Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е   № 319   гр.София, 27.04.2010 г.     Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Харизанова ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев   при секретаря  Райна Пенкова             и прокурора като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д. № 4025/ 2008 г. за да постанови решението, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. С определение № 84/ 06.02.2009 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4025/ 2008 г. е допуснато до касационно обжалване решение на Пловдивски окръжен съд № 853/ 02.06.2008 г. по гр.д. № 764/ 2008 г. по жалба на Й. Д. Ч.. С допуснатото до касация въззивно решение е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд по гр.д. № 559/ 2006 г., като по този начин е отхвърлени предявените от касатора против Х. К. Н., А. И. Н. и А. К. Н. искове за обявяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.02.2005 г. с нотариален акт № 70 т.І н.д. № 70/ 2005 на нотариус № 234 като привиден, за обявяване на прикритата сделка за дарение на същия имот, както и за обявяване на договора за относително недействителен спрямо касатора на основание чл.135 от ЗЗД. Обжалването е допуснато за да се отговори на материалноправният въпрос необходимо ли е договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента, за да възникне за цесионера качеството на кредитор по смисъла на чл.135 от ЗЗД. На този въпрос следва да се отговори отрицателно. Съобщаването на договора за цесия не е елемент от фактическия му състав, тъй като вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за прехвърляне на вземането. Правилото на чл.99 ал.4 от ЗЗД поставя като условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица осъществяването на факта на уведомяване на длъжника от предишния кредитор. Неуведомяването обаче не се отразява на валидността на договора за цесия. До съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена. Трети лица също могат да считат прехвърленото вземане като принадлежащо на цедента до момента на съобщаването, но и това не се отразява на валидността на договора за цесия. Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има качеството на кредитор по отношение на цедирания длъжник по смисъла на чл.135 от ЗЗД. След така приетият отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира по жалбата на Й. Ч. следното: Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Въззивният съд, след като е приел за установено, че Й. Ч. е придобил от Н. В. Х. по силата на валиден договор за цесия вземане срещу Х. К. Н. за сумата 13 500 лв, е приел от правна страна, че това не прави Й. Ч. кредитор на Х. Н. Аргумент за това е открит във факта, че цесията не е била съобщена от цедента на цедирания длъжник. Правният извод е взет в нарушение на чл.99 ал.4 от ЗЗД, тъй като съобщаването на цесията е условие за противопоставимост на договора на длъжника и на трети лица, но не е факт, от който да е обусловено прехвърлянето на цедираното вземане. Следователно Й. Ч. се явява кредитор на Х. Н. от момента на сключване на цесионния договор. Като е приел обратното, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Следователно обжалваното решение следва да бъде касирано съгласно чл.281 т.3 пр.1 от ГПК. Тъй като по делото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационната инстанция, (арг. от чл.293 ал.3 от ГПК). На 28.07.2004 г. Х. К. Н. издала запис на заповед на Н. В. Х. за сумата 13 500 лв, като въз основа на записа е издаден изпълнителен лист в полза Х. и е образувано изпълнително производство срещу Х. Н. На 02.02.2005 г. А. И. Н., лично и като пълномощник на съпругата си Х. К. Н., продал на внука си А. К. Н. чрез неговите родители и законни представители К. и В. Н. недвижим имот – апартамент № 6, находящ се в гр. А., кв.”И”, ул.”Г” № 7 вх. Б ет.1, и.д. № 0* по кадастралната карта на гр. А., с принадлежащите му изба и таван и с 1,969 % идеални части от общите части на сградата, в която е построен, за сумата 4 787,20 лв. На 13.05.2005 г. Николай Х. прехвърлил на Й. Д. Ч. паричното вземане от 13 500 лв със законната лихва от 08.02.2005 г. по записа на заповед от 28.07.2004 г. с длъжник Х. К. Н.. На 17.05.2005 г. Й. Ч. е отправил нотариална покана до Х. Н. , в която се съдържа уведомление за направената цесия. Нотариусът е удостоверил, че поканата не е връчена на адресата, тъй като по данни на съседи лицето живее в с. С.. При тези данни установителните искове за обявяване на нищожността на сделката поради привидност и за разкриване на прикритата сделка като дарение се явяват неоснователни. Относителната симулация предполага доказване на липса на воля у страните по една обективирана пред третите лица сделка да настъпят правните последици от нея, съчетана с наличие на воля вместо правните последици на афишираната сделка да настъпят последиците на друг вид сделка. Доказателствената тежест е за ищеца, който твърди симулацията. В настоящето производство не са ангажирани никакви доказателства за това, че сделката от 02.02.2005 г. е сключена без страните по нея да са желали настъпването на правните последици от продажбата, а да са прикрили сключването на едно дарение. Това не следва нито от нотариалния акт, нито от свидетелските показания или обясненията на страните в процеса. При липса дори на косвени доказателства за симулация на волеизявленията при сключване на договора от 02.02.2005 г., искът за разкриването на такава е недоказан и следва да бъде отхвърлен. Искът за отмяна на сделката обаче е частично основателен. Предпоставките за отмяна на договора са той да уврежда кредитора и страните по този договор да са знаели за това увреждане. Първата предпоставка не се поставя под съмнение, тъй като свидетелите сочат, че фирмата на Х. Н. е фалирала, като за Н. са останали неразплатени задължения. Освен това видно от данните по образуваното изпълнително производство, Х. Н. не разполага с друго имущество за покриване на процесното задължение. Що се касае до знанието за увреждане, отговорът на въпроса се предпоставя от изясняване на момента, в който е възникнало задължението и съпоставянето му с момента на извършване на сделката. Формално ищецът Ч се явява кредитор на Х. Н. от 13.05.2005 г. (от която дата е договорът на цесия), в който случай за уважаване на иска законът изисква преднамереност на действията на длъжника и третото лице, те трябва да са целели да увредят кредитора (чл.135 ал.3 от ЗЗД). Това обаче действително е само формалният прочит на закона. Той не държи сметка, че вземането на Ч. не е възникнало на дата 13.05.2005 г. То е преминало върху него на тази дата, но възникването му е станало на 28.07.2004 г., когато е издаден записът на заповед. Издаването на записа предшества сделката от 02.02.2005 г. Съгласно чл.99 ал.2 от ЗЗД при цесия прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, т.е. цесионерът придобива вземането в този вид и с тези характеристики, които то е имало у стария кредитор. Това означава, че върху новият кредитор преминават всички предимства, които старият кредитор е имал по отношение на длъжника, включително възможността да се иска отменяване на действията, увреждащи кредитора при условията, при които това е могъл да направи цедента. Изложеното води до извод, че Й. Ч. е кредитор на Х. Н. с вземане, чието възникване предхожда извършването на сделката от 02.02.2005 г. Такова увреждащо действие се отменя при условията на чл.135 ал.1 от ЗЗД, а не при условията по ал.3 на цитирания член. За него важи презумпцията по чл.135 ал.2 от ЗЗД – тъй като Х. Н. , като прехвърлител по сделката от 02.02.2005 г., е продала имота на свой низходящ, то законът предполага знанието за увреждането. Оборване на презумпцията не е проведено, поради което следва да сее приеме, че за собствената на Х. Н. част от прехвърления имот сделката следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца. При липса на данни дали продаденият имот е притежаван от прехвърлителите Х. и А. Н. при условията на съпружеска имуществена общност или при обикновена съсобственост в различни квоти, то следва да се приеме, че всеки от тях е притежавал преди прехвърлянето ½ ид.ч. от недвижимия имот. За тази част сделката следва да се обяви за недействителна, тъй като са налице условията по чл.135 ал.1 вр. ал.2 от ЗЗД. Няма значение дали прехвърлената от Х. Н. ½ идеална част представлява единствено нейно жилище, тъй като с факта на прехвърлянето тя се е отказала сама от привилегията, която би й дало правилото за несеквестируемост на единствен жилищен имот. За останалата ½ ид.ч. от имота искът е неоснователен, тъй като тази част е била собствена не на Х. Н. , а на съпругът й А. И. Н.. Последният не е длъжник на ищеца и няма никакво основание извършеното от него разпореждане да бъде отменено. Предвид изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която искът по чл.135 ал.1 от ЗЗД е отхвърлен за ½ от недвижимият имот, предмет на увреждащата сделка, като се постанови ново решение за уважаването му. В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора всяка от страните има право на разноски – доколкото исковете са частично уважени, частично отхвърлени. С оглед на това разноските следва да бъдат оставени в тежест на страните така, както са направени от тях по делото. По изложените съображения съдът   Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 853/ 02.06.2008 г. по гр.д. № 764/ 2008 г. в частта, в която е оставено в сила решение на Пловдивски районен съд по гр.д. № 559/ 2006 г. и по този начин е отхвърлен предявения от Й. Д. Ч. против Х. К. Н., А. И. Н. и А. К. Н. иск за обявяване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.02.2005 г. с нотариален акт № 70 т.І н.д. № 70/ 2005 на нотариус № 234 за относително недействителен спрямо Й. Д. Ч. относно ½ идеална част от имота и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОБЯВЯВА за недействителен по отношение на Й. Д. Ч., ЕГН **********, гр. А., ул.”Р” № 2, по иска, предявен от него против Х. К. Н., ЕГН **********, А. И. Н., ЕГН ********** и А. К. Н. , ЕГН **********, представляван от родителите си и законни представители К. А. Н. и В. Н. Н. , всички с адрес гр. А., кв.”И”, бл.7, вх. Б, ап.6, договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 02.02.2005 г. с нотариален акт № 70 т.І н.д. № 70/ 2005 на нотариус № 2* с който Х. К. Н. продава на А. К. Н. ½ (една втора) идеална част от недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с И. Д. № 0* находяща се на ул.”Г” № 7, кв.”И”, гр. А. апартамент № 6, ет.1, вх. Б от 97,55 кв.м., изба № 3, таван № 3 и съответните идеални части от общите части на сградата. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение Пловдивски окръжен съд № 853/ 02.06.2008 г. по гр.д. № 764/ 2008 г. в останалата част. Дава на основание чл.115 от ЗС двумесечен срок за вписване на настоящето решение. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: