Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * установяване право на собственост към минал момент * земеделски земи * правен интерес * възстановяване в стари реални граници

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

гр.София, 20.04.2010 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и десета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА

КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

със секретар АНИ ДАВИДОВА

и с участието на прокурора

изслуша докладваното от

председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА

гражданско дело под № 407/2009 г.

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на А. А. Б. – К. на О. Г. , обл. Благоевград против решение № 276/18.07.2008 г. по гр.дело № 122/2008 г. на Окръжен съд – Б. , в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение и е признато по отношение на О. Г. , че наследодателят на ищците – към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на нива от 0.8 дка, в м.”К”, землището на с. О.. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон, затова се настоява за отмяната му. Срещу същия съдебен акт, но в отменителната му част, с която е отхвърлен иска срещу О. Г. , за правото на собственост върху нива от 1.2 дка в м.”Г” е постъпила касационна жалба от К. Д. И. от гр. П. и от Д. Д. И. от гр. П., които твърдят че е налице отменителното касационно основание регламентирано в чл.281 т.3 ГПК и изразяващо се в необоснованост на съдебния акт в обжалваната му част.

Ответницата по касационните жалби М. Д. О. от с. О., обл. Благоевград не изразява становище по тях.

Касационният съд констатира, че с определение № 865/9.09.2009 г. и с определение от 11.02.2010 год. по гр.дело № 407/2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби. Касационно обжалване на въззивното решение, по касационната жалба на О. Г. е допуснато, на основание чл.280, ал.1 т.1 ГПК, поради установено противоречие между касационната практика в ТР № 1/97 г. на ОСГК и решения от въззивния съд въпрос за правния интерес от установяване на правото на собственост към минал момент. По отношение на касационната жалба на К. и Д. И. е констатирано наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въпросът за правния интерес от предявяване на иска им към минал момент също е решен в противоречие с практиката на касационния съд в ТР № 1/97 г. на ОСГК.

Касационният съд обсъди доводите на касаторите за отмяна на съдебния акт, в обжалваните му части и прие за установено следното: за да остави в сила първоинстанционното решение № 421/4.12.2007 г. по гр.дело № 757/2005 г. на Районен съд- Г. Д. , в частта с която е признато по отношение на О. Г. , че наследодателят на ищците Д е бил собственик на нива от 0.800 дка в м.”К”, землището на с. О., с конкретни граници - път, река и Х. И. , към момента на образуване на ТКЗС, а сега представляващ ПИ № 501 по картата на землището на с. О., при съседи: от изток – река К. , от запад и от юг – път и от север Г. база, въззивният съд е споделил правните изводи за основателност и доказаност на установителния иск за собственост към минал момент. Отчитайки отсъствие на мероприятие, по смисъла на чл.10 б, ал.1 ЗСПЗЗ, което да възпрепятства възстановяването на собствеността, съдът е приел, че са налице предпоставките за установяване на правото на собственост към минал момент върху процесния имот, който сега представлява имот № 501 по картата на възстановената собственост.

Правните изводи са необосновани и в противоречие с материалния закон, което налага отмяната на въззивното решение, в обжалваната от касатора О. Г. част и постановяване на касационен съдебен акт, по чл.293 ал.2 ГПК, защото: ищците твърдят, че техният наследодател Д към момента на образуване на ТКЗС с. О. е притежавал нива от 0.800 дка в м.”К”, в землището на с. О., при съседи към минал момент: път, река и Х. И. , за който поземлен имот, с № 501 по КВС О. Г. се легитимира, като собственик към настоящия момент. Спор между страните, че имотът е бивша собственост на б.ж. Димитър И. не е съществувал по делото. Възражението си за отсъствие на правен интерес от иска по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ ответникът основава на постановеното решение на ПК № 5005/18.11.1993 г., с което е признато правото на собственост на наследниците на Д. И. върху процесния имот от 0.800 дка. в м.”К” но е отказано реалното й възстановяване, поради извършено мероприятие, по смисъла на чл.10 Б ЗСПЗЗ. Назначената техническа експертиза в първоинстанционното производство на М. В. потвърждава обстоятелството на реализирано мероприятие върху имота, т.е. извършен е строеж, по смисъла на пар. 5 т.38 от ДР на ЗУТ и по смисъла на пар.1 в от ДР на ЗСПЗЗ, т.е. налице е благоустройствено мероприятие - положена асфалтова настилка през 1982-1983 г., с предназначение и използване, като паркинг, съществувал и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ /ДВ.бр.17/1.03.1991 г./.становено е също, че към датата на огледа, извършен от вещото лице на 19.10.2007 г. положената асфалтова настилка е частично разрушена, но това обстоятелство не игнорира задължителните указания на ОСГК на ВКС, в ТР № 1/97 г. съгласно което оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес. Налице е отказ на ПК да възстанови в реални граници процесния имот, поради невъзможността, регламентирана в чл.10 б ЗСПЗЗ, което налага извода за отсъствие на правен интерес от предявяването на установителния иск по чл.14 ал.4 ЗСПЗЗ, който е недопустим за конкретната земеделска земя. Постановеното въззивно решение, в частта с която е оставено в сила първоинстанционното решение следва да се обезсили и производството по делото следва да се прекрати.

По отношение на касационната жалба на К. и Д. И. касационният съд констатира следното: съгласно обсъденото по-горе ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВКС отсъства правен интерес от предявяване на установителния иск и по отношение на имота от 1.2 дка в м.”Г”, землището на с. О., защото: не е налице решение на ПК за възстановяване собствеността върху земеделския имот в реални граници. В подкрепа на този аргумент е приложеното по делото решение № 5005/18.11.1993 г. където под № 3 имотът, представляващ нива от 1.200 дка, трета категория, в землището на с. О., в м.”Г” не е индивидуализиран с граници /съседи/, т.е. не е налице възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, поради което и искът по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ се явява недопустим и след обезсилване на въззивното решение и в тази част, производството по него следва да се прекрати.

Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. и като констатира, че касаторът О. Г. е претендирал направените в касационното производство разноски, които са в размер на 555 лева ги постави в тежест на касаторите К. и Д. И. , затова

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА ИЗЦЯЛО решение № 276/18.07.2008 г. по гр.дело № 122/2008 год. на Окръжен съд Б. , като недопустимо, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА производството по исковете на М. Д. О. от с. О., обл. Благоевград, К. Д. И. от гр. П. и Д. Д. И. от гр. П. против О. Г. с. Г., обл. Благовеград за признаване за установено правото на собственост към минал момент на техния наследодател Д, б.ж. на с. О., починал на 22.05.1977 г. върху следните земеделски имоти: нива, с площ от 0.800 дка в м.”К”, в землището на с. О. и нива с площ от 1.200 дка в м.”Г” /Башица/, землището на с. О., поради тяхната недопустимост.

ОСЪЖДА К. Д. И. и Д. Д. И. да заплатят на О. Г. , с. Г., обл. Благоевград разноските за касационното производство, в размер на 555 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: