6 Р Е Ш Е Н И Е № 14 гр. София, 13.04.2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 4272/2017 година. Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/. Образувано е по жалба на Съвета на К. на частните съдебни изпълнители /СКЧСИ/ срещу решение от 13.07.2017 г. по дисциплинарно дело /д. дело/ № 19/2017 г. на Дисциплинарната комисия /ДК/ на К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/. Жалбоподателят твърди, че решението на ДК, с което е отказано налагане на наказание на частния съдебен изпълнител /ЧСИ/ М. Б. е неправилно, тъй като последният е извършил нарушения при изпълнение на задълженията си по изпълнително дело № 20148380409633/2014 г., по отношение на които са изложени подробно доводи. Ответникът ЧСИ М. Б. оспорва жалбата по съображения, изложени в писмена защита. Министърът на правосъдието поддържа становище, че участието му в съдебното производство е процесуално недопустимо, тъй като не е инициирал дисциплинарното производство, по което е постановено обжалваното решение, съответно не е обжалвал решението на ДК, предвид становището си, че постановения акт е правилен. Възражението на Министъра на правосъдието е основателно. Неговото участие е обусловено от предоставените с разпоредбите на чл. 70, ал. 1 и ал. 3 ЗЧСИ правомощия да инициира дисциплинарно производство и да обжалва решението на ДК, включително в хипотезата на дисциплинарно производство, образувано по решение на Съвета на камарата. Затова в производството по чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ не е налице основание за участие на Министъра на правосъдието, което налага прекратяване на производството по отношение на същия орган. Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ от страна, легитимирана да обжалва посочения акт, който подлежи на съдебен контрол пред Върховния касационен съд /ВКС/ при наличие на правен интерес, възникнал в случая от неблагоприятния за жалбоподателя правен резултат. По същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения: С решение от 13.07.2017 г. по д. дело № 19/2017 г. ДК на КЧСИ е отказала да наложи на ЧСИ М. Б., рег. № 838, район на действие Софийски градски съд /СГС/ дисциплинарно наказание. Този резултат дисциплинарният състав е мотивирал със съображения за липсата на нарушение по чл. 428, ал. 1 ГПК / невръчване на покани за доброволно изпълнение (П.) на длъжниците по изпълнителното дело/, тъй като П. са били изготвени и изпратени, но не са били получени от длъжника, допусната техническа грешка при определяне размера на задължението на К. Ш. в поканата за доброволно изпълнение от 14.10.2014 г. и в запорно съобщение до [фирма] от 22.08.2016 г. и във връзка с възбраната, вписана на 14.07.2016 г. и запора по банкова сметка на К. Ш., с връчване на П. при явяването на длъжника. От данните по приложеното изпълнително дело се установяват следните обстоятелства: Посоченото изпълнително дело /и.д./ е образувано на 13.10.2014 г. по молба на О. А. с предмет парично вземане за разноски, за които длъжника К. Ш. е уведомена за първи път със съобщение изх. № 110268/17.08.2016 г. на ЧСИ Б., получено от същата на 23.08.2016 г. /копия от документите са приложени по и.д./ В това съобщение са изброени подробно изпълнителния титул, длъжниците, вземанията, посочена е като общо дължима сумата 3517.95 лв., и е отразена сметката на ЧСИ, по която следва да се преведе същата сума. Нарушението по т. 1 от искането по чл. 70 ЗЧСИ е описано, като невръчване на П. на длъжниците по и.д,, фактическият състав е квалифициран по чл. 428, ал. 1 ГПК, а задължението на ЧСИ е определено, като произтичащо от посочената норма и свързано с конкретно процесуално действие - налагане на възбрана върху недвижим имот на К. Ш.. Според сезиращият орган П. от 30.08.2016 г. е получена след налагане на възбраната. ВКС в настоящия си състав намира, че нарушението представлява маловажен случай, по него не е съществувала опасност за възникване на вредни последици за длъжника К. Ш., поради следните съображения: Възбраната е разпореждане на съдебния изпълнител, с което определен недвижими имот на длъжника се предназначава