5 РЕШЕНИЕ № 305 С., 14.07. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и единадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 359/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 и по чл. 304 ГПК. С решение № II-155 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 301/2008 г. на Бургаския окръжен съд в сила е оставено решение № 19 от 26.02.2008 г. /поправено с решение № 27 от 04.03.2010 г./ по гр. д. № 158/2006 г. на Поморийския районен съд, с което са отхвърлени искове, предявени от С. Г. У.-И. и Г. Д. И. срещу К. Д. Г. и Д. Ж. Г.: за признаване правото на ищците на надстрояване с трети жилищен и четвърти /складов, тавански/ етаж на двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХV-1058 от кв. 84 по плана на [населено място], за признаване правото на ищците на собственост върху построената част от трети жилищен и четвърти /складов, тавански/ етаж на сградата; за осъждане на ответниците да преустановят и в бъдеще да се въздържат от всички свои противоправни действия, с които пречат на ищците да довършат строежа /надстрояването с трети и четвърти етажи/ и да ползуват свободно собствеността си в същата сграда; за осъждане на ответниците да заплащат на ищците по 80 лева месечно от 26.07.2006 г. до преустановяване на действията им, с които пречат на ищците да довършат строежа /надстрояването с трети и четвърти етажи/ на сградата, както и искането за отмяна на н. а. № 171/2004 г. в частта, с която ответниците са закупили “надстройка с трети жилищен етаж и тавански помещения към съществуващата жилищна сграда, като изграждането на надстройката с третия етаж не е приключило...”. Със същото решение ответниците са осъдени да заплатят на ищците 1 250 лева обезщетение за неоснователно обогатяване, произтичащо от изграждането от ищците със собствени средства на канализация в сградата и включването в тази канализация на жилището на втория етаж, собствено на ответниците, като до 2 500 лева искът е отхвърлен. С определение № ІІІ-586 от 28.04.2010 г. по ч. гр. д. № 592/2010 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено определението от 16.03.2010 г. по гр. д. № 158/2006 г. на Поморийския районен съд, с което без разглеждане е оставено искането на Г. Д. И. за постановяване на допълнително решение към решение № 27 от 04.03.2010 г. по гр. д. № 158/2006 г. на Поморийския районен съд. С определение № 510/07 от 12.12.2007 г. и определение № 584 от 16.04.2008 г. по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ по ч. гр. д. № 1569/2007 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., в сила е оставено определение № 117 от 22.05.2007 г. по ч. гр. д. № 218/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което без уважение е оставена частната жалба на Стойка Г. У. срещу определението от 19.04.2007 г. по гр. д. № 158/2006 г. на Поморийския районен съд за прекратяване на производството по исковете, предявени от жалбоподателката срещу К. Г. и Д. Г.. Молби за отмяна на влезлите в сила съдебни актове са подали Г. Д. И., С. Г. У.-И. и Стойка Г. У.. Ответниците по молбите К. Д. Г. и Д. Ж. Г. считат, че същите са недопустими, тъй като от съдържанието им не може да се извлече годен процесуалноправен предмет, а по същество са неоснователни. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: І. По молбите за отмяна на Стойка Г. У.: С влезлите в сила съдебни актове от 19.04.2007 г. по гр. д. № 158/2006 г. на Поморийския районен съд, по ч. гр. д. № 218/2007 г. на Бургаския окръжен съд и по ч. гр. д. № 1569/2007 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., е разрешен въпросът за наличието на процесуалноправни предпоставки за валидно учредяване на процесуално правоотношение по подадената от Стойка Г. У. искова молба. Прието е, че тя е останала нередовна поради неизпълнение на дадените указания - какви права на ищцата са засегнати и какъв е видът на търсената защита; по отношение на обективно съединените искове е прието, че те не са предявени по реда на чл. 97 и сл. ГПК /отм./, поради което не са приети за съвместно разглеждане с първоначалните. Затова и производството по предявените от тази молителка искове е прекратено. Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините, посочени в чл. 303, ал. 1 ГПК. Макар да се е позовала на т.т. 1 и 2 посочената разпоредба, молителката не е изложила съображения защо счита, че представените с молбите за отмяна документи обосновават наличие на основание за отмяна. Подадената молба по същността си представлява частна жалба, която е недопустима, тъй като процесуалният ред за обжалването на посочените съдебни актове е изчерпан. Затова и следва да се стави без разглеждане. Същият извод се налага и в хипотезата на отмяна по молба на трето лице по чл. 304 ГПК на въззивното решение по гр. д. № 301/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което е разрешен спорът по исковете, предявени от С. Г. У.-И. и Г. Д. И.. То е влязлото в сила, съгласно чл. 296, т. 3, предл. 1 ГПК, на 03.04.2009 г., когато с определение № 268 по гр. д. № 4639/2008 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., касационната жалба не е допусната за разглеждане. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК в този случай молбата за отмяна следва да се подаде в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. По делото се намира пълномощно рег. № 854 от 07.04.2010 г., с което Стойка Г. У. упълномощила племенника си Г. Г. И. да я представлява по дела и преписки относно имота на [улица] “А” в [населено място] - УПИ ХV-1058 от кв. 84 – л. 80 по ч. гр. д. № 592/2010 г. на Бургаския окръжен съд. Пълномощното е посочено в подадената от Г. Г. И. частна жалба № 3074 от 20.05.2010 г. /л. 76-79 по същото дело/, и макар упълномощеният да не е представител на страната по пълномощие, тъй като не е сред лицата по чл. 32 ГПК, следва да се счете, че чрез него упълномощителката е узнала за влязлото в сила въззивно решение най-късно на датата на подаване на частната жалба. Молбата за отмяна с вх. № 486 от е 28.01.2011 г., молбата с вх. № 767 е подадена на 14.02.2011 г., а тази с вх. № 895 - на 21.02.2011 г., и като подадени след изтичане на тримесечния срок са просрочени, поради което следва да се оставят без разглеждане. ІІ. По молбите за отмяна, подадени от Г. Д. И. и С. Г. У.-И.: Молителите са изложили съображения, че съдебният акт по гр. д. № 158/2006 г. на Поморийския районен съд не се основава на всички доказателства, а на избрани факти, и “... така е изработен, че да не се отнася за процесния имот УПИ ХV-1508 в кв. 84 по плана на [населено място], а се отнася за имот УПИ ХІ-1508 в кв. 84 по плана на [населено място]”, не са оценявани доказателствата, а е затаена истината, като е потвърден за обоснован съдебен акт, който се отнася за друг имот, различен от спорния. По-нататък молителите са изложили съображения, че с определение № ІІІ-586 от 28.04.2010 г. по ч. гр. д. № 592/2010 г. по описа на Бургаския окръжен съд по никакъв начин не е отговорено на исканията в частната жалба и в сигнал вх. № М2030 от 22.12.200 г. до РУ на МВР П., по които се бездейства от МВР и прокуратурата, и престъплението по чл. 323 НК не е отстранено, видно от новите материали, приложени с молба вх. № 468 от 28.01.2011 г. Молителите са се позовали и на документи, представени с молба вх. № 767 от 14.02.2011 г., и като считат, че са налице основания по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК, искат отмяна на влезлите в сила съдебни актове и оценяване на новите доказателства по делото, тъй като спорът, който изглежда решен, на практика никога не е разглеждан по същество. За да се уважи молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна /невиновна/ невъзможност да се установи истината при висящността на делото. В разглеждания случай молбата за отмяна съдържа оплаквания по правилността на влезлите в сила съдебни актове, които не са сред изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания за отмяна. Наред с това, с оглед данните по делото и съдържанието на влезлите в сила решения, следва да се приеме, че представените от молителите доказателства не са нови по смисъла на закона, нито обективират нови обстоятелства, релевантни за спорните между страните правоотношения. С молба вх. № 486 от 28.01.2011 г. е представен н. а. № 171, том ІV, рег. № 2766, дело № 639 от 02.12.2004 г., който е представен и взет предвид при разрешаване на заявения гражданско-правен спор. Друга част от доказателствата са съществували при висящността на делото, устните състезания по което пред въззивния съд са приключили на 01.07.2008 г., така че страната е разполагала с процесуалната възможност да ги представили, ако е считала това за нужно, за да бъдат те взети предвид при постановяване на съдебния акт. Това са: постановление за отказ да се образува наказателно производство /писмо изх. № 665 от 16.10.2006 г./; писмо изх. № 4997 от 12.07.2006 г. на РПУ П.; писмо № 665 от 05.07.2006 г. на РП П.-2 броя; опис от 12.07.2006 г.; докладна записка от с. д.; жалба от Г. Д. И. вх. № 665 от 22.06.2006 г. до Районната прокуратура П.; сведение от 04.07.2006 г. от К. Д. Г.; протокол за предупреждение от 04.07.2006 г. - 2 броя; определение № 477 от 06.11.2007 г. по ч. гр. д. № 370/2006 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о., в производство по чл. 33, ал. 2 ЗС; постановление за спиране на наказателно производство № 924/06 от 30.11.2007 г. на Районната прокуратура [населено място]. Представени са и документи, които нямат самостоятелно доказателствено значение, тъй като съдържат изявления на различни лица: заявление от Г. Г. И. от 15.01.2011 г. до началника на РПУ П.; сведение от същия от 22.12.2009 г.; сведение от К. Д. Г. от 29.12.2009 г.; сведение от Стойка Г. У. от 29.12.2009 г.; сведение от С. Г. У.-И. от 08.01.2010 г. Във връзка с образувана при РУ на МВР [населено място] преписка № М- 2030/2009 г. са представени: писмо изх. № 175 от 11.01.2010 г.; опис на материалите по преписката от м. 01.2010 г.; докладна записка от 11.01.2010 г.; сигнал вх. № М 2030 от 22.12.2009 г. Представени са и постановление от 13.02.2010 г. на Районната прокуратура П.; докладна записка от 09.03.2010 г. и постановление за отказ за образуване на наказателно производство от 29.03.2010 г., потвърдено с постановление от 29.04.2010 г. на Окръжната прокуратура Б. по преписка № 57/2010 г. на Районната прокуратура П.; писмо рег. № 1305 от 10.03.2010 г. по преписка № 500/2010 г. РУ на МВР [населено място], както и писмо изх. № 665/06 от 17.01.2011 г. С молба вх. № 767 от 14.02.2011 г. са представени: заявление № 1055/02 от Г. Г. И. от 27.01.2011 г. с искане по чл. 133 НПК; писмо изх. № БС-205-00-222 от 10.01.2011 г. на ДНСК; писмо № 1055/02 от 01.04.2010 г. на Районната прокуратура [населено място]; заявление № 1055/02 от 16.02.2010 г.; служебна бележка рег. № 978 от 09.02.2010 г. Тези документи не обективират относими към спора между страните факти и обстоятелства, които, ако бяха взети предвид, биха довели до постановяване на различно решение. Останалите документи: удостоверение № 924/2006 г. от 10.07.2007 г. на Районната прокуратура [населено място]; постановления на Районната прокуратура [населено място] и Окръжната прокуратура [населено място]; докладна записка; заповеди, констативни актове, протоколи, писма, служебна бележка на Общината [населено място]; писмо и заповед на РДНСК [населено място]; писмо и протоколи за предупреждение на РПУ на МВР [населено място]; разрешение за строеж; обяснения, жалби, възражения, са от 1989 г., 1993 г., 2002-2003 г. Те са съществували при висящността на делото и молителите, ако са искали да се ползуват от тях, е следвало своевременно да ги посочат и представят още докато спорът е бил висящ. Основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 1-3 ГПК е налице в случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението. Надлежният ред, който нормата има предвид, е присъда на наказателния съд за документно престъпление или решение за установяване на престъпно обстоятелство по иск по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./, чл. 124, ал. 5 ГПК от 2007 г. Такива доказателства молителите не са представили, нито твърдят да съществуват. Ето защо представените от тях документи за наличие на висящи или прекратени преписки в прокуратурата или пред органите на МВР не могат да служат като основание за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед изложеното молбата за отмяна на влезлите в сила съдебни актове е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбите на Стойка Г. У. за отмяна на определение № 510/07 от 12.12.2007 г. и определение № 584 от 16.04.2008 г. по чл. 192, ал. 2 ГПК /отм./ по ч. гр. д. № 1569/2007 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., с което в сила е оставено определение № 117 от 22.05.2007 г. по ч. гр. д. № 218/2007 г. на Бургаския окръжен съд, с което без уважение е оставена частната жалба срещу определението от 19.04.2007 г. по гр. д. № 158/2006 г. на Поморийския районен съд за прекратяване на производството по исковете, предявени от Стойка Г. У. срещу К. Д. Г. и Д. Ж. Г.; както и молбите на Стойка Г. У. по чл. 304 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № II-155 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 301/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 19 от 26.02.2008 г. /поправено с решение № 27 от 04.03.2010 г./ по гр. д. № 158/2006 г. на Поморийския районен съд. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК на Г. Д. И. и С. Г. У.-И. за отмяна на влязлото в сила решение № II-155 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 301/2008 г. на Бургаския окръжен съд, с което в сила е оставено решение № 19 от 26.02.2008 г. /поправено с решение № 27 от 04.03.2010 г./ по гр. д. № 158/2006 г. на Поморийския районен съд; както и молбата за отмяна на определение № ІІІ-586 от 28.04.2010 г. по ч. гр. д. № 592/2010 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено определението от 16.03.2010 г. по гр. д. № 158/2006 г. на Поморийския районен съд, с което без разглеждане е оставено искането на Г. Д. И. за постановяване на допълнително решение към решение № 27 от 04.03.2010 г. по гр. д. № 158/2006 г. на Поморийския районен съд. Решението, което в първата част има характер на определение, може да се обжалва пред друг състав на Върховния касационен съд на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: