Р Е Ш Е Н И Е № 107 гр. София, 28 юни 2021 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Стелияна Атанасова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 426 по описа за 2021 г Касационното производство е образувано по протест на Софийска апелативна прокуратура срещу въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 1017 от 28.07.2020, по ВНОХД № 1332/19, с която е отменена осъдителна първоинстанционна присъда на Врачански окръжен съд № 17 от 2.07.2019, по НОХД № 264/18, и подсъдимият В. В. А. е признат за невинен в това, че от 6.02.2012 г до 27.04.2012 г, в [населено място], в качеството си на управител на „Т. С.“ О., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 1 431, 38 т слънчогледово семе и 1 311, 48 т пшеница, всичко на обща стойност 1 319 206, 50 лв, които владеел и пазел / на основание договор за отговорно пазене, сключен на 22.11.2011 г /, като обсебването е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С първоинстанционната присъда подсъдимият В. В. А. е признат за виновен в това, че от 6.02.2012 г до 27.04.2012 г, в [населено място], в качеството си на управител на „Т. С.“ О., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи: 1 431, 38 т слънчогледово семе и 1 311, 48 т пшеница, всичко на обща стойност 1 319 206, 50 лв, които владеел и пазел / на основание договор за отговорно пазене, сключен на 22.11.2011 г /, като обсебването е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 206, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на четири години „лишаване от свобода”, при „общ“ режим. С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Събраните доказателства са оценени превратно, което е довело до порок във формираното вътрешно убеждение по релевантните факти. Не е доказателствено обезпечен изводът, че дружество „Д. А.“ Е., представлявано от св. К., не е собственик на инкриминираното зърно. Не са интерпретирани вярно писмените доказателства: договор за отговорно пазене, сключен на 22.11.2011 г между „Д. А.“ Е. и „Т. С.“ О., складовите разписки № 1 от 17.01.2012 г и № 2 от същата дата, протоколите за покупко-продажба на зърно, с които „Д. А.“ Е. е закупувало земеделска продукция. Неверен е изводът на съда, че липсват несъмнени доказателства за извършени от подсъдимия разпоредителни действия с инкриминираното количество зърно, тъй като в тази насока са налице писмени доказателства. Не е взето предвид, че съгласно клаузите на договора за отговорно пазене, сключен на 22.11.2011 г, дружеството, управлявано от подсъдимия, не е имало право да продава вещта, без изрично съгласие на съконтрахента си. Порочният анализ на доказателствата е обусловил неправилен извод относно съставомерността на деянието, с което е допуснато нарушение на материалния закон. С протеста се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд. В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста. Пледира да бъде оставен в сила въззивният акт. Защитата изразява становище за неоснователност на протеста и законосъобразност на оспорената въззивна присъда. Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник. Моли въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е допуснато. Неоснователно се изтъква, че при анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато нарушение на процесуалните изисквания. САС е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 13 и чл. 14 НПК да разкрие обективната истина, като изследва обективно, всестранно и пълно създадените търговски отношения между дружествата, имащи отношение към обвинението за обсебване. При анализа на доказателствата правилно е отдаден приоритет на писмените такива, доколкото същите съдържат обективни данни за интересуващите процеса събития. Верен е изводът, че договорът за отговорно пазене от 22.11.2011 г, поставен в основата на обвинителните доказателства, е привиден и поради това не е породил правни последици, а в действителност, описаната в договора земеделска продукция е била предмет на търговски отношения, възникнали между „Д. А." Е. и „А. Л.“ Е.. В тази насока, от значение за изхода на делото е обстоятелството, че дружество „Д. А. Е., представлявано от св. К., на 24.10.2011 г е сключило договор за влог с „А. Л.“ Е. на зърно, идентично с инкриминираното такова. Взето е предвид и съдържанието на издадените по повод на договора складови записи, удостоверяващи, че вложеното зърно е постъпило в зърнохранилището на „А. Л.“ Е.. Взети са предвид и последващите действия на св. К. в качеството й на собственик и управител на „Д. А.“ Е., а именно: сключването на договор, датиращ от 22.11.2011 г, между посоченото дружество и банка МКБ „Ю.“ АД, [населено място], за кредит от 500 000 лв, обезпечен със зърното, предмет на договора за влог с „А. ленд“ Е.. Освен това, „Д. А.“ Е. е сключило с банката договор за цесия, с който е прехвърлило бъдещите си вземания от реализацията на зърното, описано в складовите записи, оставено на съхранение в зърнохранилището, въз основа на договора с „А. Л.“ Е.. Изяснено е, че „Т. С.“ О., представлявано от подсъдимия, се е споразумяло с кредитополучателя „Д. А.“ Е., да поеме неговото задължение към банката по договора за кредит. През 2012 г, по повод проверка на качеството на зърното, служещо като обезпечение, Националната служба по зърното е изразила становище, че стоката подлежи на незабавна реализация. Становището е изпратено на банката, която с писмено разпореждане от 3.05.2012 г, отправено към „Т. С.“ О., е разпоредила незабавно да бъде реализирана земеделската продукция. На писмото от банката за местонахождението на зърното не е получен отговор. Към този момент е преустановено плащането на погасителните вноски по кредита, а зърното не е намерено в склада, в който е съхранявано. Поради неизпълнение на договора за кредит и неправомерно разпореждане със стоката, служеща като обезпечение, банката е предприела действия по принудително изпълнение срещу неизправните длъжници: „Д. А.“ Е. и „А. Л.“ Е.. С оглед на изложеното, верен е изводът на въззивния съд, че към момента на сключване на договора за отговорно пазене с дружеството, управлявано и представлявано от подсъдимия / 22.11.2011 г /, св. К. като собственик и управител на „Д. А.“ Е. не е разполагала с описаното в договора зърно, което сочи на липсващ предмет на договора, а оттам, на привидност на сключената сделка. Нещо повече, установено е, че представените от св. К. документи за „закупуване“ на зърното, предмет на договора за отговорно пазене от 22.11.2011 г, са породили съмнение за истинността на тяхното съдържание, доколкото е изяснено, че голяма част от „продавачите“ са несъществуващи лица. В този смисъл, верен е изводът на въззивния съд, че липсват доказателства, че дружеството на св. К. е било собственик на инкриминираното зърно, а възражението в тази насока не може да бъде споделено. За изхода на делото обаче е съществено дали посочената свидетелка обективно е разполагала фактически със зърното, предмет на договора за отговорно пазене, сключен с дружеството на подсъдимия, а с оглед на събраните писмени доказателства, отговорът на този въпрос е отрицателен. Ето защо, правилно апелативният съд е приел, че липсват несъмнени и категорични доказателства, че инкриминираните вещи са преминали във владение на подсъдимия, а той неправомерно се е разпоредил с тях. С оглед на изложеното, настоящата инстанция не намери да е допуснато нарушение при анализа на доказателствата и доказателствените средства, откъдето и соченото от прокуратурата нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. При тази хипотеза, не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, тъй като липсата на нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не поражда такава процесуална необходимост. Не е налице и основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Въззивният съд е изложил верни съображения по приложението на материалния закон, към които настоящата инстанция намира за необходимо да добави следното: Независимо от липсата на сигурност, че договорът за отговорно пазене от 22.11.2011 г е действителен, респективно, че инкриминираната вещ е преминала във владение на дееца, за правилното приложение на материалния закон е от значение да бъде съобразена правната уредба на договора от гледна точка на позитивното гражданско право. По правната си природа договорът за предаване на вещ на отговорно пазене представлява договор за влог, който се характеризира със следното: влогодателят предава на влогоприемателя определена движима вещ, а влогоприемателят се задължава да я пази и върне на уговорения срок или при поискване. Предмет на договора за влог могат да бъдат само индивидуално определени движими вещи. Ако вложените вещи са заместими / пари, хранителни продукти и др. /, необходимо е страните да уговорят връщането на същите вещи. В противен случай, договорът е за неправилен влог, при който влогоприемателят е овластен да се разпореди с вложените вещи, а отношенията между страните се уреждат като по договор за заем за потребление, за който е характерно, че заемодателят прехвърля собствеността върху определено количество заместими вещи, а заемателят се задължава да върне вещи от същия вид, количество и качество. Изложеното по-горе, отнесено към настоящия казус, дава основание за следните изводи: В приложения по делото договор за отговорно пазене от 22.11.2011 г липсва клауза за връщане на същите вещи. Тогава, отношенията между страните се уреждат като при договор за неправилен влог, респективно, договор за заем за потребление, а именно: Влогоприемателят получава правото на собственост върху вещите, предмет на договора, и има право да се разпорежда с тях, но дължи връщане на вещи от същия вид, количество и качество. Ето защо, при евентуално неизпълнение на договора, от страна на подсъдимия като представляващ дружеството-влогоприемател, би се породил гражданско-правен спор, който подлежи на разглеждане, по реда на ГПК. По тези съображения, с оглед правната природа на договора за отговорно пазене, на който се позовава прокуратурата, подсъдимият изначално не би могъл да отговаря за обсебване, дори и ако би било доказано, съобразно стандарта на чл. 303 НПК, че е получил инкриминираното зърно и се е разпоредил с него. Ето защо, с отмяната на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава, САС е приложил правилно материалния закон, а релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК не е допуснато. По тези съображения, ВКС намери, че протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА въззивна присъда на Софийски апелативен съд № 1017 от 28.07.2020 г, по ВНОХД № 1332/19. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: