Р Е Ш Е Н И Е № 19 София, 2 януари , 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Ребублика България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 януари, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Теодора Стамболова при участието на секретаря Кр. П. и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от председателя (съдията) Юрий Кръстев наказателно дело № 613/2010 година. Производството е образувано по молба - искане на осъдената Е. Х. Б. от София, чрез нейния защитник – адвокат Ц.Н., за възобновяване на наказателно частно дело № 9494/2007 г., на Софийския районен съд. Твърди се, че със съдебния акт са допуснати нарушение на закона и процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо, като се иска да се възобнови производството по делото, да се отмени постановеното определение от 16.04.2010 г. и се извърши ново групиране или делото се върне за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура, счита искането за неоснователно, поради което изразява становище, че не следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С протоколно определение от 16.04.2010 г., на Софийския районен съд, наказателно отделение, 99-ти състав, постановено по нчд № 9494/2009 г., е определено на Е. Х. Б., да изтърпи най – тежкото наказание измежду наложените й по нохд №№ 9904/2004 г. и 2611/2009 г., а именно – три години лишаване от свобода, при „строг” режим във затвор, като е приспадната по реда на чл. 59 НК, изтърпяната част от наказанието. Постановил е отделно да се изтърпи наказанието по нохд № 6191/2003 г., от една година лишаване от свобода, определил е режима и пенитенциарното заведение, като е приспаднал изтърпяната част. С решение № 940/28.07.2010 г., постановено по внчд № 2164/2010 г., Софийският градски съд, наказателно отделение1 17-ти въззивен състав, е потвърдил посоченото определение. Доводите по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 НПК, посочени в молбата – искане, са неоснователни. Инстанционните съдилища правилно и законосъобразно са приели, че следва да бъдат групирани наложените наказания по нохд №№ 9904/2004 г. и 2611/2009 г., а отделно да бъде изтърпяно това, по нохд № 6191/2003 г. Деянията по първите две дела са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда да което и да е от тях – видно от данните по делото, поради което са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, за определяне на общо наказание. Най – тежко се явява това от три години лишаване от свобода – по нохд № 9904/2004 г., поради което правилно е било определено като общо за изтърпяване. Напълно законосъобразно, в съответствие с данните по делото и разпоредбите на чл. 25, ал. 4 НК, които постановяват, че въпросът за изпълнението на общото наказание се решава при неговото определяне, е било прието, че то следва да се изтърпи ефективно. Поради това и посочените възражения в искането в тази връзка се явяват неоснователни. Както правилно са посочили съдилищата, има принципна възможност за групиране на наказанията по нохд №№ 9904/2004 г. и 6191/2003 г., тъй като са налице предпоставките по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК, но в този случай би се нарушил принципа за най - благоприятното съчетание за осъдената – П. 4 ПЛВС, тъй като би следвало да изтърпи отделно наказанието по нохд № 2611/2009 г., което е от една година и три дни лишаване от свобода. Няма законова възможност за групиране на наказанията по нохд №№ 2611/2009 и 6191/2003 г., тъй като в този случай не са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК – престъплението по първото дело е извършено след влизане в сила на присъдата по второто и то в определения изпитателен срок. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Извършеното групиране е законосъобразно, точно и в съответствие с данните по делото за съдимостта на осъдената Б., са приложени разпоредбите на чл. 25, ал. 4 НК. Решаващият съд по реда на чл.59, ал. 1 и чл. 25, ал. 2 НК е зачел както предварителното задържане, така й изтърпяната част наказанията включени в съвкупността. Ето защо, искането се явява изцяло неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, състав на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Е. Х. Б. от София, за възобновяване на нчд № 9494/2009 г., на С. районен съд, наказателно отделение, 99-ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: