Р Е Ш Е Н И Е № 266 гр. София, 13 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети юни, две хиляди и петнадесетата година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Севдалин Мавров Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Пенка Маринова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №878 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия В. Х. Р. и неговия защитник срещу решение №149 от 29.04.2015 г., постановено по ВНОХД №73/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. С присъда №307, постановена на 01.12.2014 г. по НОХД №2443/2014 г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият Р. е признат за виновен в това, че на 04.03.2014 г., около 23:30 часа, в [населено място], на [улица]отнел чужди движими вещи- сумата от 980 лева от владението на С. П. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, като на основание чл.199, ал.1, т.4, във вр. с чл.198, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем години, което на основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затвор. С присъдата, на основание чл.59,ал.1, във вр. с ал.2 НК, е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и на основание чл.189, ал.3 НПК той е осъден да заплати разноски по водене на делото 610 лева. В касационната жалба на подсъдимия не се сочат конкретни касационни основания, но направените оплаквания са за неправилно осъждане при погрешен анализ на доказателствата, което е относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК. В касационната жалба на защитника на подсъдимия и депозираното допълнение към нея (озаглавено становище) се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК. Поддържа се, че и първостепенния и въззивния съд са допуснали нарушения на процесуални правила, като са направили погрешен анализ на доказателствата и неправилно са преценили, че Р. е осъществил престъплението, в извършването на което той е обвинен. Моли се да бъде отчетено, че липсват убедителни доказателства, които да установяват и факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия. Моли да бъде отчетено това, че показанията на свидетеля К. са силно противоречиви, като в различните фази на производството той ги е променял няколкократно. Оспорва се и размера на наложеното на Р. наказание, като се поддържа, че същото е прекомерно тежко и не съответства на обществената опасност на инкриминираното деяние. На тези основания се предлага атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или алтернативно решението да бъде изменено, като бъде намалено наложеното на подсъдимия наказание. В хода на касационното производство защитникът поддържа двете касационни жалби, като възпроизвежда отразените в тях оплаквания. Моли въззивното решение да бъде отменено защото съдилищата неправилно са кредитирали показанията на пострадалия К., като са постановили осъдителни съдебни актове при липса на убедителни доказателства за това, че свидетелят е притежавал инкриминираната сума, както и за това, че е бил жертва на нападение. Представителят на държавното обвинение предлага касационните жалби да бъдат оставени без уважение, тъй като в хода на производството са събрани множество доказателства, които установяват факта на извършване на престъплението и авторството на подсъдимия. Поддържа, че правилно са били анализирани тези доказателствата и вярно съдилищата са приели, че те по безспорен начин установяват извършването на престъплението и авторството на Р.. Пледира да не бъде намалявано наложеното на подсъдимия наказание, като твърди, че то е съответно на личната му обществената опасност и тази на извършеното престъпление. Подсъдимият Р. поддържа и двете касационни жалби и моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Твърди, че показанията на свидетеля К. са твърде противоречиви. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационните жалби са неоснователни. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прие, че предходните съдебни състави са направили пълен и верен анализ на доказателствените материали и са установили законосъобразно релевантните за изхода на производството факти. Правилно са кредитирани показанията на свидетелите В. С., И. С., В. и Н., които са категорични, че непосредствено след извършване на престъплението са контактували с пострадалия К., който им е разказал за случилото се и ги е насочил към свидетелката А., която от своя страна им е съобщила, че именно подсъдимият е отнел паричните средства от пострадалия. Показанията на тези свидетели са взаимно допълващи се, като всеки един от тях дава информация за възприетото от него в хода на разследването и начина на установяване на извършителя на престъплението. Показанията на посочените свидетели се подкрепят и от показанията на свидетеля К. (депозирани на фазата на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 НПК), както и от приложените по делото писмени доказателства- разпечатки за проведени телефонни разговори, от които се установява, че свидетелката А., след като е била задържана, се е свързала именно с подсъдимия в опит да открие отнетите от пострадалия средства. Касационната инстанция приема, че показанията на тези свидетели правилно са били ценени от първостепенния и въззивния съдебни състави, тъй като същите, макар и полицейски служители, не са лица в кръга на тези, посочени в чл.118 НПК и могат да бъдат свидетели. Показанията им, макар и в определена част да представляват производни доказателства (доколкото възпроизвеждат информация, получена от други свидетели) кореспондират с първични такива (каквито са показанията на свидетеля К., част от приложените писмени доказателства и изготвените експертизи) и затова правилно са били кредитирани и използвани за изясняване на релевантните за изхода на делото факти. Първостепенният и въззивният съд са отчели съществуващите противоречия между показанията на свидетеля К., депозирани на досъдебната фаза и в хода на съдебното следствие. Вярно са ценени тези, дадени в досъдебното производство, като правилно са отчетени, че именно тези показания кореспондират с останалите доказателствени източници. Правилно при преценка на истинността на тези гласни доказателства са отчетени и отправените заплахи по отношение на този свидетел, както и въздействието им по отношение на него, предвид изразеното от него желание за осигуряване на охрана. Правилно са анализирани и показанията на свидетелката А., като законосъобразно те не са били изцяло кредитирани, като не са възприети в частта им по отношение на това, че тя не знае за осъщественото нападение срещу К. и това, че той е носил в себе си инкриминираните парични средства. В тази им част показанията на свидетелката се опровергават от тези на свидетелите В. С., И. С., В. и Н. (които тя е насочила към Р.), а и от тези на пострадалия К.. На същите основания законосъобразно не са били ценени и обясненията на подсъдимия, като е отчетено, че в частта им, в която той отрича съпричастността си към извършване на престъплението те се опровергават от посочените по- горе доказателствени източници. Касационният съд прие, че правилно са били ценени заключенията на приетите по делото съдебно- медицински и съдебно- психиатрични експертизи, като законосъобразно решаващите съдилища са приели, че от тях може да бъде направен извод, че пострадалия К. е получил увреждания по начин, идентичен с описания от него в показанията му, както и това, че независимо от употребения алкохол и получените травми, той е бил в състояние да възприеме и впоследствие възпроизведе информация за това кога, как и от кого е осъществено нападението срещу него. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че решаващите съдилища са направили пълен и верен анализ на доказателствените източници, не са допуснали нарушения при анализа на доказателствените материали и правилно са преценили, че инкриминираните факти се установяват по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на производството доказателства. Ето защо не може да бъде приета тезата на защитата, че осъдителната първоинстанционна присъда и въззивното решение почиват на предположения, както и оплакването, че в хода на воденото наказателно производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Това е и причината касационната инстанция, да прецени, че атакувания въззивен съдебен акт не следва да бъде отменен и делото не трябва да бъде връщано за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационната инстанция прецени, че правилно като смекчаващо отговорността на подсъдимия Р. обстоятелства е ценено младата му възраст, а като отегчаващи сравнително високата стойност на предмета на престъплението и начина на извършването му- употребената значителна сила, изразила се в множество удари, които не са били непосредствено необходими за сломяване на съпротивата на пострадалия и отнемане на предмета на престъпление. Правилно при тези смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства наказанието му е било определено при техния баланс- в размер на осем години „лишаване от свобода“. Така отмереното наказание е съобразено с обществената опасност на деянието и дееца и е съответно на извършеното престъпление. Не съществуват основания то да бъде преценено като явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5 НПК, тъй като неговото намаляване не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК. Предвид изложеното, съдът прие, че наложеното на подсъдимия Р. наказание е точно определено и атакувания въззивен съдебен акт, не следва да бъде изменен, като бъде редуцирано наказанието. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение №149 от 29.04.2015 г., постановено по ВНОХД №73/2015 г., по описа на Апелативен съд- гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.