Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 60392


София, 15.11.2021 година


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2242/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
В. С. К. е обжалвал въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 260065, постановено на 01.03.2021 г. по гражданско дело № 3383/2020г. по допускане на делбата, в частта за квотите на съделителите и участниците в съсобствеността.
Ответникът „Стара Загора проект“ ЕООД е подал писмен отговор, в който изразява становище, че касационното обжалване не следва да се допуска поради липса на противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл.76 ЗН.
Ответницата Д. Л. М. не е подала отговор на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за делба, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Старозагорският окръжен съд е потвърдил решението на Старозагорския районен съд № 629/15.05.2019г., постановено по гр.д.№ 6262/18г. , с което е допусната на основание чл. 34 ЗС съдебна делба между „Стара Загора проект“ ЕООД , В. С. К. и Д. Л. М. на сграда с идентификатор № ........, по КККР на [населено място], построена в поземлен имот с идентификатор № ............с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, площ от 96.10 кв. м., заедно със съответните припадащи се идеални части от дворното място - поземлен имот с идентификатор № ...........при квоти от жилището 7/36 ид. части за „Стара Загора проект“ ЕООД , 22/36 ид. части за В. С. К. и 7/36 ид. части за Д. Л. М..
Въззивният съд е приел, че имотът е принадлежал на С. В. К., наследодател на ответниците В. С. К. и Д. Л. М.. С. В. К. е дарил на сина си В. С. К. 2/9 ид. части от дворно място и постройките с нот.акт № ../1970г., след което е сключил с нотариален акт № .../1986г. с Г. С. М. договор за замяна на 7/18 ид. части от дворното място и постройките в него. През 1988 г. по гр.д. 2866/88г. на Старозагорския районен съд е била извършена делба на сградите при която С. В. К. и В. С. К. получили в общ дял реално жилищната сграда в североизточната част на дворното място /понастоящем самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..........., предмет на настоящото дело/, а съделителят Г. С. М. е получил в индивидуален дял жилищната сграда построена в северозападната част на дворното място и стопанската постройка, които не са предмет на настоящата делба. Дворното място не е било предмет на делбата по гр.д.№2866/1988г.
По спорните въпроси за правата на първоначалните съсобственици С. В. К. и В. С. К. след делбата и за приложението на чл.76 ЗН, въззивният съд е приел следното: По правната си същност делбата е способ за придобиване на собственост над квотата, но само при изрично волеизявление и съответното парично уравнение - чл. 69, ал. 2 ЗН, приложим по силата на препращащата норма на чл. 34, ал.2 ЗС. За определяне на дяловете на С. В. К. и В. С. К. в поставения им общ дял имот при делбата, следва да се изходи от обема на правата им преди доброволната делба и от целта на доброволната делба - да се прекрати съсобствеността само с единия от съделителите Г. С. М., без уравнение на дяловете, което означава без промяна във вътрешните отношения, включително и между съсобствениците на общия дял. При липса на данни за изявена воля от съделителите за промяна в квотите на съсобственост преди делбата, както е по настоящото дело, следва да се приеме, че за оборване на презумцията по чл.30 ал.2 от ЗС има значение имуществената общност възникнала преди делбата, извършена през 1988г. От протокола от 15.12.1988 г. по гр.д. № 2866/1988 г. на Старозагорския районен съд се установява, че страните по тази делба са се съгласили, че уравнение на дяловете между съделителите не се дължи /няма изявление в противен смисъл/, респ. такова уравнение не е било предмет на съгласие между тях. Това изявление на страните изключва обща воля за съсобственост при равни права, защото страните се позовават на извършените от тях преди това дарение и покупко-продажба на различни идеални части. Към този извод ясно навежда и посочените в исковата молба на Г. С. М. квоти на съсобствеността, при които се иска допускането и извършването на делбата отговарящи на придобивните основания на съделителите.
След смъртта на С. В. К. през 1991 г. притежаваните от него 7/9 ид. части от процесната сграда са били наследени поравно от децата му или по 7/18 ид. части за всяко дете. С решение № 212/25.06.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по гр.д. № 104/2017 г., влязло в сила на 18.09.2018 г. е обявен за окончателен договор за замяна на 7/36 ид.ч., сключен от М.-Д. С. Б. /половината от притежаваните от нея по силата на наследствено правоприемство 7/18 ид. части от процесната постройка / със „Стара Загора проект“ ООД. Това разпореждане не попада в обхвата на чл.76 ал.1 ЗН, защото собствеността върху имота, с част от който е извършено разпореждането, не е възникнала изцяло от наследяване.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора В. С. К. правни въпроси: 1. Приложим ли е чл.76 ал.1 ЗН към разпореждане, извършено от наследник с част от наследствения дял, в полза на трето външно на съсобствеността лице, ако другият наследник притежава и дял от имота на основание различно от наследяване /дарение/ и 2. Налице ли е промяна в квотите на съсобствеността при делба с трети съсобственик, при която е поставено в общ дял имущество на двама съделители? са обуславящи за делото, защото са част от решаващите изводи на съда. По първия въпрос е налице противоречие с практиката на ВКС – решение № 70 от 15.07.2014г. по гр.д.№ 7093/2013г. на ВКС, І г.о. и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, а по втория въпрос е налице основанието за допускане на касационното обжалване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
На касатора В. С. К. следва да се укаже, че за разглеждане на касационната жалба по същество следва да внесе на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК държавна такса в размер на 50 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд № 260065, постановено на 01.03.2021 г. по гражданско дело № 3383/2020г. по допускане на делбата.
Указва на касатора В. С. К. да внесе държавна такса в размер на 50 лв. по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и представи вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса , делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: