Р Е Ш Е Н И Е № 131 Гр. София, 20 септември 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МАЯ ЦОНЕВА С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора А. Лаков като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 582/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по жалба на адв. М. Г., служебен защитник на подс. М. Г. Г. против решение № 36/23. 04. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 46/2018 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Изложени са доводи, че въззивният съд незаконосъобразно е отказал да индивидуализира наказанието при условията на чл. 58, б. „А“ от НК или по чл. 55, ал. 1 от НК. Тезата за наличие на предпоставките за приложение на първата от двете разпоредби е обоснована с отказа на подсъдимия да довърши деянието, каквато възможност той е имал предвид обстоятелството, че посегателството е осъществено на безлюдно място, както и с демонстрираната загриженост към пострадалото дете след преустановяване на ударите. Наред с това се сочи, че не е отчетено наличието на изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55 от НК, каквито са психическото състояние на подсъдимия непосредствено преди деянието, както чистото му съдебно минало и трудовата му ангажираност, които поначало са нехарактерни за лица, принадлежащи към неговия етнос. Поддържа се, че вследствие тези нарушения на материалния закон е наложено явно несправедливо наказание. Направено е искане съдебният акт да бъде изменен в санкционната му част като бъде намален размерът на наказанието. В съдебно заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подс. М. Г. се солидаризира с аргументите на адв. Г. и моли наказанието му да бъде намалено. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното: С присъда № 4/11. 01. 2018 год., постановена по н. о. х. д. № 363/2017 год. Окръжният съд – Ямбол е признал подс. М. Г. Г. за виновен в това, че на 04. 05. 2017 год. в [населено място] по особено мъчителен за пострадалия начин и с особена жестокост направил опит умишлено да умъртви ненавършилия четиринадесет години М. С. С., поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 6, пр. 2 и 3 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от десет години при първоначален строг режим на изтърпяване. Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия и го е осъдил да заплати на С. М. С. в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетния М. С. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на главницата. Присъдата е проверена по жалба на подсъдимия и с решение № 36/23. 04. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 46/2018 год. по описа на Апелативен съд – Бургас, е потвърдена. Касационната жалба е неоснователна. Не са допуснати твърдените от защитата нарушения на материалния закон, а наложеното наказание е съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Не могат да бъдат споделени аргументите за наличието на доброволен отказ от опит по смисъла на чл. 18, ал. 3 от НК. Подобни възражения са правени и пред инстанциите по фактите и те законосъобразно са ги отхвърлили като несъстоятелни. Поведението на подсъдимия, очертано в мотивите на долу стоящите съдилища, притежава характеристиките на довършен опит, тъй като с нанасянето на множество удари с ръце, крака и бетонен къс по главата, лицето и тялото на пострадалия и с многократното блъскане на главата на детето в пода със значителна сила изпълнителното деяние по отнемане живота му е довършено и не е необходимо предприемането на каквито и да било допълнителни действия в тази насока, като единствено не са настъпили общественоопасните последици. Ето защо разпоредбата на чл. 18, ал. 3, б. „А” от НК поначало е неприложима към настоящия казус, а отказът на подсъдимия да повтори неуспялото въздействие, т. е. да нанесе още удари, не представлява отказ да довърши изпълнението на престъплението. Не би могло да се приеме също така, че са налице предпоставките на чл. 18, ал. 3, б. „Б“ от НК, защото цитираната разпоредба изисква активно поведение на дееца по предотвратяване настъпването на престъпните последици, а такива действия подсъдимият изобщо не е предприел. Напротив, детето е било изоставено в полуразрушената постройка без каквато и да било проява на загриженост към тежкото му състояние и без Г. да му окаже лично дори минимална помощ или да потърси такава от други лица, а покриването на тялото му с плат е осъществено единствено с цел да бъде затруднено откриването му. Ето защо както окръжният, така и апелативният съд законосъобразно са приели, че коментираното действие не може да обоснове ненаказуемост на деянието на основание чл. 18, ал. 3, б. „Б“ от НК и не притежава и характеристиките на смекчаващо отговорността обстоятелство. Неоснователни са и възраженията против отказа на въззивната инстанция да индивидуализира наказанието при условията на чл. 58, б. „А“ от НК. В съответствие с изискванията на цитираната разпоредба апелативният съд е обсъдил степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено. Многобройността, интензитетът и насочеността на ударите, както и медико-биологичните характеристики, броят и локализацията на травматичните увреждания, причинени на пострадалото дете, убеждават и настоящия съдебен състав, че подсъдимият е реализирал намерението си в цялост и за постигане на целения от него резултат не са били необходими каквито и да било други действия – нанасяне на още удари или използване на други оръдия на престъплението, а единствената причина поради която не е настъпила смъртта на детето е своевременното му откриване от неговите родители, бързото му транспортиране до здравно заведение и компетентната и ефективна медицинска грижа за овладяване на животозастрашаващото състояние. Несъответни на материалите по делото са и доводите за наличие на изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, които според защитата обосновават приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Вярно е, че подсъдимият е трудово ангажиран, с чисто съдебно минало и добри характеристични данни, а семейното му положение е тежко. Тези обстоятелства безспорно са смекчаващи отговорността на Г. и като такива са били обсъдени от инстанциите по фактите, но те не притежават изискуемата от закона изключителност и необичайност. Упражняването на обществено полезен труд и законопослушното поведение са правило, норма в обществото, а разглеждането им в светлината на етническата принадлежност на подсъдимия и придаването им на изключителност, защото другите членове на този етнос не работят или са извършвали общественоопасни деяния, за което настоява защитата, би представлявало недопустима проява на дискриминация. Жалбоподателят обосновава тезата си за необходимост от намаляване на наказанието и с психическото състояние на подсъдимия в момента на извършване на деянието. Касационната инстанция се солидаризира с довода, че то има значителна тежест при индивидуализация на наказанието, но в същото време не приема, че представлява изключително смекчаващо обстоятелство. Този извод се основава не само на особеностите на личността на Г. – хистеричен тип, с повишено ниво на безпокойство, невротизъм и лесна възбудимост; с неустойчивост при стресови ситуации; с данни за високо ниво на спонтанна и реактивна агресия; с повишена раздразнителност, но и на обстоятелството, че това състояние е предизвикано от малолетно лице, което е използвало обичайното обръщение към подсъдимия – „псевдоним“ без да осъзнава, че до известна степен то има пренебрежително звучене и акцентира върху физическия недъг на Г.. Претенцията на защитата за индивидуализация на наказанието при условията на чл. 55 от НК не може да бъде удовлетворена и предвид съществуването на редица отегчаващи обстоятелства, които не позволяват да се направи извод за превес в количествено отношение на обсъдените по-горе смекчаващи обстоятелства. Последните не могат да бъдат преценени като многобройни предвид значителната обществена опасност на извършеното от Г. престъпление, която произтича от наличието на множество квалифициращи деянието обстоятелства. Наред с това, както правилно е отбелязал апелативният съд, не може да бъде игнориран фактът, че пострадалият е бил много по-слаб физически от подсъдимия и практически е бил лишен от възможността да противодейства на насилието; не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че агресията на Г. към малолетното дете е продължила и след изпадането му в безсъзнание. Характеристика на отегчаващо обстоятелство притежават и пълната незаинтересованост на подсъдимия към състоянието на детето и изоставянето му в необитаемата постройка след нанасяне на жестокия побой. При наличието на всички тези отегчаващи обстоятелства не би могло законосъобразно да се поддържа, че и най-лекото наказание, предвидено за извършеното от М. Г. престъпление е несъразмерно тежко. В заключение – разпоредбите от НК, отнасящи се до индивидуализация на наказанието, са приложени правилно, а дължимата санкция е определена при съобразяване на всички обстоятелства от значение за вида и размера ѝ без някои от тях да бъдат надценени за сметка на останалите, поради което проверяваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 36/23. 04. 2018 год., постановено по в. н. о. х. д. № 46/2018 год. по описа на Апелативен съд – Бургас. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.