4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 161 С. 26.10.2011 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 371/ 2011 год. Производството е по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК, образувано по молба на [фирма] - [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение №298 от 20.ХІ.2009 г. по гр.д. № 190/ 2006 г. на Сливенски окръжен съд, с което е отменено Решение №59/ 10.VІ.2005 г. по гр.д.№ 95/2001 г. на Котелски районен съд и е постановено друго, с което е уважен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД на К. С. С. - от [населено място] срещу [фирма] - [населено място] и е обявен за окончателен Предварителен договор от 22.ІІ.2001 г. за продажба на описания недвижим имот, уважен е за 1000 лв. и искът по чл. 92 ЗЗД за част от претендирана неустойка. Молителят поддържа, че са открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са представени при разглеждането му поради независещи от него причини, че решението е основано на решение на съд, което впоследствие е било отменено, че между страните има друго влязло в сила решение, което му противоречи, че следствие нарушаването на съдопроизводствените правила, е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван, и че по надлежния съдебен ред е установена истинност на документи, представени по делото, но ценени от въззивния съд като неистински. Тъй като излага съображения и представя доказателства в подкрепа само на основанията по чл. 303 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК, молбата за отмяна следва да се разгледа на тези основания. Молителят поддържа, че въззивният съд не е изследвал предпоставките за обявяване на предварителния договор за окончателен: валиден предварителен договор и валидно решение за продажба на имота, взето от ОС на съдружниците, а е обсъдил само представените от ищеца доказателства: предварителния договор и документ, представен за протокол от ОС, а с Присъда №7/20.І.2009 г. по НОХД № 166/2007 г. на БОС е прието, че тези документи са неистински, като са истински документите, представени от молителя по гр.д.№ 95/2001 г. на КотелскиРС. Подробно описва повдигнатите му обвинения като управител на дружеството, присъдата, с която е бил признат за невиновен по повдигнатите обвинения и мотивите на присъдата, касаеща посочените от него документи. На основание установена по надлежния ред - с присъда по НОХД - истинност на документи, които не са взети под внимание от въззивния съд и са ценени като неистински, поради което са направени неправилни правни изводи, иска да се отмени влязлото в сила въззивно решение. Ответникът по молбата за отмяна К. Х. С. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва молбата за отмяна като неоснователна, по съображения, че не са налице основанията по чл. 303 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с молбата за отмяна и като провери данните по делото, приема следното: С решението, чиято отмяна се иска, е отменено първоинстанционното решение, вместо което е постановено друго, с което е уважен искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД и е обявен за окончателен Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 22.ІІ.2001 г., както и искът за неустойка 1000 лв. - част от дължима неустойка. За да уважи първия иск, съдът е приел, че с решение по гр.д.№ 643/ 2006 г. на БсРС, постановено на основание чл. 97 ал. 3 ГПК (отм.), е прието за установено между страните, че предварителният договор е неистински, като в р.1 е дописан текстът ”в случай, че в срок до 1.ІІІ.2001 г. възстанови платената от купувача сума, ведно с лихва 0.5% на ден” и е отхвърлен искът за приемане за установено, че е неистински Протокол на ОС от 22.ІІ.2001 г., поради дописване на цитирания текст, отхвърлен е и искът за приемане за установено, че е неистински РКО от 27.ІІ.2001 г. поради извършените дописвания. Въззивният съд е изложил, че е налице валиден предварителен договор, който не е симулативен, както възразява ответникът и което си възражение не доказва, и не съдържа изявления, от които да следва, че е договорена продажба с уговорка за изкупуване. При наличие на предпоставките по чл. 298 ГПК (отм.) съдът е уважил иска за обявяване на предварителен договор за окончателен. Молбата за отмяна на въззивното решение по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователна. С Присъда №7/20.І.2009 г. по НОХД № 166/2007 г. на БОС, влязла в сила в оправдателната й част, съгласно Удостоверение № 166/07 от 16.ІV.2009 г. на БОС, молителят е разполагал преди постановяване от въззивния съд на Решение № 298 от 20.ХІ.2009 г., които доказателства не са приети от съда поради несвоевременното им представяне от молителя след завършване разглеждането на делото. Не се касае за нови доказателства, поради което искането за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. Молбата за отмяна по чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК е неоснователна. Решението, чиято отмяна се иска, е основано на валиден Предварителен договор, представен от ищеца. С решение, постановено по иск по чл. 97 ал. 3 ГПК (отм.), е признато за установено между страните, че дописаният предварителния договор е неистински в частта относно дописания текст в р.1 и това, че с присъдата по посоченото НОХД, молителят е оправдан по обвинение, че е преправил съдържанието на договора с дописването в р.1, не дава основание да се приеме, че по надлежния съдебен ред е установена истинност на документ, въз основа на който е постановено решението, чиято отмяна се иска - Предварителния договор с дописания текст. С оправдателната присъда не се установява по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на който е основано решението, по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК, затова оправдателната присъда не е основание за отмяна на това основание. Такова основание може да е съдебно решение по чл. 124 ал. 5 ГПК (преди чл. 97 ал. 3 ГПК - отм.) или осъдителна присъда, с които се установява неистинността на документ, който има значение за решаване на делото - това са актовете, въз основа на които на основание чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК може да се иска отмяна на влязло в сила решение. В случая с влязло в сила решение по иск по чл. 97 ал. 3 ГПК (отм.), е установена неистинност на документ в частта относно дописания текст, което решение въззивният съд е съобразил при постановяване на решението, чиято отмяна се иска. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК на [фирма] - [населено място] за отмяна на влязло в сила Решение № 298 от 20.ХІ.2009 г. по гр.д. № 190/ 2006 г. на Сливенски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: