Р Е Ш Е Н И Е № 357 С о ф и я, 18 октомври 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 13 с е п т е м в р и 2010 година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гроздан Илиев ЧЛЕНОВЕ: Иван Недев Николай Дърмонски при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Антони Лаковизслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 327/2010 година. Касационното производство е образувано по жалба на поверениците на частните обвинители и граждански ищци А. Г. и А. А. адв.Й.В. и адв.Н.А.и има за предмет нова въззивна присъда № 19 от 29.03.2010 г., постановена от Софийския апелативен съд по ВНОХД № 34/2010 г., с която е отменена частично присъда № 16 от 12.10.2009 г. на П. окръжен съд по НОХД № 378/2008 г. и подсъдимият Е. Д. П. от П. е признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.118 вр.чл.115 от НК, със съответните законови последици относно гражданските искове за обезвреда на родителите на убития Н. Г.. Касационната жалба се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, като се иска отмяна на въззивната присъда и ново разглеждане на делото за осъждане на подсъдимия по това му обвинение, както и за присъждане на дължимото се на пострадалите обезщетение за причинените им неимуществени вреди от инкриминираното деяние. Въззивната присъда е обжалвана и в останалата й наказателно-осъдителна част относно предявеното на подсъдимия обвинение за причиняване на средна телесна повреда на А. А., прието за осъществено по непредпазливост още от първоинстанционния съд, за което обаче подсъдимият е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а, ал.1 от НК и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лв. Недоволството на гражданските ищци е насочено и срещу въззивния съдебен акт и в частта му относно отхвърлянето на исковете им за претендираното от тях обезщетение за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им Н.Г.. Не се навеждат никакви оплаквания срещу присъденото на А. А. обезщетение за причиненото й огнестрелно нараняване и частичното отхвърляне на иска й, в която част първоинстанционната присъда е била потвърдена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба се поддържа в съдебното заседание пред касационната инстанция от повереника на жалбоподателите адв.Й.Вандова от С.. Подсъдимият П. и защитата му адв.К.Станкова от АК-П. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и молят обжалваната въззивна присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд провери въззивната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 14 от 15.07.2008 г., постановена по НОХД № 189/2008 г. на П. окръжен съд подсъдимият Е. Д. П. от П. е признат за виновен за извършено на 21.10.2007 г. в П. престъпление по чл.119 от НК, но при условията на чл.12, ал.4 от НК – поради уплаха, заради което не му е наложено наказание, като е признат за невинен и е оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.118 вр.чл.115 от НК. Със същата присъда подс.П. е признат за виновен и в извършването по същото време и място, по непредпазливост на престъпление по чл.133 от НК и при условията на чл.54 от НК му е наложено наказание пробация с налагането на задължителните пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК за срок от една година. Подсъдимият е оправдан по предявеното му по-тежко обвинение по чл.129, ал.1 от НК. Разпоредено е с веществените доказателства по делото и по заплащане от подсъдимия на направените по делото разноски. Присъдата е била протестирана от Пернишката окръжна прокуратура относно оправдаването на подсъдимия по обвинението по чл.118 вр.чл.115 от НК с оплакване за незаконосъобразността й и с искане за “изменяването й и осъждането му по чл.118 вр.чл.119 от НК”. Тя е била обжалвана и от защитника на подсъдимия адв.К.Станкова от АК-П. във всичките й части с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й при приложението на материалния закон с искане за отмяната й и постановяване на нова за оправдаването му и по двете предявени му обвинения. Във въззивното производство е била депозирана молба от 27.10.2008 г. родителите на починалия Н.Г. и А.А., с която, позовавайки се на разпоредбата на чл.75, ал.2 от НПК, са развили довод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради неразясняване от страна на съда на правото им да участват в процеса като частни обвинители и да предявят граждански искове за причинените им от престъпното деяние вреди, както и поради отказа на съда в съдебното заседание на 10.07.2008 г. да ги допусне в това им качество в процеса и повтори извършените процесуални действия по делото, довело до ограничаване на правото им на защита на законните им интереси като пострадали от деянието на подсъдимия с искане при служебната проверка на присъдата съдът да го констатира и да го отстрани с отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, което да им даде възможност да реализират правата си като пострадали от престъпленията, предмет на обвинението. С решение № 482/06.11.2008 г. по ВНОХД № 847/2006 г. Софийският апелативен съд е констатирал същественото нарушение на процесуалните правила по чл.255 вр.чл.75, ал.2 от НПК, ограничило правото на родителите на починалия Н.Г. - А. Г. и А. А. да вземат участие по делото като частни обвинители и граждански ищци и само на това основание обжалваната присъда е била отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на П. окръжен съд. При новото разглеждане на делото с присъда № 16 от 12.10.2009 г. по НОХД № 378/2008 г. на Окръжен съд-П. подс.П. отново е признат за виновен в това, че на 21.10.2007 г. в П. умишлено да е умъртвил Н. А. Г. от П., като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, дължащо се на уплаха и на основание чл.119 вр.чл.12, ал.4 от НК същият не е наказан, като е признат за невинен и е оправдан по обвинението му по чл.118 вр.чл.115 от НК. По второто му обвинение е признат за виновен за причинена по същото време и място, по непредпазливост средна телесна повреда на А. Н. А. и на основание чл.54 от НК му е наложено наказание пробация с прилагане на двете задължителни пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК – “задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично и “задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година, като е признат за невинен и оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.129, ал.1 от НК. Разпоредено е с веществените доказателства по делото. С присъдата са уважени предявените от пострадалите – родителите на починалия Н.Г. бащата А. Г. и майката А. А., последната и за себе си като пострадала от второто престъпление, граждански искове, като подс.П. е осъден да им заплати по 40 000 лв на всеки един от тях за причинените им неимуществени вреди от загубата на сина им, както и на последната сумата от 3 000 лв за причинените й също неимуществени вреди от прострелването й в лявата предмишница, ведно със законната лихва от датата на увреждането им до окончателното изплащане на сумите, като исковете в останалите им части до пълните предявени размери са отхвърлени като неоснователни. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски и заплащането на дължимата се държавна такса върху уважения размер на исковете. Така постановената първоинстанционна присъда е обжалвана от поверениците на частните обвинители и граждански ищци адв.Вандова и адв.Атанасов с бланкова жалба в наказателно-оправдателната и гражданско-отхвърлителната й част с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност “защото нарушава както материалния, така и процесуалния закон”, за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание с искане за постановяване на нова присъда за осъждането му по предявените с обвинителния акт обвинения, както и за изменяване в гражданската й част и завишаване на размерите на присъдените на ищците обезщетения до пълния предявен размер на исковете им. Присъдата не е обжалвана от подс.П. и защитата му нито в наказателно-осъдителната, нито в гражданско-осъдителната й част, като в пренията пред въззивната инстанция е поддържано становището за потвърждаването й като правилна и законосъобразна във всичките й части. С въззивна присъда № 19/29.03.2010 г. по ВНОХД № 34/2010 г. Софийският апелативен съд е отменил първоинстанционната в частта й относно признаването на подс.П. за виновен в извършване на престъпление по чл.119 от НК, но в състояние на уплаха и освобождаването му от наказание на основание чл.12, ал.4 от НК, както и в гражданско-осъдителната й част, частта за разноските и отнемането на приложения като веществено доказателство по делото ПМ и като го е признал за невинен на основание чл.12, ал.1 от НК да е извършил престъпление по чл.119 от НК, го е оправдал изцяло по това обвинение и е отхвърлил изцяло гражданските искове на пострадалите за причинените им от смъртта на сина им неимуществени вреди. В касационната жалба на поверениците на частните обвинители и граждански ищци и допълнението към нея се навеждат доводи за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствената основа и липсата на съображения по доводите им както по изведените факти, така и по правото, довело в крайна сметка до неправилно приложение на материалния закон, включително с приложението на чл.78а, ал.1 от НК по отношение на второто предявено на подсъдимия обвинение по чл.129, ал.1 от НК. Иска се отмяна на въззивната присъда изцяло и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение приема, че касационната жалба е подадена в законния срок, от страна, имаща право на жалба и е допустима, като разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения : Оплакванията на поверениците на гражданските ищци и частни обвинители основно са насочени срещу оказаното от съда доверие на обясненията на подс.П. и показанията на св.Симеонов, превратно оценени от съдилищата по фактите, довели до възприемане на невярна фактическа обстановка и оттам – до неправилно приложение на материалния закон. Упреци към съда се отправят и заради това, че не бил дал отговор на всички наведени му от тях доводи за липса на нападение от страна на пострадалия Н.Г. над подсъдимия, за възможността на последния да се подготви и умишлено да го простреля в момент на оттеглянето му от спирката с помощта на родителите си св.Ал.Г. и св.А.А., чиито показания неоснователно били игнорирани и в които поверениците съзират обективната истина за случилото се със сина им, което дори следвало да се квалифицира като много по-тежко наказуемо престъпление, невъзможно за постигане обаче поради несъвършенствата на процесуалния ни закон и правомощията, с които разполага частното обвинение. Тези оплаквания са несъстоятелни и това е видно от прочита на мотивите към обжалваната присъда. Апелативният съд не само не е пропуснал да си зададе поставените от жалбоподателите съществени въпроси, но въз основа на собствен анализ на доказателствените материали е изложил, макар и по-кратка фактическа обстановка, при който е отграничил действията на всеки един участник в конфликтната ситуация, причината за възникването й и за реакцията на подсъдимия, причинила фаталното прострелване на Н.Г., съпътствано с нараняването на лявата предмишница на майка му св.А.Алексова. Той изрично се е занимал с достоверността на показанията на последната и на съпруга й, св.Ал.Г., като преки очевидци на инцидента и с основание е отказал да им даде вяра. За разлика от тях, обясненията на подс.П. са получили съществена подкрепа от изводите на експертите от СМЕ, комплексната и балистичната експертизи, които по следите по дрехите на Н.Г. и св.А., начина на прострелване на двамата и посоката на раневите канали са установили, че това е станало на разстояние от 35 см до 1 метър, при положение лице в лице на подсъдим и Н.Г., с двамата си родители отстрани в опита им да го отстранят от П.. Именно относно тези обстоятелства съдът е констатирал несъответствията в показанията им, а и взаимните им противоречия (вж л.3 от мотивите на обжалваната присъда) – дали тримата са се отдалечавали от подсъдимия или не, от какво разстояние е бил прострелян синът им, предупреден ли е бил от подсъдимия и в кой момент и на тази основа, имало ли е нападение над последния и доколко реакцията му е могла да бъде друга, включително могло ли е да бъде избегнато фаталното прострелване на Н.Г. или то е било цел на подсъдимия. Затова голословно е възражението, че тези въпроси са останали вън от полезрението на съда. Той е изяснил и причините за възникване на конфликта, кой е бил активната страна и дали подсъдимият умишлено се е възползвал от него, за да убие последния, в каквато насока са претенциите на жалбоподателите както относно правната квалификация на деянието му, така и относно наказването му и осъждането му за обезвреда за причинените им от смъртта на сина им вреди. Категорично е установено, че Н.Г., на основа на заболяването си, е проявявал често неоправдана агресия не само срещу роднини на подсъдимия, но и срещу други негови съграждани и е всявал страх в квартала. Този ден той е търсел конфликт с подс.П., стигайки до решение да го нарани с брадва, която взел от буса и с която го е наближил, за известен период незабелязано, възползвайки се от намесата на родителите му. Когато обаче е бил забелязан от П., е демонстрирал ясно намеренията си и въпреки опитите на родителите му да го спрат, се е приближил опасно в опит да осъществи намисленото. Св.Симеонов е чул предупреждението на П. и докато получи пряка видимост към местопроизшествието е чул изстрел, след което е видял и последиците от него за падналия в затревената площ Н.Г., заобиколен от родителите му. Или, изложеното опровергава възражението на поверениците на жалбоподателите, че съдът е загърбил задължението си да даде отговор на доводите им относно тези правно релевантни факти, основавайки изводите си при неоснователно игнориране, според тях, на други доказателства и свидетелски показания за съществуващите преди деянието отношения между пострадалия и родителите му и подсъдимия и негови близки. В тази връзка в допълнението към касационната жалба се смесват възраженията им за съществени процесуални нарушения и за неправилното приложение на материалния закон, в частност на института на неизбежната отбрана. Досежно фактите за наличието или не на общественоопасно и противоправно нападение от страна на Н.Г. над П., от което той се е защитавал съдът е допуснал именно по искане на частното обвинение на повторна СПЕ, чиито изводи са вложени в основата на възприетите от него фактически констатации. Оценявайки положително тези експертни изводи, съдът ги е съпоставил с останалите доказателствени материали и убедително е обосновал становището си, че П. при нападението на Н.Г. не е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха, че такава уплаха е била налице, но подреденото му поведение и съхранени спомени за случилото се, включително и за собствената му реакция, изключват тя да е повлияна от “чувство на много силен страх, прерастнало в тежък страхов физиологичен афект по време на извършване на деянието, в състояние на стеснено съзнание”, какъвто извод е възприет от първоинстанционния съд. Той е изследвал обстойно и факта дали наличното нападение на Н.Г. е предполагало приложената от подс.П. отбрана (защита) и изводите си е направил на основата и на данните за възможните реални последици от нападението на пострадалия, средството, с което е действал, данните за близостта на произведения с пистолета изстрел (а оттам и за взаимното разположение на нападател и отбраняващ се), за положението на тялото на св.А. при прострелването й в опит да възпре сина си, както и тези за посоката на нараняване на последния. Тези факти за пореден път са оборили твърденията на св.Г. и св.А., че Н.Г. не е вдигал брадвата за нанасяне на удар върху подс.П., че се били оттегляли през тревната площ и прострелването на сина им било умишлено, на значително разстояние от последния. Показателен за отношението на П. към извършеното е и още един факт – че след прострелването именно той уведомява полицията и центъра за спешна медицинска помощ за случилото се, като остава на место до идването на органите на МВР и предава оръжието си и не прави нищо за заличаване на следи на местопрестъплението. Обратно, св.А. е тази, която го напуска, отнасяйки брадвата на сина си у дома им, което обстоятелство идва да подкрепи опасението на П., че родителите на Н.Г. не са отишли при него да се разберат с добро, а може да се очаква и враждебно отношение и от тях, свързано от съда с опасната ситуация, при която е взел решението да се защити по описания начин. Всички тези обстоятелства са били изследвани и възприети от съда въз основа на обективен, внимателен и правилен анализ на доказателствената основа и стойностно защитени в изложените мотиви, включително чрез съответен отговор на наведените му от жалбоподателите доводи и затова упреците им за допуснати процесуални пропуски следва да бъдат отхвърлени. ВКС намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.3, т.1 вр.ал.1, т.2 от НПК и не може да бъде удовлетворено искането им за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Проблемите във връзка с правилното приложение на материалния закон са започнали още от досъдебното производство, привнесени и в обвинителния акт, в който неоснователно е залегнала констатацията, че подс.П. е извършил деянието в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие и обида. Обидните действия на Н.Г. не са били такива и не са предизвикали ответна реакция на П., която да се свърже със състояние на физиологичен афект. Прокурорът в обвинителния си акт е възприел дословно извода на експерта д-р К., че П. в момента на изстрела бил действал “в състояние на силен страхов физиологичен афект”, което му е дало основание да повдигне и поддържа обвинението по чл.118 вр.чл.115 от НК. Той се е задоволил с отхвърлянето на тезата за отбрана срещу мнимо нападение, т.е. за мнима неизбежна отбрана, при грешна представа у П. за осъществяващо се нападение над него, каквото няма. В действителност, както и прокурорът е приел, такова нападение е било налице и обвинителят е следвало да установи, че то е било прекратено, за да обоснове извода си деянието да е извършено в състояние на този “страхов физиологичен афект” или, че то изобщо не е било започнало. Въззивният съд е забелязал тези пропуски, възпроизведени частично в присъдата на окръжния съд и се е съгласил с искането на частното обвинение, допуснал повторна СПЕ и е възприел заключението на експерта доц.д-р Б.Щ., че подс.П. при извършване на деянието не е бил в състояние на “възникнал мощен физиологичен афект” или на “уплаха и смущение” по смисъла на чл.12, ал.4 от НК, без данни за паника или дезориентация, за специфично емоционално състояние, което да е довело до стеснение на съзнанието му. Особено внимание е обърнато на момента на започване на непрекъснатото до момента на изстрела нападение от страна на Н.Г., неговият общественоопасен и противоправен характер, както и обстоятелството, че по никакъв начин не е било предизвикано от подс.П.. Въззивният съд очевидно се е съобразил със задължителните указания по приложението на чл.12 от НК, изразени в Постановление № 12/73 г. по н.д.№ 11/73 г. на ПлВС, т.т.4, 7 и 8, отграничавайки правно значимите факти за наличното общественоопасно и противоправно нападение от страна на пострадалия Н.Г., средството за осъществяването му, неговата интензивност, значението на присъствието на неговите родители в хода на развитието на конфликта му с подс.П. и оценката на тези обстоятелства в представите на последния, за да се направят изводите за субективното му отношение към тези факти и в крайна сметка, да приеме, че защитата му е адекватна на нападението. Правилно е отречено, че защитата е в явно несъответствие на нападението, както и че подс.П. не е бил длъжен (а и не е имал време) да дава предупредителен изстрел или да се цели в места от тялото на нападателя си, където не би го наранил смъртоносно. ВКС намира, че както фактите от обективната страна на деянието, така и изводите за субективното му отношение към осъществяваното над него нападение и реакцията му за защита от него са получили вярна и законосъобразна правна оценка и като е изпълнил правомощието си по чл.314, ал.2 от НПК, проверявайки първоинстанционната присъда изцяло, и вън от наведените във въззивната жалба основания, е приел нови фактически положения и е приложил правилно материалния закон спрямо необжалвалия присъдата подсъдим, което е в негова полза. Не е налице и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НПК. По отношение на второто предявено на подс.П. обвинение по чл.129, ал.1 от НК за нараняването на св.А., още на първа инстанция е отречен умисълът на дееца за причиняването на средната телесна повреда, а въззивният съд е приложил разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, при липса на ограничение по ал.7 (предишна ал.6 на същия член), като след оправдаването му по обвинението по чл.118, съответно и чл.119 от НК и отпадането на “множество престъпления” го е освободил от наказателна отговорност за престъпление по чл.133 от НК и му е наложил административно наказание, потвърждавайки уважения граждански иск от А.А. за причинените й от нараняването неимуществени вреди. В тази част присъдата не подлежи на касационен контрол, съгласно чл.346, т.1 от НПК, а за отстраняване на евентуални пороци (включително и относно съставомерността на деянието) има друг законов ред. С оглед оправдаването на подс.П. за причиняване смъртта на Н.Г. отпада и основанието за уважаване на предявените от родителите му Ал.Г. и А.А. граждански искове и правилно те са били отхвърлени изцяло, като е отменена първоинстанционната присъда и относно дължимата се за тях държавна такса, съответно отстранен пропускът на окръжния съд да присъди такава такса върху уважения размер на иска лично за ищцата А. срещу подсъдимия, по отношение на който иск присъдата също е влязла в законна сила. Поради неоснователността на касационната жалба в частта й относно оправдаването на подс.П. по обвинението по чл.118 вр.чл.115 от НК и отхвърлянето на предявените във връзка с това обвинение граждански искове от ищците Г. и А., обжалваната въззивна присъда, както и в потвърдителната й част следва да бъде оставена в сила, а жалбата в частта й относно обвинението по чл.129, ал.1 от НК, приложението на чл.78а, ал.1 от НК и присъдената държавна такса по иска на А., като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото, като недопустимо, следва да бъде прекратено в тази му част. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение на основание чл.354 ал.1 т.1 и чл.32, ал.1, т.3 вр.чл.351, ал.4, т.3 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 19/29.03.2010 г. по ВНОХД № 34/2010 г. Софийският апелативен съд в частта й, с която е отменена частично присъда № 16/12.10.2009 г. по НОХД № 378/2008 г. на Окръжен съд-П. и подсъдимият Е. Д. П. е признат за невинен и оправдан по обвинението му по чл.118 вр.чл.115 от НК и са отхвърлени изцяло предявените срещу граждански искове от А. Г. и А. А. за присъждане на обезщетение за причивеви им неимуществени вреди от причиняване на смъртта на сина им Н. Г., с отмяна и на дължимата се държавна такса. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на повереника на гражданската ищца и частна обвинителка А. А. против същата присъда в частта й, касаеща приложението спрямо подс.П. на чл.78а, ал.1 от НК за престъпление по чл.133 от НК с налагане на административно наказание и присъденото на това основание обезщетение на последната, като НЕДОПУСТИМА и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: