261/ 2013 г., с което е потвърдено определение на Гълъбовски районен съд по гр.д.№ 570/ 2012 г. за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1 т.5 ГПК и ВРЪЩА делото на Гълъбовски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: