О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 293 гр. София, 13.05. 2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1542 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЗД „Бул инс““ АД срещу решение № 46 от 12. 02. 2020 г. по в. т. д. № 438/2019 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 136 от 15. 08. 2019 г. по т. д. № 217/2018 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която „ЗД „Бул инс““ АД е осъдено да заплати на Н. В. К. на основание чл. 432 КЗ обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от Д. П. М. на 28. 02. 2018 г. при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над 5 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 28. 02. 2018 г. до 17. 08. 2018 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която касаторът е осъден да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за времето от 28. 02. 2018 г. до 17. 07. 2018 г., тъй като за този период ищецът не претендирал законна лихва. Касационният жалбоподател сочи, че в останалите обжалвани части атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД. Релевира доводи, че въззивният съд не е съобразил характера на уврежданията на ищеца и съответния на него възстановителен период, така както са установени с представената по делото медицинска документация. Поддържа, че законната лихва върху обезщетението за причинените вреди на пострадалия следва да бъде присъдена, считано от 17. 08. 2018 г., когато изтичал тримесечният срок по чл. 496 КЗ предвид указанията на застрахователя до пострадалия да представи допълнителни документи. Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Ответниците по касационната жалба П. Н. К. и Ц. Н. К. са подали отговор на касационната жалба, в който изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца Н. В. К. вреди във връзка с телесни увреждания, причинени при ПТП на 28. 02. 2018 г., възлиза на 30 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението апелативният съд е съобразил характера и тежестта на уврежданията на пострадалия-счупване на 3-та и 4-та метатарзални кости на лявото ходило, довели до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, представляващо средна телесна повреда; претърпените от него болки и страдания с изразена сила в началото, продължилия около 3 месеца и половина оздравителен процес, включващ поставяне на гипсов ботуш в продължение на 30 дни, невъзстановеното му здравословно състояние, свързано с остатъчни явления – ограничен обем на движенията в областта на травмата и болки при промяна на времето, възрастта му към момента на увреждането – 55 години, нивата на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия към датата на настъпване на вредите, както и липсата на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат. Решаващият състав е формирал извод, че законната лихва върху обезщетението се дължи от 28. 02. 2018 г. – датата на увреждането до окончателното й изплащане. Настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта по присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за времето от 17. 07. 2018 г. до 17. 08. 2018 г. Касационният жалбоподател поставя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано във въззивната жалба, материалноправния въпрос за критериите за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди. Позовава се на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като твърди, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ППВС № 4/1968 г. и постановените по чл.290 ГПК решение № 93 от 23. 06. 2011 г. по гр. д. № 43/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 33 от 21. 03. 2015 г. по т. д. № 543/2014 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 36 от 8. 03. 2016 г. по т. д. № 507/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. Поставеният правен въпрос е обсъждан от въззивния съд и е обусловил решаващите му изводи, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като апелативният съд е постановил обжалваното решение в съответствие със задължителната практика на ВС и съществуващата постоянна практика на ВКС. В цитираните от касатора ППВС № 4/1968 г. и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, са дадени разясненията, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяването на указаните в постановлението и практиката на ВКС общи критерии, които в случай на телесни увреждания са видът и характерът на уврежданията, продължителността и интензитетът на търпените болки и страдания, възстановителният период, психическите и физическите последици от уврежданията, остатъчните загрозявания, възрастта на пострадалия и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93 от 23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на ВКС, II т.о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.д. № 157/2011 г. на ВКС, I т.о. и решение № 88 от 9.07.2012 г. по т.д. № 1015/2011 г. на ВКС, II т.о. и др./. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите като израз на променящите се обществено-икономически условия в страната, без на същите да се придава самостоятелно значение за размера на обезщетението / решение № 83 от 6.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 1 от 26.03.2012 г. по т.д. № 299/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 66 от 3.07.2012 г. по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, II т.о., решение № 242 от 12.01.2017 г. по т.д. № 3319/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 157/28.11.2014 г. по т.д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т.о. и др. /. В настоящия случай, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по предявения иск от ищеца К., на чието място в производството на основание чл. 227 ГПК са конституирани наследниците му по закон, въззивният съд е съобразил изяснените в практиката критерии и е взел предвид установените по делото обстоятелства, които са релевантни за справедливия размер на обезщетението, като ги е оценил поотделно и в тяхната съвкупност. Съдът е извършил преценка относно дължимия размер на обезщетението към датата на събитието – 28. 02. 2018 г., като е отчел икономическите условия и нивата на застрахователно покритие. Преценката на отделните факти по делото от значение за определяне на размера на обезщетението при спазване на принципа за справедливост е въпрос на обоснованост на съдебния акт и касае правилността на обжалваното решение, съответно не би могла да обоснове допускането на касационно обжалване при приложение на критериите по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед доводите на касатора трябва да се посочи, че по делата за обезщетения за неимуществени вреди се съобразяват общите критерии за определяне на размера на обезщетенията, но разликата в присъжданите размери произтича от разликата във фактите и обстоятелствата по конкретния спор. Правен въпрос във връзка с въззивния акт в частта, с която се потвърждава първоинстанционното решение за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за времето от 17. 07. 2018 г. до 17. 08. 2018 г., касаторът не поставя, поради което касационното обжалване на решението в тази част не може да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в частта по присъденото обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която съдът е осъдил ответния застраховател да заплати законната лихва върху обезщетението за времето от 17. 07. 2018 г. до 17. 08. 2018 г.. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. При аргументацията на тезата си за очевидна неправилност на обжалваното решение, касаторът повтаря доводите си за завишен с оглед критерия за справедливост размер на присъденото обезщетение и за разрешаване на въпроса относно началния момент, от който се дължи законна лихва върху обезщетението в противоречие с чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496 КЗ. Основателността на тези доводи, като относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, не може да бъде проверявана в стадия по селекция на касационните жалби. Касаторът е въвел довод и за недопустимост на въззивното решение в частта за присъдената лихва. Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2 ГПК за проверка на допустимостта на въззивното решение в частта за присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. за периода от 28. 02. 2018 г. до 16. 07. 2018 г. На основание чл. 18, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 25 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 12. 02. 2020 г. по в. т. д. № 438/2019 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 136 от 15. 08. 2019 г. по т. д. № 217/2018 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която „ЗД „Бул инс““ АД е осъдено да заплати на Н. В. К. законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., считано от 28. 02. 2018 г. до 16. 07. 2018 г. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част. УКАЗВА на касатора „ЗД „Бул инс““ АД, [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.