за принудително удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с него. Начинът за неговото реализиране е уреден в чл. 449, ал. 2, вр. чл. 453 ГПК, съгласно които, възбрана се налага чрез вписване на писмото на съдебния изпълнител в Службата по вписванията, в чийто район се намира конкретния имот. За да възникне задължението на длъжника да не се разпорежда с имота, възбраната трябва да му бъде съобщена с П. /арг. чл. 451, ал. 2, вр. чл. 449, ал. 2 ГПК/. В случая ЧСИ М. Б. е извършил последващо процесуално действие, с което е поправил допуснатото нарушение, като е подал искане - изх. № 119038/29.08.2016 г. до Службата по вписванията за вписване заличаване на възбраната, съгласно негово разпореждане за вдигане на възбраната върху процесния имот, собственост на К. Ш.. От изложеното следва не само, че не е възникнала опасност за пораждане на вредни последици за длъжника Ш., но и още, че нарушението не се е отразило върху правото на защита на длъжника в изпълнителния процес, с което е била реализирана и целта на уведомяването - длъжникът да съобрази процесуалното си поведение с предприеманите от изпълнителния орган действия. Нарушението по т. 2 от искането по чл. 70 ЗЧСИ е описано, като неправилно определяне размера на задължението на длъжниците по изпълнителното дело. Така формулираното общо описание на нарушението е конкретизирано с уточненията, че в П. до К. Ш., с изх. № 74689/14.10.2014 г. са посочени дължимите суми по изпълнителния лист, въпреки че длъжниците не отговарят солидарно, както и че по същия начин било посочено задължението и в запорното съобщение до [фирма], [населено място] с изх. № 113963 от 22.08.2016 г., получено на 23.08.2016 г. от Ш.. От данните по изпълнителното дело се установява, че П. с изх. № 74689/14.10.2014 г. не е получена от длъжника Ш., т.е. не е налице невярно уведомяване на същата. Последната е била уведомена със съобщение изх. № 110268/17.08.2016 г. от ЧСИ Б. съдържащо неточно отразяване размера на задълженията, връчено на 23.08.2016 г., видно от приложените копия от документа и от известие за доставяне. Цитираното съобщение до [фирма], [населено място] е изпратено от ЧСИ и получено от банката на 23.08.2016 г., като изложената в него информация за дълга не отразява точния му размер, поради неправилното определяне на дълга. И по отношение на тази част от искането по чл. 70 ЗЧСИ преценката на настоящият състав за липсата на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Б. произтича от съображения за липсата на вредни последици за длъжника К. Ш., както и от обстоятелството, че посоченото процесуално действие на изпълнителния орган не се отразило на защитата на длъжника в изпълнителния процес, не е създало опасност за поставянето му в неблагоприятно положение. ЧСИ Б. е извърши своевременно последващо процесуално действие, с което е отстранил неточната информация, обективирана в запорното съобщение до [фирма], [населено място], като е изпратил съобщение до [фирма], [населено място], че вдига наложените със запорно съобщение - изх. № 113963/22.08.2016 г. запори на К. Ш. по изпълнителното дело, видно от приложеното копие от съобщение по същото, получено от адресата на 30.08.2016 г. По делото е приложена молба от К. Ш. до ЧСИ Б., с която е заявила, че след като сумата 3522.25 лв. е възстановена по сметката и в [фирма], [населено място] предлага начин на доброволно изпълнение. Освен това видно от приложеното към изпълнителното дело копие от П., получена по надлежния ред от длъжника Ш. на 30.08.2016 г. паричните задължения, предмет на изпълнителния процес са отразени точно от ЧСИ Б., с отчитане разделността на дълга, както по изпълнителния лист, така и в качеството на К. Ш., като наследник на починалия по делото длъжник Любов К. Ш., а с връчването на П. К. Ш. е била уведомена за наложения запор на вземанията й на основание чл. 507 ГПК и е било изпълнено от ЧСИ задължението по чл. 428, ал. 1 ГПК. Следователно с тези процесуални действия на ЧСИ, извършени след неправилното определяне на дълга в запорното съобщение до банката и в съобщението до длъжника К. Ш., от една страна са били преустановени условията за възникване на вредни последици и накърняване защитата на длъжника К. Ш. в изпълнителното производство, а от друга страна е било проведено законосъобразно изпълнение на задълженията на ЧСИ в изпълнителното производство. Нарушението по т. 3 от искането по чл. 70 ЗЧСИ е описано, като налагане на възбрана върху недвижим имот, вписана на 14.07.2016 г., както и на запор върху банковата сметка на К. Ш. на 23.08.2016 г., за които действия същата не е уведомена едновременно с предприемането им. Съставът на ВКС намира, че неуведомяването на длъжника К. Ш. за посочените процесуални действия не релевира предпоставки за ангажиране дисциплинарната отговорност на ЧСИ Б., поради следните съображения: Както е посочено и по – горе задължението на ЧСИ да уведоми длъжника с П. при извършване на процесуални действия по налагане възбрана върху недвижим имот и налагане на запор върху банкова сметка на длъжника е предвидено от законодателя, с оглед осигуряването на възможност за длъжника да прецени процесуалното си поведение по изпълнителното дело, включително да реши дали да предприеме доброволно изпълнение, както и да обезпечи организиране на неговата защита в изпълнителния процес. Тези резултати в конкретния случай са били реализирани, въпреки допуснатите от ЧСИ пропуски, отнасящи се до неуведомяване на длъжника К. Ш. за посочените процесуални действия. И наложената възбрана върху недвижимия имот и наложения запор върху банковата сметка на К. Ш., проведени без уведомяването й, не са засегнали нейните права и интереси, свързани със защитата й в изпълнителния процес, тъй като допуснатите пропуски са били своевременно отстранени, без последици за последващите процесуални действия на ЧСИ, както и за по – нататъшното законосъобразно протичане на изпълнителното производство. В този смисъл доводите на жалбоподателя и по трите части от изложението в искането по чл. 70 ЗЧСИ, че нарушенията са съществени и че допускането им е създало невъзможност да се предприемат законосъобразни изпълнителни действия, не могат да бъдат приети за обосновани. Осъществените от ЧСИ Б. процесуални действия, с които извършените пропуски са поправени, са създали условия за последващо законосъобразно протичане на изпълнителното производство, приключило с погасяване задължението на К. Ш. по изпълнителното дело, видно от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства – заявление от К. Ш., копия от съобщение от ЧСИ до взискателя и постановление на ЧСИ, влязло в законна сила за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК. Изложеното дава основание да се приеме, че твърдените нарушения не са възпрепятствали реализирането на предвидените от законодателя цели, с оглед на които са регламентирани задължения на ЧСИ за уведомяване на длъжника за размера на дълга, както и за съответните процесуални действия, които той следва да извърши за събиране на вземанията по изпълнителното дело. Поради това допуснатите нарушения са маловажен случай и не следва да бъдат санкционирани с дисциплинарно наказание. Като е приел същият правен извод съставът на ДК не е нарушил закона. Затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноски за настоящото производство в размер на сумата 500 лв., които са установени с представения договор за правна защита и съдействие, съдържащ отбелязване за плащането им в брой. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение Р Е Ш И : ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 4272/2017 г. на Върховен касационен съд, гражданска колегия, трето отделение по отношение на Министъра на правосъдието. ОСТАВЯ В СИЛА решението от 13.07.2017 г. по дисциплинарно дело № 19/2017 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което е отказано да бъде наложено на частен съдебен изпълнител М. Б., рег. № 838, район на действие Софийски градски съд, дисциплинарно наказание. ОСЪЖДА К. на частните съдебни изпълнители на Република България, [населено място] да заплати на М. И. Б. сумата 500 лв. разноски. Решението в частта, с която се прекратява производството подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: