Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 231   София, 25.03.2010 година                       В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А                Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и девета година в състав:                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ:     МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                      ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   при  участието на секретаря  Лилия Златкова в присъствието на  прокурора изслуша докладваното  от  съдията М.Славчева  т.дело №  226/2009 г.   Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Е” ЕООД срещу въззивно решение № 221 от 08.12.2008 г. по т.д. № 381/2008 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 257 от 24.06.2008 г. по т.д. № 39/2007 г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е уважен предявения от Е. “Г” иск срещу касатора за сумата 14 349 евро, представляваща част от втора вноска по договор за строителство от 27.04.2006 г. В касационната жалба са поддържани доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Ответникът по касация Е. “Г” изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на въззивното решение. С определение № 551 от 20.08.2009 г. на ВКС, ТК, Второ отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Производството по делото е образувано по иск на Е. “Г” срещу касатора за сумата 20 000 евро като част от вземане в размер общо на 84 000 евро, представляващо стойността на втора и трета вноска, дължими по договор за строителство от 27.04.2006 г. За да остави в сила първоинстанционното решение в осъдителната му част, въззивният съд приел, че вземането за процесните вноски е станало изискуемо, тъй като са настъпили условията по договора, определящи падежа им, както и че ответникът не е погасил задължението си за заплащането им. Релевираното от касатора възражение за недопустимост на първоинстанционното решение, обосновано с обстоятелството, че срещу него ищецът е образувал изпълнителен процес въз основа на издаден изпълнителен лист на основание два записа на заповед за сума, съответстваща на стойността на третата вноска е счетено от въззивния съд за неоснователно по съображения, че задължението на издателя му не зависи от друго правоотношение, но в конкретния случай ценната книга била издадена именно като обезпечение за изпълнението на процесното парично задължение на касатора. Касационната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос допустимо ли е при снабдяване с изпълнителен лист въз основа на запис на заповед да се предяви иск на договорно основание за реалното изпълнение на задължението, което ценната книга обезпечава. По така формулирания въпрос настоящият състав приема, че снабдяването с изпълнителен лист по издаден запис на заповед като гаранция за изпълнение на поето по каузална сделка задължение не съставлява процесуална пречка за предявяване на иск за реалното изпълнение на обезпеченото задължение. Този въпрос е относим към разрешаването по същество на материалноправния спор, като съдът следва да се съобрази с евентуално извършено плащане в образувания въз основа на него изпълнителен процес. Това е така, тъй като извънсъдебното изпълнително основание не се ползва със сила на присъдено нещо и вероятността в един бъдещ процес да се установи недължимостта по него обосновава правния интерес на ремитента да установи дължимостта на плащането по записа на заповед със сила на пресъдено нещо. В конкретния случай ищецът е претендирал заплащането на втора и трета вноска по договора, съчетаващ елементите на предварителен такъв и на договор за строителство и съдът като е съобразил, че в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на два записа на заповед за сума, равняваща се на стойността на третата вноска, по повод на който е инициирано изпълнително дело, е приел за дължима претендираната втора вноска в размер на 37 524 евро, но с оглед извършената съдебна компенсация с вземането на касатора по чл. 256 ЗЗД, оставил в сила първоинстанционното решение в уважената му част до размер на 14 349 евро и отхвърлил предявения частичен иск за разликата до 20 000 евро. Поддържаният от касатора довод за недължимост на втората вноска по процесния договор за изработка поради погасяване на задължението му за плащането й е неоснователен. Становището му, че съставеният на 30.09.2006 г. Протокол за приемане на СМР установява и заплащането на стойността на актуваните с него строително-монтажни работи не може да бъде споделено. Ирелевантно в случая е дали договорът е подписан от ищеца като изпълнител в качеството му на физическо лице или като едноличен търговец, тъй като и в двата случая плащането следва да се удостовери с писмен документ. Протоколът за приемане на изпълнените СМР от 30.09.2006 г., на който касаторът се позовава няма правната характеристика на “разписка”, доколкото в същият не е записано изрично, че е извършено плащане на сумата по него. Това налага същият следва да бъде ценен като доказателство единствено за изпълнение и приемане на възложената работа по смисъла на чл.264 ЗЗД, за която поръчващият дължи заплащане на договореното възнаграждение. По делото не са представени доказателства, удостоверяващи изпълнението на това задължение на касатора, което позволява да се сподели направения от въззивния съд извод за дължимост на втората вноска по сключения договор за строителство. Неизправността на касатора по отношение на посоченото изискуемо и ликвидно парично задължение към ищеца обосновава извод за отсъствие на възникнало в негова полза потестативно право едностранно да развали договора поради неизпълнение на част от довършителните работи и некачествено изпълнени СМР. Правото по чл.87, ал.1 ЗЗД може да бъде упражнено само от изправната страна по договора, какъвто касаторът безспорно не е в разглеждания случай, поради което наведените от него доводи срещу направения в горния смисъл извод на въззивния съд се явяват неоснователни. С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че въззивното решение е валидно и правилно. То е и допустимо, тъй като процесуалната легитимация се определя от правните твърдения на ищеца относно спорното право, както е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Изтъкнатият от касатора довод за недопустимост на иска поради предявяването му от ищеца в качеството на едноличен търговец, а не като физическо лице, в каквото бил подписал процесния договор е относим към материалноправната, а не към процесуалната му легитимация. Независимо от това за пълнота на изложението следва да се подчертае наличието на постоянна практика на ВКС по въпроса, че с регистрацията си като едноличен търговец физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. Гражданското и търговското право признават само два вида правни субекти – физически и юридически лица. Регистрацията на едно лице като едноличен търговец му дава права на търговец, но не раздвоява физическото лице и затова името на физическото лице не може да се отграничи от това на търговеца. Вярно е, че това му качество определя сключената сделка като търговска, но този й характер не се е отразил върху определения от съда размер на задължението на касатора, доколкото в същото не е включен данък добавена стойност, в какъвто смисъл са наведените от него доводи. Изложеното дава основание да се обобщи, че не са налице сочените от касатора отменителни основания, поради което касационната му жалба следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 221 от 08.12.2008 г. по т.д. № 381/2008 г. на Варненския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: