Ключови фрази


9

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 178

София, 20.04.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:Маргарита Соколова
Членове:Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 2855/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 260330/05.03.2021 г. по в. гр. д. № 974/2020 г. Пловдивският окръжен съд, след като отменил решение № 316/28.01.2020 г. по гр. д. № 16524/2015 г. на Пловдивския районен съд, е отхвърлил предявения от И. Н. З., Е. В. З., И. Д. З. и Т. Д. З. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване на установено по отношение на М. А. Б., Ж. П. Б. и М. А. Я., че ищците са собственици на основание договор за дарение, сключен с н. а. № ..... г., за първата ищца, и на основание наследствено правоприемство от Д. И. З., за останалите ищци, на площ от около 300 кв. м., заключена между т.т. 1, 2, 3, 4 на комбинирана скица № 15-4422767/13.10.2015 г. на СГКК- Пловдив, респективно между т.т. 2, 3 /в червен цвят/ и 5, 3 /в син цвят/ на комбинирана скица № 5 на л. 49 по в. гр. д. № 974/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, за която площ се твърди, че съставлява част от ПИ с идентификатор .....по кадастралната карта на [населено място] от 2008 г., неправилно заснета като част от ПИ с идентификатор ....., при посочени граници.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците с оплаквания, че решението е неправилно - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
От ответниците по касация - ответници по делото, е получен писмен отговор със становище, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, което попада в обхвата на касационното обжалване, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима.
При произнасяне по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира следното:
По делото е установено с помощта на техническа експертиза, че първият кадастрален и регулационен план на [населено място], в което се намира спорният имот, е от 1931 г. В него са заснети имот пл. № ....от кв. ....с площ от около 2 222 кв. м., за който е отреден парцел .... от кв. ....., и имот пл. № .....от кв. .....с площ от около 3 706 кв. м., за който е отреден парцел ..... от кв. ..... Дворищнорегулационните линии не предвиждат придаване на площи по регулация и съвпадат с имотните граници. При действието на този план Т. Л. З. е призната за собственик по давност на дворно място, съставляващо парцел ..... от кв. ...., при граници: улица, М. Б., С. Б. и шосе /н. а. № ..... г./.
С регулационен план от 1963 г. е изменена регулацията, като за имот пл. № ....от кв. ...са отредени два парцела: парцел ..... от кв. ....и парцел .....от кв. ...... Парцел ..... от кв. ....е с площ 1 340 кв. и е съставен от 414 кв. м. от имот пл. № ....., и две придаваеми места: 42 кв. м. от имот пл. № ....и 886 кв. м. от имот пл. № ...... За имот пл. № .....от кв. ....са отредени също два парцела: парцел ..... от кв. .....и парцел ..... от кв. ..... При действието на този план М. А. Б. и М. Д. Б. са признати за собственици по наследство и давностно владение на парцели ..... и ..... от кв. ....- н. а. № .....г. В него парцел .... от кв. ....е описан като празно дворно място с площ от 1 297 кв. м., при граници: улица, Ц. И. Б. и И. Н. З.; площта от 1 297 кв. м. е приблизително равна на сбора от площтта на собственото място - 414 кв. м. и площта на придаваемите от имот пл. № .....- 886 кв. м. Не са открити данни за прилагане на дворищната регулация съгласно чл. 46-48 ЗПИНМ.
През 1968 г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план на селото. В него имот пл. № .....от кв. ....е заснет като имот пл № ....от кв. ...., записан в разписния лист на М. А. Б. и А. Д. Б.; за имота са отредени парцели ..... и ..... от кв. ..... Имот пл. № ....от кв. ....е заснет като имот пл. № ....от кв. ...., записан на Т. З. /н. а. № ..../1962 г./ и Д. И. З. /н. а. ..... г./, от който са образувани парцели ..... и ..... от кв. ...... Образуван е и съсобствен парцел .....от кв. .....с площ 915 кв. м., в който имот пл. № ....участва с 355 кв. м., а имот пл. № .....- с 560 кв. м.
