34 5 Р Е Ш Е Н И Е № 50184 София, 15 ноември 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 606/2022 година Производството пред Върховния касационен съд е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал.1 от НПК по искане на осъдения И. А. М. за възобновяване на НОХД № 226/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър. В саморъчно изготвеното искане от осъдения М. и представеното допълнение към него се изтъква, че е осъден задочно, защото „ не е бил уведомен за самото дело“. Излагат се и твърдения, че обективната истина не е разкрита, тъй като към момента на деянието той е бил в чужбина и друго лице е извършител на престъплението. Отправено е искане за отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от осъдения М., който добавя в негова подкрепа, че не е присъствал на делото пред окръжния съд. Служебно назначеният защитник също поддържа искането за възобновяване по съображенията, изложени в него. Аргументира и доводи за процесуални нарушения, изразили се в това, че първоинстанционният съд при започване на делото не е снел самоличността на подсъдимия, „за да се установи, че именно това е лицето, срещу което е повдигнато обвинението“. Отправеното искане е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното : С присъда № 26/22.07.2020 г., постановена по НОХД № 226/2020г., Районният съд – Несебър, признал подсъдимия И. А. М. за виновен в това, че на 23.08.2019 г., около 22,30 ч., в курортен комплекс „Слънчев бряг“, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защитата на имот, отнел чужда движима вещ (велосипед) на стойност 163, 40 лева от владението на Г. И. без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, поради което и на основание чл. 195, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК го осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 57, ал.1, т. 3 от ЗИНЗС е постановено наказанието да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Подсъдимият е бил осъден да заплати и сторените по делото разноски. Първоинстанционната присъда е била обжалвана от осъдения И. М. и потвърдена с въззивно решение № 39 от 11.06.2021 г., постановено по ВНОХД № 964/2020 г. от Окръжен съд – Бургас. Въззивният съдебен акт е окончателен, тъй като не подлежи на обжалване. Искането за възобновяване е допустимо. Направено е от процесуално легитимирано лице по отношение на акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. По делото няма категорични данни кога осъденото лице е узнало за влязлата в сила присъда. В искането си заявява, че е научил за същата едва когато е бил задържан. Видно от представените по делото писмени документи от Върховната касационна прокуратура, международното издирване на осъдения М. е прекратено, тъй като същият е задържан на 25.05.2022 г. на ГКПП- Русе при влизане в Р България. Искането е подадено на 29.06.2022 г., поради което следва да се приеме, че е подадено в срок. І. Разгледано по същество, искането на осъдения М. е неоснователно. В правомощията на касационната инстанция в настоящия процес е единствено да провери дали са налице предпоставките на чл. 423, ал.1 от НПК за възобновяване на делото. Настоящият касационен състав се придържа към нееднократно изразяваното разбиране на върховната съдебна инстанция за значението на правата на привлеченото към наказателна отговорност лице, гарантирани от чл. 6 §1 във вр. с § 3, б. „а“, - „е“ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията) и чл. 55 от НПК. Предназначението на процесуалния институт, предвиден в чл. 423, ал. 1 от НПК, е да осигури ефективно упражняване на правото на лично участие на обвиненото лице в нов процес, когато това не е било сторено в проведеното наказателно производство. Данните по делото, обсъдени в този аспект, не подкрепят извод за задочна процедура, приключила с осъдителна присъда. От материалите по делото е видно, че наказателното производство не е протекло без участието на осъдения М. по смисъла на чл. 423, ал.1 от НПК. Той е участвал в хода на досъдебното производство – привлечен е като обвиняем (л. 41 от ДП), постановлението за което му е връчено лично в присъствието на защитник. В съдебната фаза на процеса пред районния съд обвинението, повдигнато срещу М., е разгледано изцяло в негово присъствие. Осъденият е имал възможност да участва при събирането на доказателствата в хода на съдебното следствие и да даде обяснения по обвинението, като е подпомаган от защитник, а постановената присъда е обявена в негово присъствие. М. е упражнил правото си на жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, по която жалба е било образувано ВНОХД № 964/2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Осъденият се е явявал лично в съдебните заседания, проведени пред въззивния съд на 09.10.2020 г. и на 13.11.2020 г. Отсъствал е в последното съдебно заседание на 11.12.2020 г., за което той е бил надлежно уведомен от предходното такова, поради което и съдът е приел, че е редовно призован. В това съдебно заседание окръжният съд е назначил служебен защитник на М. и е приключил въззивната процедура. При тези данни се налага извод, че осъденият М. е бил информиран по надлежния процесуален ред за обвинението срещу него в досъдебната фаза, участвал е лично в съдебното производство пред районния съд и частично пред въззивния. Ето защо не може да се приеме, че той е осъден в задочна процедура, поради което претенцията му за възобновяване на делото на това основание следва да бъде отхвърлена. ІІ. В саморъчно изготвеното искане от осъдения и допълнението към него, макар и трудно изводими от тяхното съдържание, се поставят въпроси за ограничаване на процесуалните му права от окръжния съд, провел последното заседание в негово отсъствие, за неразкриване на обективната истина по делото, конкретно авторството на инкриминираното престъпление. Защитникът на осъдения в съдебното заседание пред касационната инстанция също въвежда възражения за допуснато процесуално нарушение от районния съд. Така поддържаните претенции насочват към искане за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК, което съобразно разпоредбата на чл. 424, ал.1 от НПК се разглежда от съответния апелативен съд. С оглед на изложеното в този пункт, настоящият състав намира, че след приключване на производствотото пред касационната инстанция делото следва да се изпрати на Апелативен съд – Бургас, компетентен да се произнесе както по допустимостта на искането, така и по основателността на оплакванията, свързани с основанията по чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. Предвид на гореизложеното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. А. М. за възобновяване на НОХД № 226/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Изпраща делото на Апелативен съд – Бургас за произнасяне по искането за възобновяване на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.