1 Р Е Ш Е Н И Е № 20 гр. София, 07.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1207 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по подадена от Е. Н. Я. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение от 07.12.2007г. по гр. дело № 2209/2002г. на Софийски градски съд, Гражданска коегия, IV-А въззивно отделение, с което е оставено в сила решение от 06.07.2001г. по гр. дело № 11762/2000г. на Софийски районен съд, 34 състав, с което са отхвърлени предявените от Е. Н. Я. искове по чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ за сумата 2 000 лв. срещу ЗПД [фирма], [населено място] и по чл. 49 ЗЗД за сумата 2 000 лв. срещу [фирма], [населено място]. Молителката релевира доводи за наличие на нововъзникнали и новооткрити обстоятелство и доказателство, които не са могли да бъдат известни при решаването на делото и са от значение за разрешаването на спора – унищожаване на прокурорска преписка № 29595/2000г. на Софийска районна прокуратура, отказ от образуване на наказателно производство от 16.10.2000г. и писмо № 29595/04.08.2009г. на Софийска районна прокуратура. Поради твърдението за наличие на новооткрито обстоятелство и доказателство и липсата на каквото и да било твърдение за нарушаване на съответните правила, в резултат на което да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, настоящият съдебен състав квалифицира основанието на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, а не по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, както неправилно е посочила молителката. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата за отмяна и прави възражения за нейната недопустимост поради подаването й след изтичане на законоустановения срок от 3 месеца от узнаване на решението, евентуално за нейната неоснователност поради липса на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК, тъй като представеното писмо не представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Ответникът [фирма], [населено място] оспорва молбата за отмяна и инвокира възражения за нейната недопустимост поради подаването й след сроковете по отменения и сега действащия ГПК, както и за нейната неоснователност, поради това, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Молбата за отмяна е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице срещу влязло в сила решение в 3-месечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от деня, в който на молителката е станало известно твърдяното ново обстоятелство и доказателство – писмото е издадено на 04.08.2009г., а молбата за отмяна е подадена на 08.11.2011г., видно от пощенското клеймо върху плика. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени инвокираните доводи и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307 ГПК намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда отмяна на влязлото в сила съдебно решение в хипотезата, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В конкретния случай с влязлото в сила решение на СГС, чиято отмяна се иска, въззивният съд е оставил в сила решението на СРС, с което са отхвърлени предявените от ищцата в субективно евентуално съединение искове срещу [фирма] и [фирма] съответно с правно основание чл. 407, ал. 1 /отм./ ТЗ и чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на настъпило на 23.06.2000г. ПТП, причинено от лек автомобил марка Ситроен, собственост на втория евентуален ответник. За да отхвърлят предявените искове, съдилищата са приели, че в двете съдебни производства не са представени и събрани доказателства относно обстоятелството кое лице е управлявало процесния лек автомобил, а е установено, че водачът е избягал от местопроизшествието. Поради това, че автомобилът е бил предоставен по договор за лизинг на определено лице като лизингополучател, е направен извод, че всички рискове, непокрити от застраховката, са за сметка на лизингополучателя. С оглед обстоятелството, че причинителят не може да бъде установен и поради това, че не са представени доказателства за сключен с първия ответник застрахователен договор, е прието, че не може да бъде ангажирана отговорността на З. [фирма], а съгласно чл. 88, ал. 1, б. „а“ ЗЗ в тези случаи обезщетението за неимуществени вреди се заплаща от Гаранционния фонд към Министерство на финансите. Видно от представеното по настоящото дело писмо № 29595/04.08.2009г. на Софийска районна прокуратура, по прокурорска преписка № 29595/2000г. на СРП, образувана срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 343 НК по материали, изпратени от КАТ – СДВР с № К9/23.06.2000г., прокурор от СРП е постановил отказ от образуване на наказателно производство, като впоследствие преписката и постановлението за отказ са унищожени с акт № 506/2006г. на Държавен архив – [населено място] поради изтичане на срока за съхранение. При тези данни се налага извод, че представеното писмо от СРП и отразените в него обстоятелства не са от съществено значение за делото. Отказът за образуване на наказателно производство и унищожаването на прокурорската преписка поради изтичане на срока за съхранение не са обстоятелства, които могат да променят изхода на спора, тъй като с тях не се установява лицето, управлявало процесния автомобил. Поради липса на предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на СГС, с което е оставено в сила решението на СРС, е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото разноски на молителката не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Н. Я. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение от 07.12.2007г. по гр. дело № 2209/2002г. на Софийски градски съд, Гражданска коегия, IV-А въззивно отделение, с което е оставено в сила решение от 06.07.2001г. по гр. дело № 11762/2000г. на Софийски районен съд, 34 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.