Следващият кадастрален и регулационен план е от 1995 г. С него са заснети имоти пл. №№ ....и ....с отреждания парцели ..... и .....от кв. ..../предишни парцели .... и ..../; за остатъка от предишния имот пл. № .....е заснет имот пл. № ...., който с част от предишния имот пл. № ....., сега заснет като имот пл. № ...., образува съсобствен парцел ....,....от кв. ...... Имотната граница между имот пл. № ....., нов имот пл. № ...., и имот пл. № ....., нов имот пл. № ....., се запазва и съответства на тази по кадастралния план от 1968 г. Имот пл. № .....е записан на Д. И. З., без да е посочен документ за собственост, а имот пл. № .....е записан на А. Д. Б. на основание н. а. № ..... г. За останалата част от имот пл. № ....., стар имот пл. № ....., са отредени парцели ....., .... и ..... от кв. .....
През 2008 г. е одобрена кадастрална карта на селото, според която разположението на имотите се запазва съоразно с плана от 1995 г., като съсобственият парцел ....,.....от кв. ....става поземлен имот с идентификатор .....; парцел ..... става поземлен имот с идентификатор .....
От заключението на допълнителната техническа експертиза е установено, че имотът на ответниците, който е с пл. № .....от кв. ....по плана от 1931 г., с пл. № .....от кв. ....по плана от 1968 г. и с пл. № ....от кв. ....по плана от 1995 г., е ограден в кадастралните си граници, отбелязани в плана от 1995 г., идентични с тези по плана от 1968 г. Вещото лице е извършило проверка на място и разкривки на терен, като е установило останки от основи на селскостопанска сграда, която е начало на трайно материализирана граница - кирпичена ограда върху каменни основи, отразена в регулационния план от 1968 г., респ. 1995 г., с условен знак за полумасивна ограда. Установено е, че има и нова ограда, която изцяло лежи върху каменните основи на старата кирпичена ограда. Посочено е, че североизточната граница с имот № ..../предишни пл. № ....по плана от 1968 г. и пл. № .....по плана от 1931 г./ е лека ограда, мрежа с бетонни колове до масивна тухлена ограда и останалата част от кирпичена ограда, която частично е запазена и към улицата, неправилно отразена на плана като лека ограда.
От заключението на техническата експертиза, депозирано във въззивното производство, е установено, че спорното място е заключено между точките 3, 2 /в червен цвят/ и 5, 3 /в син цвят/ на комбинирана скица № 5, намираща се на л. 49 от въззивното дело, и е с приблизителна площ от 250 кв. м. При устното изслушване в съдебното заседание вещото лице инж. Г. е посочил, че има данни за приложена регулация за имоти с идентификатори ....., .....и ...., както и за частично приложена регулация за имот с идентификатор ...., към който следва да е „придадено“ мястото, заключено между точки 2 и 3 червено и 3 и 5, със синьо, от имот пл.№ ..... Уточнено е още, че имотната граница между имот пл. № ....и пл. № ...., отразена в регулационния план от 1968 г., не е нанесена в комбинираната скица, като същата би се намирала приблизително североизточно от точка 4 синьо и точка 1 синьо на комбинираната скица № 5.
Въззивният съд приел, че по делото не се намира да е налице приложен дворищнорегулационен план от 1931 г. насам; не се установява наследодателите на ищците като собственици на мястото с площ от 886 кв. м., придаваемо съгласно плана от 1963 г. от имот пл. № ....към парцел .... от кв. ...., да са били обезщетени от наследодателите на ответниците. Оттук, и като се позовал на разясненията, дадени с ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС за непосредственото отчуждително действие на дворищната регулация по ЗТСУ /отм./, но приложимо и към ЗПИНМ /отм./ поради сходствата в правната уредба на двата закона, съдът заключил, че дворищнорегулационният план от 1963 г. не е приложен и собствеността върху придаваемото място не е придобита по силата на регулацията. Ето защо при изработването на дворищнорегулационния план от 1968 г. за имотна основа е следвало да се ползват регулационните линии по плана от 1931 г., на базата на който да се извършат съответните предвиждания. Планът от 1931 г. е следвало да служи частично за имотна основа и на дворищнорегулационния план от 1995 г., почти идентичен с кадастралната карта от 2008 г., тъй като предходният план от 1968 г. не е приложен по отношение на парцел ..... от кв. ....и съсобствения парцел ....,....от кв. ...., доколкото липсват данни същите да са заети по законоустановения ред и обособени със самостоятелни граници от всички страни. При използването на правилната кадастрална основа - плана от 1931 г., и съгласно заключенията на техническите експертизи, се установява, че процесното място, заключено между точките 3, 2 /в червен цвят/ и 5, 3 /в син цвят/, е било част от имот пл. № ...., а понастоящем е разположено изцяло в североизточната част на имот с идентификатор .....по кадастралната карта, и е заключено между имот № .....и имот № ..... Същото би следвало да бъде придадено по регулация към парцел .... от кв. ....., сега имот № ....., или да се включи като част от съсобствения парцел .....,...., сега съсобствен имот № ...., доколкото не отговаря на минималните изисквания за самостоятелен парцел нито по чл. 54, ал. 3, т. 1 ППЗТСУ /отм./, нито по действащия чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ /според експертизата във въззивното производство площта му е около 250 кв. м./.
Като взел предвид, че процесното място е било собственост на Т. З. - наследодателка на ищците Е. В. З., И. Д. З. и Т. Д. З., които са наследници по закон на Д. И. З. - син на Т. З., който с н. а. № ..... г. дарил на ищцата И. Н. З. имот пл. № ...., включен в УПИ ....,.... от кв. ....., въззивният съд посочил, че, за да се уважи исковата претенция, следва да се установи, че процесното място не е променило своя собственик по един или друг начин към датата на предявяване на иска. Съдът обосновал това си становище с приетото от трайната съдебна практика, че когато е налице грешка, породена от спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, установяването както на спорното право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото на собственост.
Въззивният съд приел, че въз основа на дарението от 2006 г. ищцата И. З. е придобила собствеността само върху поземлен имот № ...., включен в УПИ ...., отреден за имот № ....,....в кв. ....по плана от 1995г., представляващ празно дворно място с площ 368 кв. м. По силата на дарението същата не може да придобие нещо повече от дареното, включително и процесното място или идеална част него, защото то не е предмет на сделката. Освен това И. З. се явява частен, а не универсален правоприемник на Д. З., поради което увеличаването на имуществото на последния ще се отрази върху патримониума на неговите на наследници, но не и върху частните му правоприемници, каквато е дарената З..
В защитата си по същество срещу предявения иск ответниците са въвели правопрекратяващо възражение за придобивна давност с твърдение, че те, а преди това и праводателите им, са владели мястото достатъчно време, за да изтече в тяхна ползва срокът на предвидената в закона придобивна давност.
Като се позовал на показанията на св. Р., на заключението на допълнителната техническа експертиза, депозирана в първоинстанционното производство, и на заключението на техническата експертиза, депозирана във въззивното производство, въззивният съд посочил, че целият имот пл. № ...., е ограден с материализирани на място граници, като североизточната е лека ограда - мрежа с бетонни колове до масивна тухлена ограда и останалата част от кирпичена ограда. Установено е, че имотът е в това състояние и с тези граници поне от 1956 г. Процесното място с площ около 300 кв. м. пространствено се намира в материализираните на място граници на имот пл. № ....по плана от 1995 г. Имотът, включително и разположеното в него процесно място, е владян в посочените граници през цялото време след 1956 г. от ответниците по делото и от техните праводатели, като владението им е било непрекъснато, несъмнено, явно, постоянно и спокойно. В тази насока св. Р. сочи, че целият имот се е ползвал от семейството на ответниците още от 1956 г. Освен това и св. Р., и св. Р. по време на разпитите им назовават мястото на запад/югозапад от кирпичената ограда като „мястото на М.“ /ответницата/, т. е. владението е явно и не е установено по скрит начин. По делото липсват данни, които да оборят презумпцията на чл. 69 ЗС, приложима за целия период от време, в който ответниците и техните праводатели са владели имота. Освен това - наличието на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит по давност, № ..... г., в полза на М. А. Б. и М. А. /Д./ Б. индикира, че същите са владели имот пл. № ....като собственици с намерение за своене, доколкото двата имота, които са придобили по давност - парцел ..... от кв. ....и парцел ..... от кв. ....по плана от 1963 г., пространствено са почти идентични с имот пл. № ....по плана от 1968 г. Срокът на придобивната давност по приетия през 1951 г. Закон за собствеността е 10 години, т. е. същите би следвало да са започнали да владеят имота през 1956 г., в каквато насока са и показанията на св. Р.. Наличието на водени съдебни дела за място, включено в пространствените предели на имот пл. № ..../нов № ..../, назад във времето - гр. д. № 4384/1995 г. и гр. д. № 8018/2012 г., сочи, че ответниците и техните праводатели са изразявали трайна воля да задържат цялото място за себе си. Отхвърлянето на тези искове пък означава, че срокът на придобивната давност не е бил прекъсван по арг. на чл. 116, б. „б“, изр. 2 ЗЗД.
Въззивният съд проследил и приложимия закон за придобиване на реална част от недвижим имот по давност, предвид факта, че процесното място не отговаря на изискванията за самостоятелен парцел съгласно пар. 42, ал. 1, т. 2 ППЗПИНМ /отм./, чл. 54, ал. 3, т. 1 ППЗТСУ /отм./ или действащия чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ. Като се позовал на чл. 59 ЗТСУ /обн. ДВ, бр. 29 от 1973 г., изм. ДВ, бр. 34 от 2000 г., понастоящем отменен/, според който реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, съдът посочил, че за периода от 01.06.1973 г. /датата на влизане в сила на ЗТСУ/ до изменението на ЗТСУ с ДВ, бр. 34/25.04.2000 г., ответниците не са могли да придобият процесното място, представляващо реална част от парцел, по давност. По силата на чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./ обаче изтеклата до 01.06.1973 г. придобивна давност върху реално определени части от дворищнорегулационни парцели запазва действието си, ако частите, предмет на владението, и останалите части от парцела могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели, т. е. по силата на тази разпоредба се запазва правното значение на изтеклата придобивна давност върху реални части от поземления имот. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС срокът на придобивната давност е 10 години. Видно от данните по делото, праводателите на ответниците са вледели процесното място поне от 1956 г. Следователно в тяхна полза е изтекла предвидената в закона придобивна давност до влизането в сила на ЗТСУ /отм./, поради което ефектът на давността се е запазил и те са станали собственици на мястото, доколкото владяната реална част и имотът, към който тя се присъединява - парцел .... по плана от 1968 г., респ. парцел ..... по плана от 1995 г. и имот .....по КК от 2008 г., общо отговарят на минималните изискванията за самостоятелен обект. Независимо от това, съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ /в сила от 31.03.2001 г./ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват по давност, само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, а съгласно ал. 2 на същия член, правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот. В случая е установено, че ответниците владеят процесното място необезпокоявано и понастоящем. Мястото е включено в парцел .... по плана от 1995 г., респ. в имот .....по КК от 2008 г., и представлява западната част от този имот, т. е. при упражнено владение ще се присъедини към съседен имот. С присъединяването на процесното място към парцел ..... по плана от 1995 г., респ. имот .....по КК от 2008 г., същите ще отговарят на изискванията на чл. 19 ЗУТ. На тези изисквания ще отговаря и парцел ....,.....по плана от 1995 г., респ. имот ....по КК от 2008 г., въпреки че спорното място не е част от него. Следователно по силата на чл. 200 ЗУТ ответниците, като собственици на имот ...., могат да придобият процесното място, представляващо реална част от имот, по давност. Ответниците са владели спорното място необезпокоявано и след влизането в сила на ЗУТ през 2001 г. и за период по-дълъг от 10 години, доколкото настоящата искова молба е подадена през 2015 г., като липсват данни давността да е била спирана или прекъсвана преди това.
По тези съображения въззивният съд приел, че възражението на ответниците по иска за изтекла в тяхна полза придобивна давност, по силата на която те са станали собственици на спорното място, следва да се уважи. Поради това исковата претенция се явява неоснователна, тъй като ищците не са били собственици към датата на предявяване на иска.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите се позовават на основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК и поставят следните въпроси:
1. Може ли да се придобие по давност реална част от парцел, отреден в съсобственост на страните - по този въпрос се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение с ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и решение № 186/19.02.1987 г. по гр. д. № 154/1986 г. на ОСГК на ВС.
2. Възможно ли е да се придобие по давност реална част от парцел при действието на ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./, придадена по регулация; ако е владяна част от придаваемото място, може ли да се приеме, че е придобито цялото придаваемо по регулация място; допустимо ли е съдът да се позовава на констативен нотариален акт като титул за придобиване на собствеността при действието на ЗПИНМ /отм./; допустимо ли е придобиване по давност на придаваемото място, ако то не е заплатено и регулацията не е приложена до приемане на следващия кадастрален и регулационен план /1968 г./. При поставянето на този въпрос касаторите се позовават на ТР № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС.
3. Касаторите се позовават на решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г. о., без да поставят конкретен въпрос, но сочат приетото за правилно становище /изразено в решение № 1109/09.12.2008 г. по гр. д. № 3117/2007 г. на ВКС, III-то г. о., и решение № 1008/14.09.2009 г. по гр. д. № 3465/2007 г. на ВКС, I-во г. о./, според което реално обособена част от урегулиран поземлен имот може да бъде придобита по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ; предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията, какъвто настоящият случай не е.
4. Касаторите поддържат противоречие на въззивното решение и с т. 12 на ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, тъй като допуснатите от въззивния съд нарушения са довели до необоснованост на обжалваното решение.
5. Касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, като считат обжалваното въззивно решение за очевидно неправилно. Според тях неправилността произтича от несъответствието на фактическите изводи със събраните по делото доказателства, както и от несъответствието с приложимите материалноправни норми /ЗПИНМ - отм., ЗТСУ - отм. и ЗУТ/ към възникналите между страните правоотношения.
6. Като част от съдебната практика, на която касаторите се позовават, е представеното с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК решение № 793/17.03.1982 г. по гр. д. № 331/1982 г. на ВС, I-во г. о.
Въпросът: може ли при действието на ЗПИНМ /отм./ и ЗТСУ /отм./ да се придобие по давност реална част от имот, придадена по регулация към съседен дворищнорегулационен парцел, е обусловил решаващата воля на въззивния съд, обективирана в обжалваното решение, поради което общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице. Касаторите не са се позовали на съдебна практика, която да разрешава този въпрос, и на която според тях даденото от въззивния съд разрешение да противоречи, поради което основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Въпросът обаче е от значение за точното прилагане на закона, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Останалите въпроси, поставени в изложението, ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260330/05.03.2021 г. по в. гр. д. № 974/2020 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касаторите И. Н. З., Е. В. З., И. Д. З. и Т. Д. З. в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и същия срок да представят доказателства за извършеното плащане, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
При изпълнение на указанията в срок делото да се докладва за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: