Ключови фрази
Делба * предели на влязлото в сила решение * съпружеска имуществена общност * изключителен собственик * съсобственост * преобразуване на лично имущество * определяне на квоти


Р Е Ш Е Н И Е

№ 368

С., 19.12.2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1236 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение №304 от 04.04.11г. по настоящото дело е допуснато на касационно обжалване на решение №95 от 03.06.10г. по гр.д.№117/10г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен искът на Р. С. Д. срещу Е. Р. М. за делба на вилен имот, представляващ вилна сграда с обща площ от 67кв.м., лятна кухня и гараж, външна тоалетна и кладенец, построени в ПИ №1666, част V, местност „А. ч.”, селищно образувание „И.”, [община].
Обжалването е допуснато по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК по въпроса за последиците на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иск по чл.21 от СК /отм./ и по-конкретно - дали следва да се приеме, че в този случай процесните сгради са съпружеска имуществена общност, или са изключителна собственост на другия съпруг.
По този въпрос настоящият състав приема следното:
В решение №541 от 07.07.2004г. по гр.д.№158/04г. на ВКС, І ГО, е прието, че след като не е установено да е налице влагане на лични средства на единия от бившите съпрузи при придобиване на процесния апартамент, то той представлява съпружеска имуществена общност и след прекратяването и с развод дяловете на бившите съпрузи са равни. Обратно – в обжалваното решение на Сливенския окръжен съд е прието, че след като е бил отхвърлен предявеният от Р. С. Д. срещу Е. Р. М. иск по чл.21 от СК /отм./ за установяване на пълна, евентуално – частична трансформация на негови лични средства, вложени в построените по време на брака им сгради - вилна сграда, лятна кухня и гараж, външна тоалетна и кладенец, построени в ПИ №1666, част V, селищно образувание „И.”, [община], то тези сгради и подобрения са изключителна собственост на бившата съпруга Е. М.. По тази причина е бил отхвърлен и искът за делбата им.
Настоящият състав намира за правилна практиката в посоченото решение №541 от 07.07.2004г. по гр.д.№158/04г. на ВКС, І ГО. Установената в чл.19, ал.3 от СК /отм./ презумпция за съвместен принос в придобиването на имоти по време на брака може да бъде опровергана при уважаване на иск по чл.21 от СК /отм./. При отхвърлянето на този иск обаче презумпцията остава в сила – имотите се считат включени в съпружеската имуществена общност, като придобити със съвместен принос на двамата съпрузи. Затова след прекратяването на брака им тези имоти са съсобствени и подлежат на делба при равни квоти.
По съществото на касационната жалба.
Установено е по делото, че процесните сгради са построени по време на брака между страните Р. С. Д. и Е. Р. М.. Вилното място, върху което са построени сградите, е било изключителна собственост на съпругата, придобито от нея по дарение преди брака. По време на брака и преди строежа на сградите, тя е прехвърлила ½ ид.част от мястото на своя съпруг срещу задължение за издръжка и гледане, но този договор е бил развален с влязло в сила решение №142 от 11.07.07г. по гр.д.№42/07г. на Сливенския окръжен съд. По силата на чл.88, ал.1 от ЗЗД, с развалянето на договора вилното място се е върнало в патримониума на Е. М.. Това обаче не се отнася за сградите, които остават съпружеска имуществена общност, след като са строени по време на брака и след като не е опровергана презумпцията на чл.19, ал.3 от СК /отм./. В случая следва да се има предвид и разрешението, дадено с т.4 на ППВС №5/1972г., което се прилага и при действието на СК от 1985г. /отм./ - че сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, се включва в съпружеската имуществена общност и без да е било учредено право на строеж в полза на другия съпруг.
По изложените съображения процесните сгради са се включили в съпружеската имуществена общност на Р. С. Д. и Е. Р. М. и след прекратяването и подлежат на делба при равни квоти. Това налага отмяна на въззивното решение в тази част и постановяване на друг резултат – допускане на делба за тези сгради, ведно с правото на строеж върху мястото – индивидуална собственост на Е. М.. Не следва да се допуска до делба кладенецът, тъй като той няма статут на самостоятелен обект на правото на собственост, а е подобрение върху земята.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №95 от 03.06.10г. по гр.д.№117/10г. на Сливенския окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен искът на Р. С. Д. срещу Е. Р. М. за делба на вилен имот, представляващ вилна сграда с обща площ от 67кв.м., лятна кухня, гараж и външна тоалетна, построени в ПИ №1666, част V, местност „А. ч.”, селищно образувание „И.”, [община] и вместо него постановява:
ДОПУСКА делба на следните сгради, построени в ПИ №1666, част V, местност „А. ч.”, селищно образувание „И.”, [община]: вилна сграда с обща площ от 67кв.м., на два етажа, състояща се от две стаи, салон, веранда и баня, заедно с правото на строеж върху мястото; лятна кухня с площ от 4,90 кв.м., заедно с правото на строеж върху мястото; гараж с площ от 22 кв.м., ведно с правото на строеж върху мястото и външна тоалетна, между съсобственици и при квоти:
- ½ ид.част за Е. Р. М. и
- ½ ид.част за Р. С. Д..
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: