Ключови фрази
Кражба, представляваща опасен рецидив * неоснователност на искане за възобновяване * задочно производство * задочно осъждане * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден

Р Е Ш Е Н И Е

№ 202

гр. София, 20.10.2017 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТОНЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА

при секретар ИЛИЯНА РАНГЕЛОВА и с участието на прокурор ПЕТЯ МАРИНОВА разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 602/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл.423 ал.1 от НПК по искане на осъдения К. П. К. за възобновяване на НОХД № 8960/2013 г. по описа на Софийски районен съд, отмяна на постановената по него присъда от 09.10.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане.
В искането за възобновяване осъденият К. е посочил, че въззивното производство от съдебната фаза е било проведено задочно, поради което не е могъл да участва лично и да се защитава. Счита, че присъствието му в съдебно заседание би му осигурило възможност да постигне по-благоприятен резултат за себе си.
В съдебно заседание на касационната инстанция искателят К., редовно призован, се явява лично и със служебно назначения му защитник адв.Д., като и двамата поддържат искането за възобновяване на наказателното дело.
Представителят на ВКП дава заключение, че искането е недопустимо, тъй като подсъдимият е узнал за присъдата на СРС на 09.10.2014 г., когато е била постановена, тъй като е участвал пълноценно в първоинстанционното производство и следователно искането му за възобновяване на наказателното дело е подадено след изтичане на шестмесечния срок по чл.423 ал.1 от НПК. Алтернативно, в случай че искането бъде прието за допустимо, прокурорът от ВКП намира същото за неоснователно и предлага да бъде оставено без уважение.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното:
Искането на осъдения К. за възобновяване на наказателното дело по реда на глава тридесет и трета от НПК е допустимо съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК, тъй като цитираната разпоредба визира изтичане на определен срок от узнаване за влязла в сила присъда, а не за такава, постановена от съда, с която не се слага край на наказателното производство. В конкретния случай искателят К., независимо че е знаел за присъдата на СРС по НОХД № 8960/2013 г., присъствайки на произнасянето й, поради отсъствието му от съдебните заседания на инициираното по жалби от него и от служебно назначения му защитник въззивно производство, не е узнал за изхода му. Искането за възобновяване на наказателното дело е подал в шестмесечния срок от узнаване за влизането на присъдата в сила - то е депозирано на 04.05.2017 г., видно от щемпела на Затвора – гр. Враца, а с оглед отсъствието на друга информация относно времето на узнаване от негова страна за влизането в сила на осъдителния съдебен акт, ВКС прие за начало на визирания в чл.423 ал.1 от НПК период датата, от която е зачетено началото на изтърпяване на наложеното със същия наказание „лишаване от свобода“ – 12.04.2017 г.
По същество искането на осъдения К. К. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно.
Съдебното производство по НОХД № 8960/2013 г. по описа на Софийския РС е било образувано по внесен от СРП обвинителен акт по обвинението на К. П. К. за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК.
С присъда от 09.10.2014 г. първоинстанционният съд е признал искателя за виновен в това, че на 09.11.2012 г. за времето от 10.30 ч. до 12.45 ч. в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“*“, ап.***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е проникнал в жилището на посочения адрес и отнел чужди движими вещи на обща стойност 1144,55 лв. от владението на А. Н. А., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК и при условията на чл.54 от НК му наложил наказание 3 /три/ години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим в затвор.
По жалби от искателя К. и служебно назначения му защитник адв.В. било образувано ВНОХД № 1167/2015 г. по описа на СГС, НО, 9-ти въззивен състав, който с решение № 628 от 27.05.2015 г. потвърдил изцяло присъдата на СРС, поради което същата влязла в законна сила от същата дата.
Макар въззивното производство от съдебната фаза на процеса изцяло да е протекла в отсъствието на искателя К., в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за възобновяване на наказателното производство. Съгласно цитираната разпоредба искането на задочно осъдения за възобновяване се уважава, освен в случаите, когато след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл.254 ал.4 от НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В обсъждания казус съдебният акт, с който е влязло в сила осъждането на искателя, е постановен по инициирано с неговата воля въззивно съдебно производство, на което същият не е присъствал и то единствено поради собственото си недобросъвестно поведение, което недвусмислено може да бъде окачествено като „укриване” – напускането на обитавания от него адрес в [населено място], област В., [улица] без да уведоми надлежния орган, след като е знаел за насроченото по негова жалба въззивно съдебно производство за проверка на атакуваната от него присъда по НОХД № 8960/2013 г. по описа на СРС.
Горният извод следва от събраните по делото доказателства, които установяват следното:
Наказателното производство е било образувано срещу неизвестен извършител по реда на чл.212 ал.2 от НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследването – оглед на местопроизшествие от 09.11.2012 г. С постановление от 22.02.2013 г., предявено на искателя на 18.03.2013 г. /л.87-88 от д.п./ същият е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.194 ал.1 вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, като на същата дата е бил разпитан в това му качество, за което бил съставен протокол за разпит на обвиняем /л.89 от д.п./ и му били предявени материалите от досъдебното производство /протокол на л.91 от д.п./. Саморъчно поставените подписи от К. върху всяка страница от тези документни установяват личното му участие в посочените процесуални действия.
След внасяне на делото с обвинителен акт в съда, същото било разгледано от СРС с активното участие на искателя К. и негов защитник, които присъствали включително при постановяване на присъдата в откритото съдебно заседание на 09.10.2014 г.
Предвид изхода на първоинстанционното производство, въззивни жалби срещу присъдата на СРС депозирали както защитникът – адв.В., така и искателят К. на 17.10.2014 г. Делото било насрочено пред СГС за 07.04.2015 г., но поради нередовност на процедурата по призоваване на К. от известният му по делото адрес, потвърден от него във въззивната жалба, производството било отложено за 07.05.2015 г. Призовка за искателя била изпратена отново на адреса му в [населено място], област В., [улица], като бил направен опит и за призоваване по телефон, посочен лично от него. Наред с това съдът изискал и справки от ГД „Гранична полиция“, НСлС, ГДИН и СДВР, сектор „Български документи за самоличност“. На датата на заседанието искателят отново не се явил пред въззивния съд, като призовките от адреса му били върнати в цялост с отбелязване, че по данни на подписалите ги свидетели лицето не пребивава на този адрес и никой от съседите му не се ангажира да ги получи. От изисканите справки станало известно, че К. К. не пребивава в затворите и следствените арести в страната, липсва и информация за напускане пределите на страната след 01.03.2015 г., когато е регистрирано последното му влизане на територията на РБ. С информация за местонахождението му не разполагал и защитникът му.
При тези данни и предвид редакцията на разпоредбата на чл.329 от НПК към датата на съдебното заседание – 07.05.2015 г., по силата на която участието на другите страни в процеса с изключение на прокурора не е било задължително и тяхното неявяване без уважителна причина не е било пречка за разглеждане на делото, СГС приел, че са налице предпоставките по чл.269 ал.3 т.1 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, дал ход на същото с участие на служебно назначеният му защитник адв.В. и приключил същото, като обявил, че ще се произнесе с решение в законния срок. Въззивното решение, с което присъдата на СРС била потвърдена изцяло, било обявено на 27.05.2015 г. Предвид разпоредбата на чл.346 т.2 от НПК, която не предвижда касационно обжалване на решението на окръжния съд, с което се потвърждава присъдата на първоинстанционния съд, присъдата по НОХД № 8960/2013 г. по описа на СРС влязла в законна сила от същата дата – 27.05.2015 г.
Издирването на осъдения К. продължило и след това с оглед привеждането й в изпълнение.
При тези данни настоящият състав на ВКС намира, че наказателното производство законосъобразно е протекло по реда на чл.269 ал.3 т.1 от НПК и не са налице предпоставките на чл.423 ал.1 от НПК за неговото възобновяване. За основателността на искането не е достатъчно делото да е разгледано в отсъствие на осъденото лице. Необходимо е още то да не е било запознато с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение /т.е. изобщо да не му е било известно, че срещу него се води наказателно производство/, както и че неучастието му при разглеждане на делото не се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение, а на липсата на процесуална активност и неизпълнение на служебните задължения от страна на органите на досъдебното производство или съда. В настоящия казус осъденият е участвал лично в досъдебната фаза и първоинстанционното съдебно производство на наказателния процес, като е бил запознат не само с обвинението срещу себе си, но и с процесуалните си задължения, произтичащи от качеството му на обвиняемо и подсъдимо лице. Независимо от това, той напуснал известния по делото адрес без да уведоми надлежните съдебни органи. Това негово действие представлява „укриване“ по смисъла на чл.423 ал.1 изр.2 от НПК и тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, действията на К. К. представляват процесуална пречка за възобновяване на наказателното производство срещу него. Софийският градски съд е предприел всички възможни мерки за установяване местонахождението на осъдения и едва след като същите не дали резултат, е разгледал делото по реда на чл.269 ал.3 от НПК, като правото му на защита било гарантирано от участието на служебно назначения му защитник.
С оглед горното ВКС прие, че искането на К. П. К. за възобновяване на наказателното дело на основание чл.423 ал.1 от НПК е неоснователно.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. П. К. за възобновяване на НОХД № 8960/2013 г. по описа на СРС.
Решението не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.