О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 56 гр. София, 12 юни 2018 г Върховният касационен съд на Република България, III НО, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА МИЛЕНА ПАНЕВА при секретар при становището на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА частно наказателно дело № 520 по описа за 2018 г Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане от 14.05.2018, по ЧНД № 76/18 по описа на Сливенски военен съд е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност с Бургаски окръжен съд. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Бургаски окръжен съд. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство първоначално е образувано в Бургаски окръжен съд по молба на И. Д. К., депозирана чрез пълномощника му адвокат С., с правно основание чл. 402 ГПК. С молбата е отправено искане до съда да бъде признато за установено, че задълженията на молителя К. към Г. М. С., С. С. С. и Д. С. С., произтичащи от влязлата в сила присъда на Сливенски военен съд № 104 от 13.10.2004 г, по НОХД № 104/04, представляващи присъдени обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, в резултат от извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 и т. 6, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18 НК, са погасени по давност и на това основание / изтекла погасителна давност / да бъде заличена възбраната на недвижим имот, собственост на длъжника, наложена въз основа на обезпечителна заповед, издадена от Бургаски окръжен съд на 25.04.2002 г, по ДЧН № 5/02. С разпореждане № 70 от 4.05.18 г, съдията-докладчик от Бургаски окръжен съд е приел, че делото не му е подсъдно, по съображения, че обезпечителната мярка е наложена по повод на извършено престъпление, по което се е произнесъл с присъда Сливенският военен съд. Изложеното е послужило като основание за оставяне на молбата без разглеждане и изпращане на делото по компетентност на Сливенски военен съд, който да я разгледа, на основание чл. 309 НПК вр. чл. 402 ГПК. При постъпване на делото в Сливенски военен съд е образувано ЧНД № 76/18. С разпореждане от 14.05.2018 г, съдията-докладчик е отбелязал, че процедурата по чл. 309 НПК вр. чл. 402 ГПК касае висящо съдебно производство пред съответния наказателен съд, каквото към настоящия момент не е налице / присъдата на Сливенски военен съд е влязла в сила на 19.05.2006 г /. Докладчикът е посочил, че компетенциите на военните съдилища са изрично регламентирани в чл. 95, ал. 1 ЗСВ, а произнасянето по отмяна на наложено обезпечение по влязла в сила присъда не е сред тях. Изложеното е послужила като основание за съдията-докладчик да прекрати съдебното производство по ЧНД № 76/18, да повдигне спор за подсъдност с Бургаски окръжен съд и да изпрати делото на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Сливенски военен съд. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 309 НПК, съдът се произнася по мярката за неотклонение, по мярката за обезпечаване на гражданския иск, на глобата и на конфискацията, когато правният спор е висящ пред него. В случая, посочената процедура е неприложима, доколкото присъдата на Сливенския военен съд е влязла в сила на 19.05.2016 г, тоест, делото не е висящо пред този съд. От друга страна, молбата, с правно основание чл. 402 ГПК, е подадена до Бургаски окръжен съд, към който са отправени две искания: да бъде прието за установено, че задълженията на И. Д. К. по чл. 45 ЗЗД към кредиторите Г. М. С., С. С. С. и Д. С. С., предмет на присъда № 104 от 13.10.2004 г, постановена от Сливенски военен съд, по НОХД № 104/04, са погасени по давност и да се отмени наложеното обезпечение на бъдещ иск, съгласно обезпечителна заповед от 25.04.2002 г, издадена от Бургаски окръжен съд, по ДЧН № 5/02. Първото, изложено в молбата искане, представлява завеждане на установителен иск, който подлежи на разглеждане по реда на ГПК, по който е компетентен да се произнася единствено гражданският съд. Липсва хипотеза, при която по такъв иск би могъл да се произнесе наказателен съд, който би приложил НПК вр. ГПК. На следващо място, второто, залегнало в молбата искане, касае отмяна на обезпечение на бъдещ иск, наложено с обезпечителна заповед от 25.04.2002 г на Бургаски окръжен съд, по ДЧН № 5/02, което предопределя компетентност на съда, наложил обезпечението, да го изменя или отменя, ако са налице законовите основания за това. При положение, че Бургаският окръжен съд е допуснал обезпечението на бъдещ иск, той би бил компетентен да се произнесе по съдбата на обезпечението, което е самостоятелен аргумент за това, че Сливенският военен съд не би могъл да се произнесе по такова искане, след като не той е наложил обезпечението. Отделен е въпросът дали са спазени изискванията за надлежно сезиране на Бургаския окръжен съд и по коя процедура той би следвало да се произнесе, но това е извън предмета на настоящето производство, с правно основание чл. 44, ал. 1 НПК, при което ВКС се произнася единствено по спора за подсъдност между спорещите съдилища. С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Сливенски военен съд, а делото, по повод на което се спори, следва да бъде разгледано от Бургаски окръжен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО, О П Р Е Д Е Л И: ИЗПРАЩА ЧНД № 76/18 по описа на Сливенски военен съд за разглеждане от БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. Копие от определението да се изпрати на Сливенски военен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: