Р Е Ш Е Н И Е № 143 София, 08.05.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 504/2011 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на З. К. Ж. и П. Й. С., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адвокат С. А., срещу въззивно решение от 28.01.2011 г. по гр. дело № 8708/2010 г. на Софийския градски съд. С него е потвърдено решение от 28.02.2010 г. по гр. дело №3/2009 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение по иска на К. П. М. – У. срещу касаторите е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД договор за продажба на наследство, сключен на 24.10.2008 г., поради липса на форма. Оставени са без разглеждане евентуално предявените искове с правно основание чл.31 ал.1 ЗЗД и чл.30 ЗЗД за унищожаване на същия договор. Въззивният съд е приел, че от представените две копия на процесния договор се установява, че липсва отбелязване за нотариално удостоверяване подписа на единия от купувачите - П. Й. С. в едното копие, а в другото е удостоверен подписът на П. К. М., който е наследодателят на К. П. М. – У.. Дори последното да е техническа грешка, то това не може да санира допуснатия порок при нотариалното удостоверяване. По тази причина нотариалното удостоверяване е нищожно на основание чл.576 ГПК и договорът е нищожен поради липса на предписаната от закона форма. К. са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Според тях въззивният съд неправилно е приел, че нотариалното удостоверяване е нищожно на основание чл.576 ГПК и договорът е нищожен поради липса на предписаната от закона форма. Ответницата по касационната жалба К. П. М. – У., [населено място], представлявана от настойника си Б. Г. У., чрез адвокат Ю. П., оспорва жалбата. С определение №1538 от 07.12.2011 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 28.01.2011 г. по гр. дело № 8708/2010 г. на Софийския градски съд. Обжалването е допуснато поради противоречиво решавани въпроси за това дали погрешното отразяване на името на един от купувачите в отбелязването при нотариалното удостоверяване обуславя нищожността на договора за продажба на наследство поради липса на предписаната от закона форма. По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Едно от основанията за нищожност по чл.26, ал.2 ЗЗД е липса на предписаната от закона форма. Продажбата на наследство без спазване изискванията за писмена форма с нотариална заверка на подписите на договора е нищожна. Ако последната е извършена без да отговаря на изискванията за валидност на нотариалното удостоверяване, то продажбата на наследство също е нищожна. В разпоредбата на чл.576 ГПК са посочени случаите, при които нотариалното удостоверяване е нищожно. Погрешното отбелязването на името на един от купувачите при нотариалното удостоверяване не се отразява върху валидността на последното и може да бъде поправено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Правилно въззивният съд е приел за установено по делото, че в единия препис на процесния договор липсва отбелязване за нотариално удостоверяване подписа на единия от купувачите - П. Й. С., а в другия е удостоверен подписът на П. К. М., който е наследодателят на К. П. М. – У.. Неправилно обаче е прието, че дори последното да е техническа грешка, то това не може да санира допуснатия порок при нотариалното удостоверяване. След като е удостоверено подписването на договора от двамата купувачи на наследството и не се спори между страните, че те са се явили лично пред нотариуса, за да подпишат договора или да потвърдят вече положените подписи, то допусната грешка при нотариалното удостоверяване в имената на единия от тях, не води до нищожност на последното и съответно на договора поради липса на предписаната от закона форма. Ето защо обжалваното решение следва да се отмени и искът с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД трябва да се отхвърли като неоснователен, а делото да се върне на въззивния съд за разглеждане на евентуално предявените искове с правно основание чл.31 ал.1 ЗЗД и чл.30 ЗЗД за унищожаване на договора. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 28.01.2011 г. по гр. дело № 8708/2010 г. на Софийския градски съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от К. П. М. – У., [населено място], срещу З. К. Ж. и П. Й. С., двамата от [населено място], иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.3 ЗЗД за прогласяване за нищожен договор за продажба на наследство, сключен на 24.10.2008 г., поради липса на форма. ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на евентуално предявените искове с правно основание чл.31 ал.1 ЗЗД и чл.30 ЗЗД за унищожаване на договора. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.