Р Е Ш Е Н И Е № 326 гр.София, 14.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА В. касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА ЗОЯ АТАНАСОВА със секретар Ани Давидова изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА гражданско дело под № 1580/2010 година Производството е по чл.290 и сл.ГПК, образувано по касационната жалба на Д. И. Д. от [населено място], Л. о. против решение № 167/24.06.2010 год. по гр.дело № 632/2009 год. на Окръжен съд-Ловеч в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение № 550/14.12.2007 год. по гр.дело № 791/2006 год. на Районен съд-Троян и искът й по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлен за разликата над 668/1606 ид.части от недвижим имот, с идентификатор № * до пълния му размер. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение в обжалваната му част, както и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК. Срещу същото въззивно решение, но в частта, с която е уважен иска и ищцата е призната за собственик на 668/1606 ид.части от недвижимия имот е постъпила касационна жалба и от П. Н. Д. от [населено място]. В производството по чл.288 ГПК, образувано по двете касационни жалби е постановено определение № 665/24.06.2011 год., с което е допуснато касационно обжалване на въззивното решение само по касационната жалба на Д. Д. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради констатираното противоречие по въпроса за възможността от частична реституция за ответника с даденото разрешение в ТР № 6/2005 год. на ОСГК. Констатирана е по делото активната легитимация на ищцата, относно придобиването на процесния имот № *, по кадастралния план на [населено място] п., одобрен със заповед от 2006 год., целият с площ от 1606 кв.м. и конкретни граници, по силата на нот.акт № */1972 год. на името на баща й И. Д., който имот през 1973 год. е бил застроен с жилищна еднофамилна сграда от 44 кв.м. и селскостопанска паянтова сграда от 49 кв.м. Установено е по делото, че с решение № 224/22.11.1968 год. на ИК на ОНС [населено място] е одобрен околовръстния строителен полигон на [населено място] п., в който е включен процесният имот до 22.11.1989 год., когато със заповед № 206/22.11.1989 год. на Председателя на ИК на ОбНС А.е одобрен кадастрален и регулационен план на [населено място] п. и по разписния план имотът е записан на М. В. Д.-съпруг на ищцата. Въззивният съд е обсъдил и обстоятелството, че от ответника П. Д. е открита процедура за възстановяване на правото на собственост върху земеделска земя, която не е окончателно приключила, тъй като издаденото решение на ПК [населено място] под № 14 от 02.02.1993 год. не е съпроводено със скица, индивидуализираща имота в стари реални граници. Прието е за безспорно и обстоятелството, че процесният имот е бил включен в ТКЗС, след което е бил предоставен за лично ползване на бащата на ищцата и върху него е било извършено застрояване, за което макар и да не са открити строителни книжа за законност на строежа, то видно от представеното удостоверение от 10.10.2001 год. за извършената реорганизация в общинската администрация при [община] за периода 1970-1972 год. и за извършена кражба на документи за извършено строителство, имотът е застроен със законни сгради, които отговарят на действащите строителни правила и норми към 01.03.1991 год. Независимо от тези обстоятелства е обоснован неправилния извод за възможността от частична реституция, като с помощта на техническата експертиза е определен прилежащия терен около тези сгради и е уважен установителния иск за собственост върху имота, предявен по чл.97, ал.1 ГПК/отм./ частично за обем от правото, в размер на 668/1606 ид.части. Първоинстанционното решение № 550/14.12.2007 год. по гр.дело № 791/2006 год. на Троянския районен съд, в частта, с която е отхвърлен установителният иск за собственост за разликата до пълния му размер над уважения обем от претендираното право, както и в частта, с която искът по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ касаещ констативен нот.акт № */2006 год. е отхвърлен, е оставено в сила. К. съд, констатирайки, че правните изводи за възможна частична реституция в конкретния случай, са в противоречие с разрешението им в т.2 на ТР № 5/05.04.2006 год. по т.дело № 5/2005 год. на ОСГК и ОСТК счита, че въззивното решение е неправилно, защото е незаконосъобразно в обжалваната му част и следва да се отмени, а вместо него се постанови касационен съдебен акт, с който се уважи установителната претенция и в отхвърлената част, като се отмени за съответната част и констативния нот.акт, издаден в полза на ответника на основание чл.537, ал.2 ГПК, по следните съображения: обстоятелството, че процесният имот е предоставен за ползване на бащата на ищцата е безспорно установен по делото, т.е. налице е предоставяне на земеделски земи на трети лица, по смисъла на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ с разпоредителен акт, с който е променен правния и фактически статус на вещта, обременявайки я с ограничени вещни права. Върху този имот е реализиран законен строеж, обстоятелствено, преклудирано с влязлото в сила въззивно решение, в позитивната му част, по отношение на която не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ процесната земя, като земеделска земя, която е включена през 1968 год. в строителните граници на населеното място и е застроена със законни сгради не подлежи на реституция, с оглед на възможността за трансформиране на придобитото право на ползване в право на собственост, т.е. по отношение на нея е отречена както частична, така и цялостна реституция. Водим от горните съображения, касационният съд счита, че след отмяната на въззивното решение в обжалваната му част следва да се признае по отношение на ответника правото на собственост на ищцата върху 938/1606 ид.части от процесния имот и бъде отменен констативния нотариален акт № */2006 год., издаден в полза на П. Н. Д. за тази част от правото на собственост, като постанови разноските направени от ищцата, в размер на 480 лева, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 167/24.06.2010 год. по гр.дело № 632/2009 год. на Ловешкия окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решение № 550/14.12.2007 год. по гр.дело № 791/2006 год. на Троянския районен съд в обжалваната част и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. Н. Д. от [населено място], че Д. И. Д. от [населено място] п., Л. о. е собственик на 938/1606 ид.части от застроен поземлен имот с идентификатор № * по кадастралния план на [населено място] п., целият с площ от 1606 кв.м. при граници: имот № *-път, имот № * и имот № *-ниско застрояване и имот № *-местен път и отменя нот.акт № *, том *, рег.№ *, н.дело № *от 2006 год. на нотариус Д.К. в частта на размера на 938/1606 ид.части от описания недвижим имот. ОСЪЖДА П. Н. Д. от [населено място] да заплати на Д. И. Д. от [населено място] п., Л. о. разноските за настоящето производство, в размер на 480 лева. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: