5 Р Е Ш Е Н И Е № 13 гр. София, 19.03. 2014г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети януари , две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: Е. ТОМОВ Д. ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р.И. . изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 3649/2013 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Цена Н. Ц. от [населено място] общ. П. срещу решение №44 от 06.03.2013г по гр.дело № 1528/2012г. на Великотърновски окръжен съд , с което след отмяна на бракоразводното решение само в частта му за ползването на семейното жилище на основание чл.56 ал.1 СК, е разпределил същото да се ползва от двамата бивши съпрузи Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в съществено нарушение на съдопроизводствени правила,необосновано и в нарушение на материалния закон Кредитирани са единствено твърденията на съпруга – ответник по отношение на обстоятелството ,че семейното жилище представлява двуетажна жилищна сграда и без изибщо да изследва въпроса дали етажите са обитаеми и годни за живеене ,броя и вида на сервизните помещения, възможността за обособяване без преустройства, т.е въпроси които предпоставят правилното прилагане на материалния закон,е постановено разпределение по етажи . Не е установено и обсъждано какво точно представлява семейното жилище и от какви помещения се състои то ,не е изследван и въпроса за търпимостта в отношенията,което е резултат от процесуално нарушение на служебното начало, задълженията на съда във връзка с доказателствата относно фактите , определящи решаващата му дейност . Ответникът по касационната жалба М. К. Ц. е заявил отговор , с която оспорва съображенията за отмяна на решението . Изтъква жилищната си нужда ,намерила справедлива преценка от съда . В писмена защита посочва ,че ищцовата страна , сега касатор , следва да носи последиците от непопълване на делото с доказателства за твърденията си, а не сега да търси пороци на съдебното решение поради непълноти на фактическата обстановка. Н. на доказателства от насрещната страна не следва да води до възможност тя да оспорва правилността на решението. Освен това , ищцата не е оспорила съпружеската имуществена общност,за да повдига въпрос за съсобствеността и вида помещения. Касае се за самостоятелни етажи от къща , което не е оспорено , нито че те са обитаеми,тъй като обратното не е изтъквано Поради това не следва и правилно не е обсъждан броя стаи и други подробности. С определение №989 от 04.10.2013г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса за начина , по който съдът следва да подходи при решаване на мерките относно семейното жилище , когато администрира спор за предоставяне ползването му по бракоразводното дело , при решаващо позоваване на възможност за разпределение и по въпроса за основаване на решението за разпределение на обстоятелствата и критериите по чл. 56 СК. Практиката по въпроса е уеднаквена в реш. №554 от 15.07.2010г по гр.д №1774/2009г ІV г.о , реш. №64 от 08.03.2013г по гр.д396/2012г ІVг.о и реш.№116 от 2011г по гр.д466/2010г ІV г.о на ВКС по реда на чл. 290 и чл. 291 ГПК, в доразвитие на указанията по ППВС №12/1978г относно ползването на семейното жилище и компетентността на съда при предоставянето му след развод . По този въпрос противоречието на обжалваното въззивно решение с установената практика на Върховен касационен съд се изразява в постановен от Великотърновски окръжен съд режим на ползване на семейното жилище , представляващо по данни от приложен нотариален акт жилищна сграда , която по твърдения на страните е на два етажа и 4/6 от нея са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност от двамата бивши съпрузи ,като е постановено единият да ползва първи ,а другият да ползва втори етаж без други уточнения и без да е имало доказателства , съответно основание да се приеме,че етажите представляват самостоятелни жилища . За да разпредели семейно жилище по този начин , съгласно чл. 56 ал.5 във вр. чл. 56 ал.1 СК , съдът задължително следва да основе решението си на поредност от установености. За да се произнесе по мерките относно ползването на семейното жилище, съдът установява собствеността и помещенията , от които се състои то , за да установи и прецени на следващо място възможността за обособяване на самостоятелни реални части без общо ползване на помещения , а ако помещения ще се ползват общо , изрично ги посочва в решението си , както е длъжен изрично да посочи и помещенията, които бившите съпрузи ще ползват самостоятелно. От фактическата установеност на помещенията , вида и годността им - в случай че при разпределението ще има и общо ползване , зависи относимостта на въпроса дали отношенията между съпрузите са търпими и следва ли този въпрос да бъде определящ при решаващата дейност на съда Попълването на делото с необходимите доказателства е задължение на страните , а не на съда, но тъй като при уредбата на чл.56 СК се касае за вид съдебна администрация - при това не само когато от брака има ненавършили пълнолетие деца , съдът на първа инстанция при доклада по делото , а при негов пропуск въззивният съд- макар и не под формата на нов доклад , следва да бъде активен , като посочи на страните необходимата с оглед законосъобразно упражняване на компетентността си на съд по същество фактическа установеност , когато за нея са необходими специални знания. Този е случая с необходимото изследване на възможността семейно жилище да се обособи за ползване и от двамата съпрузи, или от необходимостта преди това да се установи за колко на брой жилища се касае . Предвид спецификата при дължимото съдебно администриране на спорните отношения в частта за ползването на семейно жилище след развода , съдът е следвало да назначи съответната техническа експертиза , като укаже на страните за нейната необходимост като доказателствено средство и даде възможност на същите да внесат предварително необходимите за изготвянето й разноски , съобразно доказателствената тежест . Ето защо касационната жалба е основателна в оплакването си за съществено нарушение на съдопроизводствени правила във връзка със служебното начало , в случая довело до липса на фактическа установеност по критериите на чл. 56 от СК ,същите предписани в закона като основание за решаващ акт на съда относно предоставяне ползването на семейно жилище след развод. Доводите на ответника , че на ищцата в бракоразводния процес следва да се възложат последиците на една преклудирана доказателствена възможност за установяване на факти от значение за ползването на семейното жилище , е неоснователно в конкретния случай , поради изтъкнатите вече особености на съдебното произнасяне по реда на чл. 56 СК , независимо че страните нямат непълнолетни деца. При обжалваното въззивното решение не са съобразени материални предпоставки на чл. 56 СК, при диспозитивното съдържание на решението включително. Ако се касае за две жилища в една сграда , които жилища може да се ползват поотделно от двамата съпрузи , е налице отрицателното условие на чл. 56 ал.1 СК (чл. 107 ал.1 СК отм). Етаж и жилище не са равнозначни понятия, затова и когато се произнася по мерките посредством разпределение чрез обособяване, съдът изрично следва да посочи кои помещения от кой съпруг се ползват и кои помещения остават за общо ползване ( реш № 554 гр.д №1774/2009 ІV г.о на ВКС ). Поради това решението следва да бъде отменено , а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд , който да изпълни указаното му задължение. Безпредметно е да се обсъждат останалите касационни оплаквания в жалбата , при така установената по делото неизясненост на обстоятелствата от фактическа страна . Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение №44 от 06.03.2013г по гр.дело № 1528/2012г. на Великотърновски окръжен съд и връща делото на същия съд , за ново разглеждане , от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: