Р Е Ш Е Н И Е № 124 София 24.03.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на първи март през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Юлия Георгиева и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 882 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Е. М. Б. и К. М. Б. чрез пълномощник адв.С. В. от АК-Пазарджик срещу решение № 57/9.02.09г.по гр.дело № 763/09г.на Пазарджишкия окръжен съд,с което е обезсилено решение № 516 от 17.06.09г.по гр.дело № 1299/08г.на Пазарджишкия районен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по предявения иск. С определение № 1199 от 18.11.10г.е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос относно правомощията на въззивния съд да разгледа спора по същество,като с оглед фактите по делото даде правна квалификация на спорното материално право. Жалбоподателките излагат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл.281 т.3 ГПК.Молят да бъде отменено и делото да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба П. Н. З.,Т. Г. З. и В. Н. Г. молят касационната жалба да бъде оставена без уважение. Останалите ответници по касация Б. А. В.,И. А. Д. и И. М. К. не заявяват становище. Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение намира следното: За да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение въззивният съд е изложил съображения,че районният съд неправилно е квалифицирал спорното материално право като е приел,че отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбата на чл.31 ал.2 ЗС.Предпоставка за възникване на задължението за обезщетяване в тази хипотеза е съсобственото имущество да се ползва лично от някой от съсобствениците,докато в случая процесният имот се е отдавал под наем от единия от съсобствениците покойната З. Б. и единствено тя е получавала наем.Направен е извод,че правното основание на предявения иск е чл.30 ал.3 ЗС,по който следва да се произнесе съдът при новото разглеждане. На поставения процесуалноправен въпрос относно правомощията на въззивния съд да даде правна квалификация на спорното материално право е даден отговор по реда на чл.290 ГПК с решение № 398 от 23.05.10г.по гр.дело № 738/09г.на ВКС,ІV г.о. и решение № 249 от 23.07.10г.по гр.дело № 92/09г.на ВКС,ІV г.о.В тях е прието,че предметът на делото е спорното материално субективно право – претендирано или отричано от ищеца право,индивидуализирано от основанието и петитума на иска.Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда,съобразно въведените от ищеца твърдения.Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет,за който не е бил сезиран ;когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства,на които страната не се е позовала,тогава решението е недопустимо,тъй като е разгледан иск на непредявено основание. По основателността на касационната жалба: Касационната жалба е основателна. В случая ищците са твърдели,че заедно с ответниците са съсобственици на недвижим имот,който се е ползвал от единия от съсобствениците –покойната З. Б.,която го отдавала под наем на трети лица и единствено тя получавала наема.Въззивният съд е дал вярната квалификация на претенцията,като е посочил,че отношенията между страните следва да се уредят според разпоредбата на чл.30 ал.3 ЗС,а не както е приел първостепенния съд – чл.31 ал.2 ЗС,но изводът му за недопустимост на първоинстанционното решение поради произнасянето по иск,който не е бил предявен,е неправилен.Първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право,но не я е извел от обстоятелства,на които страната не се е позовала.По тези съображения дадената от първоинстанционния съд квалификация по чл.31 ал.2 ЗС не е обвързвала въззивния съд и той правилно е определил действителния предмет на спора по чл.30 ал.3 ЗС ,по който е следвало да се произнесе по същество. По изложените съображения настоящият състав намира,че при постановяване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила,което води до отмяната му като неправилно на основание чл.293 ал.2 ГПК.Делото следва да се върне за ново разглеждане поради необходимостта от извършване на нови съдопроизводствени действия – обсъждане на релевантните доказателства за предявения иск по чл.30 ал.3 ЗС,по който следва да се произнесе по същество. Воден от горното,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 57 от 9.02.10г.на Пазарджишкия окръжен съд,постановено по в.гр.дело № 763/09г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по същество на спора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.