Р Е Ш Е Н И Е № 16 гр. София, 17.03.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2254 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по предявени от Е. К. М., чрез адв.В.Г. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] искове по чл.47, ал.1, т.2 и ал.2 ЗМТА за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна на арбитражно решение от 27.04.2021г., постановено по арб.дело №275/2020г. по описа на Арбитражен съд Варна при С.П.П.М. Претендира присъждане на разноски. Ищецът поддържа, че с арбитражното решение е разрешен потребителски спор /за плащане на цена на доставена и потребена, но неотчетена с техническо средство електрическа енергия/, който съгласно чл.19, ал.1 ГПК не подлежи на арбитраж. Позовава на разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗМТА, която предвижда, че арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Евентуално поддържа, че арбитражното споразумение, на което се позовава „Енерго-Про Продажби“ АД /ищец по иска пред арбитражния съд/, е невалидно по смисъла на чл.26, ал.2 ЗЗД- поради упражнена от служители на „Енерго-Про Продажби“ АД принуда при подписването на типовата бланка „Искане физически лица“, а в Общите условия липсва арбитражна клауза. Ищецът твърди, че е навел тези възражения с отговора на исковата молба в арбитражното производство, но арбитражният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е счел гласните доказателства за недопустими. Претендира присъждане на разноски. Ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва исковете. Излага доводи, че арбитражното решение е валидно, тъй като ищецът макар и да е физическо лице, не е клиент, който купува електрическа енергия за собствено ползване и съответно няма качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, респ. спорът- предмет на арбитражното дело не е потребителски. Намира за недоказани твърденията за упражнена принуда от страна на негови служители при подписване на искането, съдържащо арбитражна клауза и подадено от ищеца по повод действащ между страните договор за продажба на електрическа енергия. Поддържа, че ищецът не е оспорил арбитражното споразумение с отговора на исковата молба в арбитражното производство. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. По същество на иска за прогласяване нищожност на атакуваното арбитражно решение. Производствата по спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ не подлежат на разглеждане от арбитраж /чл.19, ал.1 ГПК/, а съгласно разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ 8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. В настоящия случай ищецът е потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като е физическо лице - страна по договор за продажба на електрическа енергия на собствен недвижим имот. Безспорно се установява от доказателствата в арбитражното дело, че доставката на електрическа енергия е за обект, представляващ магазин с отделен идентификатор по КККР на [населено място], но няма доказателства, че на посочения адрес в процесния период е извършвана търговска или друга професионална дейност от собственика- страна по договора с „Енерго-Про Продажби“ АД. Ответникът, чиято е тежестта на доказване, не ангажира доказателства, че договорът е сключен за доставка на електрическа енергия на търговец - юридическо лице или физическо лице, регистрирано като едноличен търговец, нито че ищецът М. е осъществявал търговска или друга професионална дейност в процесния обект. От представените в арбитражното производство констативни протоколи за извършена проверка на СТИ и за метрологична експертиза на електромер, издадени от ответното дружество справка за потребление и фактура №[ЕГН]/01.08.2019г. за сумата 11 417.92 лева- ел.енергия за периода 25.07.2017г.-24.07.2018г., както и искане №5184529/05.08.2019г. за физически лица, подадено от ищеца до ответника за получаване на гореописаната фактура, не се установява, че договорът е за доставка на електрическа енергия за небитови- стопански нужди или че ищецът е стопански клиент. Правото на собственост върху недвижим имот, представляващ магазин, не е равносилно на извършване на търговска дейност или упражняване на професионална дейност. Видно от удостоверението за въвеждане в експлоатация на строеж №РВЕ-01-76 от 06.08.2007г., сградата, в която се намира процесния обект на ищеца, е въведена в експлоатация като строеж четвърта категория, изпълнен в съответствие с одобрените строителни книжа, но в [община] няма данни относно функционирането на обекта и снабден ли е той с необходимите разрешителни /писмо от 12.01.2022г./. Представените в настоящото производство документи /договор за наем между ищеца и „Р.-1999“ ЕООД, данни за регистрирано фискално устройство, заявление от юридическо лице за достъп и пренос на електрическа енергия и съгласие на собственика на недвижимия имот към ползвател/ са от 2021г. и са относими към последващ период на потребление на електрическа енергия, различен от исковия период /от 25.07.2017г. до 24.07.2018г./. С оглед изложеното и като взе предвид, че договорът между страните е за доставка и продажба на електрическа енергия от ответното дружество на ищеца- физическо лице, която не е предназначена за търговска или професионална дейност, настоящият съдебен състав намира, че спорът, с който е бил сезиран арбитражния съд, е потребителски. Потребителските спорове са неарбитрируеми съгласно чл.19, ал.1 ГПК, поради което процесното арбитражно решение е нищожно на основание чл.47, ал.2 ЗМТА. С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да плати на ищеца разноските по делото в размер на 1 476.25 лева /държавна такса и адвокатско възнаграждение/. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение от 27.04.2021г., постановено по арб.дело №275/2020г. по описа на Арбитражен съд Варна при С.П.П.М. ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, [населено място] да плати на Е. К. М., ЕГН [ЕГН] сумата 1 476.25 лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: