2 Р Е Ш Е Н И Е N 217 гр. СОФИЯ ,14.07.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети май две хиляди и единадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛ ЕНОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова гр. дело N 480 / 2010 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Д. П. Д., Д. П. Д., А. Т. П. и Г. Т. Х. чрез пълномощника си адв.Ст.С. са обжалвали въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 16.12.2009г. по гр.д. № 729/2009г. Ответниците не са подали отговор по реда на чл.287 ГПК. Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество с определение по чл.288 ГПК на основание чл.280 ал.1 т. 1 ГПК по въпроса обвързан ли е въззивният съд от определението на първата инстанция, с което е отказано да се допусне изменение на иска поради противоречие на обжалваното решение с решение на ВКС, ТК № 81 от 01.07.2009 г. по т. д. № 708/2008 г. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното: Добричкият окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд [населено място] № 121 от 18.06.2009г. по гр.д. № 341/2007г. , с което е отхвърлен установителния иск за собственост за поземлен имот – урбанизирана територия с площ от 500 кв.м. с идентификатор 02508.7.22 по кадастралната карта на [населено място]. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване настоящият състав на ВКС намира за правилна практиката в решение ВКС, ТК № 81 от 01.07.2009 г. по т. д. № 708/2008 г. според която постановеното от съда определение по искане за изменение на основанието на иска не попада в кръга на определенията, подлежащи на самостоятелно обжалване с частна жалба , а правилността му подлежи на проверка по повод на жалба от заинтересованата страна срещу решението. По основателността на жалбата В. съд е приел, че спорният имот е бил отчужден по З. /отм./ със Заповед на Председателя на ИК на ОНС през 1981г. за изграждане на почивна станция на фабрика „Родина”. Независимо от направеното искане за отмяна на отчуждаването на основание З. по З. и др. няма произнасяне от кмета на общината, който е компетентния орган по чл.4 от посочения закон, от което следва, че собствеността не е възстановена. Съдът се е произнесъл и по твърдението за неправомерност на отчуждаването като е приел, че е неоснователно. Изводът на съда, че собствениците са били обезщетени е обоснован и законосъобразен. От заключението на техническата експертиза е установено, че парцел ХІІ е бил предвиден за застрояване по реда на чл.108 ал.7 З. /отм./ и е застроен с вилна сграда. От значение за правомерността на отчуждаването като основание за възстановяване на собствеността на основание чл. 2 ал.2 ЗВСОНИ е не какъв е бил статутът на земята, върху която е учредено право на строеж, а възможно ли е било то да бъде упражнено като положителният отговор на този въпрос се налага от факта , че в имота е построена вилна сграда, която е узаконена. При реализирано право на строеж , което е и определеното обезщетение за отчуждения имот неоснователно се поддържа от касаторите, че не са били обезщетени. От заключението на техническата експертиза е установено, че през 1976г. е утвърден план за обществено строителство в района около двореца в [населено място] , регулация и застрояване, обхващащо и имота на ищците, а утвърждаването на такъв план съгласно чл. 63 З./отм./ е било достатъчно основание за отчуждаване на имота , без да е било необходимо предвиждане на конкретно строително петно върху отчуждения имот. С оглед на изложеното са неоснователни доводите на касаторите , че изводите на съда относно настъпилите правни последици на отчуждаването на имота и липсата на предпоставки за реституция по чл.2 ал.2 ЗВСОНИ са необосновани и незаконосъобразни. Заповедта за отчуждаване на имота има пряк транслативен ефект, от момента на влизането й в сила имотът се придобива от държавата, а актуването й с акт за държавна собственост е само регистрираща дейност, без правопораждащо действие, следователно несъставянето на такъв акт, на което се позовават касаторите, не може да доведе до извод, че собствеността на е трансформирана в държавна. С оглед изложението по чл.291 ГПК е основателен доводът за допуснато нарушение на процесуалните правила с отказа на съда да се произнесе по въведеното ново основание за придобиване на собствеността – придобивна давност. С ТР 1/2000г. изрично е прието, че формите на изменение на иска по чл.116 и 117 ГПК /отм./ пред първата инстанция може да съчетават предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание, петитум или страна. Това тълкуване представлява задължителна съдебна практика и съдилищата са длъжни да я спазват. В случая пред районния съд е посочен нов юридически факт за собствеността – придобивна давност, следователно изменението на иска е било допустимо. При изричните доводи във въззивната жалба за допуснато нарушение на процесуалните правила с отказа на съда да допусне изменението на иска, втората инстанция е била длъжна да проконтролира правомерността на действията на първата инстанция, а не да се счита обвързана от тях. В. съд е бил длъжен да допусне изменението на иска, да разпредели доказателствената тежест между страните по това ново основание и да даде възможност на ответниците да изразят становище и посочат доказателства. Ето защо като постановено в нарушение на процесуалните правила – чл.281 ал.1 т.2 ГПК и при необходимостта да се извършат нови съдопроизводствени действия на основание чл.293 ал.2 ГПК въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на друг състав на въззивния съд за разглеждане на въведеното ново основание за придобиване на собствеността от ищците – придобивна давност. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Добричкия окръжен съд от 16.12.2009г. по гр.д. № 729/2009г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Добричкия окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: