Р Е Ш Е Н И Е № 29 гр.София, 19 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 2389/2013 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Д. Н. М. срещу решение № 158/14.11.2013 год. по въззивно нохд № 298/2013 год. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Поддържа се, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до явна несправедливост на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Варненският апелативен съд с решението по въззивно нохд № 298/2013 год. потвърдил присъда № 86/12.09.2013 год. по нохд № 888/2013 год. на Варненския окръжен съд, наказателно отделение, с която признал подсъдимия М. за виновен в това, че в периода 04.12.2012 год. – 22.01.2013 год. при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 809,45 лева с намерение да ги присвои като употребил за това сила. На основание чл.199, ал.1, т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.26, ал.1 вр.чл.54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 9 години, което на основание чл.58А, ал.1 НК намалил на 6 години и постановил изтърпяването му при условията по чл.61, т.2 вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС. Приложил чл.59 НК за времето на предварителното задържане и се произнесъл по въпроса за веществените доказателства и размера на дължимите разноски. Производството пред първоинстанционния съд е проведено по реда на глава 27 НПК като след разясняване на правата по чл.371 НПК подсъдимият при участие на защитник е заявил съгласие да не се разпитват свидетели и вещи лица, както и да се ползват всички доказателства, събрани на досъдебното производство. Признал е изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Изрично е заявил признание и по отношение на обвинението за извършено престъпление на 04.12.2012 год. въпреки оспорването му, което е направил при предявяване на материалите на досъдебното производство. Съдът е постановил осъдителна присъда като въз основа на събраните доказателства е направил извод, че подкрепят изцяло самопризнанието и е наложил наказание според изискванията по чл.373, ал.2 НПК вр.чл.58А, ал.1 НК – при превес на смекчаващите обстоятелства. Въззивната жалба съдържа искане за намаляване на наказанието по съображения за липса на доказателства да е извършил престъпление на 04.12.2011 год. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения като е проверил оценката на доказателствените източници, събрани на досъдебното производство. Заедно със самопризнанието, което подсъдимият е направил при привличането му като обвиняем и потвърдено в процедурата на съкратеното съдебно следствие, правилно е приел, че фактическите положения, изложени в обвинителния акт, изцяло се потвърждават. Мотивирал е с подробни съображения за решението си да определи възражението като неоснователно. Обосновал е изводите си с цялостната оценка на всички доказателства за авторството и е изложил съображения, които настоящият състав изцяло споделя, че е налице техническа грешка при изписване на една от цифрите в номера на ИМЕИ в разписката за връщане на телефона, а не е върнат друг апарат, различен от този на пострадалата свидетелка. Вярно е, че са налице само косвени доказателства, но съдът ги е обсъдил и правилно е приел, че са достатъчни за да се направи несъмнен извод за авторството. В подкрепа на тези съображения са и действията на пострадалата, която е получила и приела по предвидения процесуален ред телефонен апарат, който съответства по външни признаци на обявения от нея за отнет при престъплението, описано в обвинителния акт. Фактите, които подсъдимият е заявил, че признава – отнасящи се до времето и начина на деянието, указват на невъзможност да бъде разпознат и това, както и посоченото обстоятелство за отдалеченост във времето спрямо останалите деяния не могат да бъдат оценявани като оневиняващи. Затова като е отхвърлил това възражение след анализ на установените фактически обстоятелства за конкретното му поведение съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила. Неоснователно се поддържа, че не са взети предвид и правилно оценени конкретно посочените индивидуализиращи обстоятелства – съдействие за разкриване на обективната истина и възстановяване на по-голяма част от причинените вреди. Аналогично възражение е обсъдено от въззивния съд, който е възприел изцяло оценката за наличието на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства като основание наказанието да се наложи при предпоставките по чл.54 НК. Вярно е, че съдът не ги е посочил изрично, но това е непълнота, а не съществено нарушение на процесуалните правила, която не поражда съмнение относно волята му да определи наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства като е направил обобщена положителна оценка на изразеното съжаление и критично отношение към извършеното. Не може да се сподели възражението, че със съдействието на подсъдимия са възстановени по-голяма част от вредите, причинени на пострадалите лица или че оправдаването по някое от обвиненията и намаляване на размера им са обстоятелства, които задължително следва значително да влияят на размера на наказанието предвид вида на престъплението. Оценката на отегчаващите обстоятелства е съобразена с изискването да не е във вреда на подсъдимия, но съдът не е могъл да пренебрегне данните за предходните осъждания за престъпления от същия вид, за начина на извършване с конкретни прояви на физическо въздействие и причиняване на несъставомерни последици като телесни увреждания и психически травми, за цялостното му поведение. Затова наказанието в размер на 9 години, намалено с 1/3 по правилата на чл.58А, ал.1 НК, не може да се определи като несъответно на тежестта на извършеното, последиците, данните за личността и необходимостта от постигане на целите по чл.36 НК, поради което не е несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 вр.ал.1, т.3 НПК. Предвид изложеното за липса на основания от поддържаните за изменение решението следва да бъде оставено в сила и затова на основание чл.354, ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158/14.11.2013 год. по въззивно нохд № 298/2013 год. на Варненския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: