Ключови фрази
заповед за незабавно изпълнение * обезсилване на заповед за изпълнение * установителен иск

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 218

гр.София, 19.03.2012 г.

в и м е т о н а н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:


Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ



като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 167 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 14.06.2011г. по гр.д.№594/2011г. на ОС Велико Търново с частна жалба от 20.06.2011г. на [фирма].
Жалбоподателят [фирма] поддържа, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С определение от 16.03.2011г. по гр.д.№4103/2010г. на РС Велико Търново е обезсилена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 11.10.2010г. и изпълнителен лист от 11.10.2010г. по ч.гр.д.№4103/2010г.
С обжалваното определение въззивният съд е отменил първоинстанционното определение. Съдът е приел, че заявителят не е бил уведомен за това, че длъжниците са подали възражение по чл.414 ГПК и съдът не е постановил разпореждане по реда на чл.415 ГПК, с което да му укаже възможността да предяви в едномесечен срок иск за установяване на вземането си. При тези данни въззивният съд е приел, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.415, ал.2 ГПК и е отменил определението му за обезсилване на заповедта и изпълнителния лист.
В изложението си по допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за спора, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, а именно за това, съществува ли задължение съдът, след като в определение по чл.415, ал.1 ГПК е посочил възможността за предявяване на установителен иск да даде и изрични указания за това на страната в изпратено до нея съобщение.
С оглед на установените факти по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос. В отговор на същия настоящия състав намира, че с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК съдът следва да укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си и това му указание се съобщава на последния по реда на чл.46 ГПК.
При така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че частната жалба разгледана по същество е основателна. Именно в изпълнение разпоредбата на чл. 415, ал.1 ГПК РС Велико Търново с разпореждане от 11.12.2010г. е разпоредил да се укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането му в едномесечен срок като представи доказателства за това пред съда. Съобщение за това, с препис от разпореждането, заявителя Г. Н. А. е получил на 15.12.2010г. и до 15.01.2011г. не е представил доказателства да е предявил иск за вземането си. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. В случая молителят в заповедното производство не е представил доказателства за предявяване на иска по чл.415, ал.1 в предвидения в закона срок, поради което неправилно ОС Велико Търново е отменил първоинстанционното определение за обезсилване заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист на основание чл.415, ал.2 ГПК. Въззивното определение следва да се отмени, а настоящата инстанция следва да се произнесе по същаство като на основание чл.415, ал.2 ГПК обезсили издадената заповед и изпълнителен лист въз основа на нея.
Предвид изложените съображения, съдът


О п р е д е л и :


О Т М Е Н Я определение от 14.06.2011г. по гр.д.№594/2011г. на ОС Велико Търново, като вместо него постановява:

ОБЕЗСИЛВА Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №2829 от 11.10.2010г. и изпълнителен лист №3705 от 11.10.2010г. издадени по ч.гр.д.№4103/2010г. на РС Велико Търново.
.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: